Ауу, детето ми не иска да чете книги – ами сега?!

| от Владимир Вълков |

Със сигурност няма полза да го карате насила.

Все пак, най-важното е на детето да му бъде интересно да чете книги, а не да гледа на това като на още едно досадно домашно. И да се получи като с гриса при вас, който вероятно са ви карали да ядете насила в детската градина и после не сте искали да го погледнете години наред.

Ето какво може да направите и вероятно ще е по-смислено, вместо нонстоп да дуднете „Пенчо бре, четѝ!“:

Четете му вие

Дори детето да е на 10-11-12 години. Кой е казал, че трябва да четем на децата си само докато те се научат да си четат самички? Да се гушне във вас вечер (че и денем) и да му изчетете няколко страници, е толкова прекрасно и ценно време заедно. И е един от милите спомени, които остават у тях, когато пораснат. Плюс начин да заобича книгите.

Купувайте нови книги

Не разчитайте само на това, което вече сте подредили в библиотеката у дома. Не спирайте да купувате нови книги. И за себе си, и за децата. Понякога е просто въпрос на „щракване“ – детето ви да попадне на точно една, неясно обаче коя, книга и точно тя толкова да му хареса, че да се влюби не само в нея, а и в четенето изобщо.

Не дръжте на класиката

Купувайте му, предлагайте и коментарайте и съвременни автори, и детски книги, моля! Не е сигурно, че Ран Босилек ще му допадне повече, само защото е утвърден в учебниците.

Нека си избира самичко книгите

Нали е разбираемо, че не бива да му казваме коя точно да е книгата, която трябва да чете. Задължителните и препоръчителните списъци от училище са достатъчни. Вие го окуражавайте или просто не се месете – детето да си решава дали и какво да чете. Може да реши да прочете „Мишките и хората“ на Джон Стайнбек преди „Карлсон, който живее на покрива“ на Астрид Линдгрен и да продължи с класиката. Няма как да знаете какъв ще се окаже вкусът му в даден момент, колкото и да го познавате добре.

Радвайте се, каквото и да чете

Да, може да не са книги. Може да му е по-интересно да чете рекламните листовки от пощата или вестника на дядо си. Това пак е четене. Не му пречете да го прави заради вашите си очаквания какво трябва да чете.

Помолете го то да ви почете

Излъжете детето, че ви боли глава, нещо там, че ви е лошо, че сте изтощени, че са ви уморени очите. Дори може да не е необходимо и да лъжете – родителите често сме си така. Опънете се на дивана, обяснете на детето положението, кажете му, че после ще имате сили да играете на каквато там настолна игра примерно играете заедно или ще изпечете заедно мъфини. Но само ако може преди това да ви прочете страница-две от вашата книга – което ще ви подейства много приятно и отпускащо. (Разбира се, вземете предвид какво четете – да не е нещо примерно „Любовникът на лейди Чатърли“).

Купете му електронен четец

Да, да, друго си е на хартия. И все пак, ако сте ограничили времето на детето на лаптопа или смартфона, най-добър вариант е да му купите електронен четец.

Нека ви виждат, че четете

Ако четете, нека ви вижда, че го правите. Когато изглежда като нещо естествено за хората във вашия дом, ще дойде момент, в който това ще проработи, дори и да е, когато детето ви вече е на 27 години примерно. Ако не четете, ако то не ви е виждало с книга в ръце – пак има шанс за него, но вие най-добре си трайте по тази тема.

Напишете приказка и му я подарете

Ако смятате, че може да се справите поносимо, измислете приказка, напишете я и му я подарете. Като, разбира се, нека стане ясно, че вие сте авторът и го правите специално за детето. Не е нужно да е за принцеси и змейове. Може да разкажете просто някоя забавна случка с вас като малко дете. И после да му признаете, че е по истински случай. Може да имате пред детето си повече успех отколкото нещо на Борис Априлов, например, което то не иска да започне даже.

Разговаряйте за книги

Дори и детето да не чете – питайте го: „Прочете ли някоя нова книга?… Аз например прочетох еди коя си книга на еди кой си автор и в нея се разказва за това и това“ и му разкажете с повече от две изречения, а ако му е интересно, разкажете цялата история дори, в стегнат вид, но важното е да увлечете детето – все пак книгите са истории, преживявания, а не задължение за отмятане.

Успех!

 
 


Повече информация Виж всички