Изложба разказва как едно дете-бежанец вижда България
Пловдивската галерия Лабиринт представя самостоятелната фотографска изложба "Ничия гора" на визуалния журналист Михаела Вачева.
Експозицията проследява живота на Алаа Хадид - младеж от Сирия, пристигнал у нас като непридружено дете бежанец.
"За пръв път показваме такъв тип изложба, на границата между журналистиката и визуалното изкуство, а конкретният разказ е изключително вълнуващ и човешки.
Надявам се повече хора да станат съпричастни с историята на Алаа", каза пред БТА галеристката Елена Калпакчиева.
Изложбата разказва с дълбока чувствителност за търсенето на принадлежност и опита да пуснеш корени на ново място.
"Ничия гора" проследява ежедневието на Алаа - неговите над стокилометрови съботни преходи с велосипед през Стара планина между Трявна и Велико Търново, времето му насаме сред природата и живота му с неговото приемно семейство.
Фокусът на обектива не пада върху драматизма на бежанската криза, а върху тихите, човешки моменти на отдих, усилие и усещането за вътрешна свобода.
Това, което отстрани може да изглежда като физическо предизвикателство, за Алаа се превръща в нещо много повече: възможност да избира посоката си и да опознава новата си страна по собствен начин.
Той вижда гората за първи път, докато преминава границата с България, и в началото тя е тъмна и непозната.
Постепенно, с всяко следващо завръщане, тя се превръща за момчето в място на свобода, движение и утеха.
А в дома на приемното си семейство то намира нещо привидно обикновено, но безценно: ежедневие, училище, вечеря, разговори, познати места и хора.
Малките повторения постепенно създават усещането за принадлежност и му дават място, към което да се връща.
Зад визуален проект от такъв мащаб стои дълъг процес на изграждане на доверие.
Авторката на изложбата, чиито фотоистории намират място в издания като The New York Times, The Washington Post и Der Spiegel, споделя за своя подход към социално ангажираните теми:
"От най-ранно детство ме занимава идеята за справедливостта. Искам да вярвам в социалния договор помежду ни - че ако избираме да живеем заедно, си дължим определени неща един на друг. Питам се как разбираме кого включваме в общността си, кого оставяме встрани и какво означава човек да усеща, че има място сред околните."
Тази година Вачева сменя собственото си темпо - прекарва часове на колелото и бяга в гората, което я доближава до ритъма на самия Алаа.
Връзката им надхвърля традиционните отношения между фотограф и обект.
"Понякога, за да усетиш чужда история, трябва да смениш собственото си темпо", отбелязва Михаела Вачева, допълвайки, че търси теми, които дават възможност за продължително присъствие и връщане към хората.
Децата бежанци имат докосващи съдби, защото никой човек не заслужава толкова рано в живота си да бъде подложен на тези изпитания и да трябва да доказва характер, коментира Михаела Вачева.
Тя пожела на Алаа Хадид да намери това, което търси в гората, да го намира винаги. А на всички останали да се научим и ние да намираме своя вътрешен мир.
"Ничия гора" е едновременно документален разказ и тиха равносметка за това какво всъщност наричаме дом.
Проектът напомня, че правото да имаш покрив и сигурност не е даденост за всеки, но стремежът към общност и свобода носи универсален език.
Експозицията е организирана от Международната организация по миграция (МОМ) България в рамките на проекта "Повишаване на информираността и толерантността на обществото и подкрепа за интеграция".
