Какво не разбираме за лъжата като родители, а е добре да знаем
Има нещо много фрапиращо в родителите, които се възмущават, че малките деца съвсем открито и целенасочено не казват истината.
Да лъжат е не по-малко привично и за възрастните, но те са убедени, че лъжещото дете извършва някакъв огромен грях.
Карат му се, дори са склонни да накажат горкото малко същество, ако, да кажем, на въпрос дали днес са имали плуване в детската градина, е казало твърдо и категорично "не". Плуване, разбира се е е имало. Но детето не намира за интересен отговора "да".
В последствие получава една досадна и продължителна тирада за "вредите от лъжата".
Тази лъжа, разбира се, е невинна.
Но понякога децата казват лъжи, които могат да наранят и навредят на други хора. Какво да правим тогава?
В статия за Psychology Тoday кандаският професор по образователна и консултативна психология в Университета "Макгил" и автор на книгата "Истината за лъжата: как да научим децата на честност във всяка възраст" Виктория Талвар предлага на родителите по-голямо разбиране на това какво означават - и какво НЕ означават лъжите на децата.
Тя твърди, че някои разпространени вярвания относно лъжите на децата не се подкрепят от изследванията в областта на детското развитие, затова родителите трябва да бъдат особено внимателни и да не реагират прекалено остро на детските лъжи, особено когато става дума по-скоро за фантазии.
Ето кои 5 родителски представи за лъженето при децата не са правилни:
"Добрите деца не лъжат"
Това не е така - почти всички деца лъжат от време на време - впрочем както и възрастните. Тогава лоши ли са децата, които лъжат?
Всъщност лъжата е абсолютно нормална част от развитието - това поведение се появява успоредно с развиващите се социално-когнитивни умения.
В ранните детски години малкото човече все още не знае, че да се лъже е "грешно". Това ще му стане ясно, след като му бъде обяснено. То ще трябва да осъзнае, че изричането на лъжи има последствия не само за него, а и за другите - и някои от тези последствия може да са вредни.
Така със социализацията, децата научават от хората около тях, че лъжата не е приемливо поведение и че трябва да лъжат само от време на време по конкретни причини.
И честните, общителни деца (и възрастни) понякога лъжат.
Но фактът, че едно дете лъже, не означава автоматично, че е "лошо".
По-важният въпрос, който трябва да си зададем, е "защо е излъгало?" Като разберат мотивацията му, родителите могат по-добре да разберат защо е направило това.
А мотивацията за лъжата може да бъде най-различна: точно както и при възрастните.
"Лъжата на детето означава, че нещо не е наред."
Лъжата не е автоматичен признак за сериозен проблем. Изследванията на проф. Талвар показват, че спорадичното лъжене е често срещано явление през детството и юношеството.
Повечето деца в даден момент експериментират с границите на истината като част от типичното социално развитие.
Докато са малки, лъжите са лесни за улавяне, но с порастването им лъжите стават все по-успешни, тъй като децата развиват умения за поставяне на мястото на другия и за по-добър самоконтрол.
Затова, ако забележите, че детето ви мотае адски убедително, поздравете се - то е отбелязало значителен напредък в развитието на когнитивните им способности.
Всяка лъжа е повод да говорите и да преподавате честност и доверие, давайки собствен пример.
Имайте предвид, че ако вие или социалният ви кръг не сте пример за честно отношение към детето, няма как да очаквате то да усвои това умение и да бъде честно към вас.
"Наказанието е най-добрият начин да пресечем лъжата"
Всъщност може да е точно обратното. Наказанието може да насърчи лъжата и асоциалното поведение. За да се спасят от наказание, децата може да станат по-находчиви и да измислят всякакви други лъжи, за да се измъкнат. Точно това показват и изследванията на професор Талвар.
И понеже наказанията не действат, така както родителите очакват, може би е по-добре да сменят фокуса и да започнат вместо да наказват лъжата, да поощряват истината.
Ако фокусът бъде върху честността и нейната похвала, а не върху лъжата, децата бързо ще осъзнаят, че да са честни е хубаво.
"Всички детски лъжи са лоши"
Това изобщо не е така. Особено при по-малките деца фантазиите и лъжите често се припокриват - а фантазията е нещо съвсем невинно.
Освен това не всички лъжи служат на една и съща цел.
Някои лъжи се казват, за да се избегнат последствия ("Не, не съм счупил лампата"), други се казват, за да се извлече полза ("Учителят каза, че не е нужно да си пиша домашното").
Някои лъжи имат за цел да не наранят чувствата на някого, като например да се благодари учтиво на роднина за разочароващ подарък. Други помагат за поддържането на взаимоотношенията, като например да се успокои приятел.
И понеже детските лъжи не са морално равностойни, често е по-важно да се разбере защо детето е излъгало, отколкото да се фокусираме само върху факта, че е излъгало.
Целта на лъжата може да помогне на родителя да определи подходящата реакция - както и нейната сила
"Ако детето се научи да лъже, никога няма да мога да му се доверя"
Разбира се, никой не обича да го лъжат: това ни наранява и ни се струва като нарушаване на доверието.
Често това е причината родителите да се разстройват толкова много, когато хванат децата си да ги лъжат.
Те обаче забравят, че доверие се гради и то дългосрочно, а не чрез единични инциденти. Насърчавайки честността му, реагирайки адекватно на неговите лъжи, вие също допринасяте за детското доверие към вас.
Обучението в честност отнема време.
Затова, ако хванете детето да лъже, не се разочаровайте, не го критикувайте грубо и не го наказвайте. Проследете какво се случва в неговата глава: защо лъже, какво избягва, от какво се страхува.
Ако успеете - ще имате дете, което ще се опитва да бъде честно с вас (доколкото може), а не дете, което се страхува и крие своите нужди и чувства.
