Бебе с опашка? Може да звучи като приказка, но в много редки случаи хората могат да се раждат със задни придатъци без кости, понякога дълги до 18 сантиметра. Ако сте чели романа „Опашката“ може да ви се е сторило просто като метафора… Всъщност обаче е нещо, което се случва, макар и рядко.
Към днешна дата в официалните регистри на САЩ има около 40 бебета, родени с „истински опашки“, състоящи се от меки издатини, които лесно се отстраняват чрез операция. За да можете да си ги представите, ще поясним, че визуално наподобяват най-много пръстите на ръцете.
Независимо от това, редките казуси са склонни да генерират необичайно количество интерес, вълнение и безпокойство. Често това е така, защото „опашките“ се смятат за доброкачествени, еволюционни останки от отдавна изгубен прародител.
Реалността за тези деца може да е много по-мрачна и те заслужават медицинска помощ, а не нашето болезнено любопитство.
Придатъците, с които се раждат някои бебета, исторически са били смятани за истински или рудиментарни опашки. Но това е малко погрешно определение. Те всъщност не са като всяка друга опашка, известна в природата. Обикновено не съдържат кости, хрущяли или гръбначен мозък. Те просто висят там без ясна функция.
Неразбирането за произхода на опашката започва от самия Чарлз Дарвин. Преди повече от век Дарвин е предположил, че човешките рудиментарни опашки са еволюционни инциденти. Другият вариант е да са рудиментарни остатъци от предшественик на примат, който някога е бил с опашка.
През 80-те години на миналия век учените възприемат тази теория и се придържат към нея. Те твърдя, че генетична мутация, еволюирала от хората, за да изтрие опашките ни, понякога може да се върне обратно към своето прародителско състояние.
Вижте още: Котките без опашка от остров Ман, за които има куп легенди
През 1985 г. основополагаща статия дефинира два различни вида „опашки“, с които човешките бебета могат да се раждат. Първата е споменатата по-горе.
Има и друг вид допълнителен израстък от опашната кост, който понякога включва и костно тяло. Той е известен като „псевдоопашка“.
Както се оказва, и двата редки придатъка вероятно представляват непълно сливане на гръбначния стълб или това, което е известно като спинален дизрафизъм. Това предполага, че тяхното образуване не е безобидна „регресия“ в еволюционния процес. Напротив – то е тревожно смущение в растежа на ембриона, което най-вероятно е резултат от комбинация от генетични фактори и фактори на околната среда.
Когато човешкият ембрион достигне около пет седмици развитие, той развива подобна на опашка структура, съставена от нервна тръба и хорда, която е нещо като ранен гръбначен мозък.
До осмата седмица от развитието тази опашка обикновено се реабсорбира обратно в тялото на ембриона. Ако се задържи до раждането, това може да показва наличието на по-голям вроден дефект.
През 2008 г., например, една статия твърди, че „истинските рудиментарни опашки не са доброкачествени“, тъй като те могат да бъдат свързани с основния дизрафизъм.
Приблизително половината от прегледаните случаи са свързани с менингоцеле или спина бифида окулта.
Това предполага, че бебетата, родени с опашки, се нуждаят от по-сериозна медицинска помощ от една обикновена операция. И категорично се опровергава един документ от 1985 г. Той твърди, че „истинската човешка опашка е доброкачествено състояние, което не е свързано с някаква подлежаща малформация на гръбначния мозък“.
Вижте още: Рядък случай на бебе с човешка опашка в Бразилия
Всъщност още през 1995 г. изследователите твърдяха, че бебетата, родени както с рудиментарни, така и с псевдоопашки, трябва да бъдат подложени на образна диагностика и неврологични изследвания. Както и на операция, за да се гарантира, че развитието им се проследява както трябва.
Част от проблема е, че все още не е известно дали истинската опашка е директно получена от ембрионалната опашка, както някои учени предполагат. Просто няма достатъчно изследвания за това къде се крие вродената аномалия – отчасти поради това колко редки са тези казуси.
Независимо от това откъде се е образувала опашката на бебето обаче, доказателствата категорично сочат, че това е резултат от вроден проблем и не е безобидна остатъчна черта.
За живота и здравето на тези деца има едно важно послание, което трябва да бъде изяснено веднъж завинаги. Това не е безобидно състояние.
Вижте още:
