Aлтернативните форми трябва да са част от лицензираната грижа за децата до 6 години

| от Национална мрежа за децата** |

Национална мрежа за децата изпрати отворено писмо до министъра на образованието и науката акад. Николай Денков, кмета на Столична община г-жа Йорданка Фандъкова и Силвия Георгиева – изпълнителен директор на националното сдружение на общините в България, с което настояваме алтернативните форми на грижа и обучение да станат част от лицензираната грижа за децата от 0 до 6 години:

Измина повече от месец от началото на войната в Украйна, която предизвика безпрецедентна бежанска вълна към границите на България. За тридесет дни през територията на нашата страна преминаха над 125 хиляди бежанци, а над 58 хиляди останаха да търсят убежище и безопасност тук. Огромна част от тях са майки с деца – децата под 18 г. вече са над 20 хиляди и броят им се увеличава всеки ден. Всяко едно от тях има нужда не просто от хуманитарна помощ и покрив над главата, но от усещане за сигурност, подкрепа и човешко приемане в нашето общество.

Силно разочаровани сме, че за пореден път не виждаме необходимата съпричастност, гъвкавост и адаптивност към кризисни ситуации в част от институциите, особено в системата на образованието. За съжаление, особено валидно е това за най-голямата община – Столична, която от години има хронични проблеми в управлението на детските градини и ясли и гарантирането на едно от основните социални права – достъпът до услуги за ранно обучение и грижа. От изявление на г-жа Мария Минчева, Директор на Дирекция „Образование“ в Столична община, става ясно, че общината не възнамерява по никакъв начин да подкрепи украинските бежанци и техните деца, като дори не осигурява елементарен превод на секциите в централизираната система ИСОДЗ, през която се кандидатсва за детски градини, ясли и предучилищни групи в София.

Ако и на пръв поглед тази позиция да изглежда като защита на интереса на българските деца и родители, чакащи за класиране, де факто отново сме свидетели на типичното за ръководството на общината бягане от отговорност при решаване на проблема с хроничния недостиг на места. Истината е, че поради системно нежелание за активни действия, които да разтоварят общинските градини и ясли поне частично от наплива към тях, не само украинските деца бежанци, но и над 10 хиляди български деца ще останат отново извън общинските услуги.

Още в първите дни на бежанската криза ние от Национална мрежа за децата изпратихме писмо с възможни предложения и решения до Оперативната координационна група към МС и Министерство на образованието и науката и участвахме в среща със заместник-кмета на Столична община г-н Мирослав Боршош. С него настояваме за пореден път от десетилетие алтернативните форми на грижа като родителските кооперативи, дневните центрове, детските кътове към работните места и детегледачите да станат част от признатата и лицензирана грижа и част от общинската и национална политика за осигуряване на услуги в областта на ранното образование и грижа, каквато е и практиката в целия Европейски съюз.

В ситуация на безпрецедентно увеличаване на детското население в България (до момента с поне 2%), което ще продължи и в следващите месеци и в очакване на поредното класиране за места в общинските градини и ясли, което ще остави десетки хиляди деца и семейства без място в общинска услуга, смятаме за критично важно общините в България и особено Столична община, където ситуацията е най-усложнена, както и Министерство на образованието и науката спешно да признаят и подкрепят създаването и функционирането на изброените по-горе форми на ранна грижа и обучение. Това е единственият възможен начин да се отговори на все по-нарастващото търсене на подобни услуги, като в същото време се даде ясен знак към родителите и младите семейства, че държавата е ангажирана и социално-отговорна към развитието на своето общество.

Това може да се случи от една страна чрез въвеждане на ваучерна система към всяко дете в яслена и градинска възраст, който може да се използва в услуга по избор на семейството, а от друга – чрез общински политики за подкрепа на услугите чрез осигуряване на помещения без наем или с преференциален такъв, подпомагане на строителството на нови услуги, насърчаване на квалификацията на педагогически кадри в ранното образование (включително и в професионалното средно образование), насърчаване на компании и бизнеси чрез публично-частни партньорства за отваряне на услуги за служителите им и др.

Призоваваме за активни действия в спешен порядък от страна на Министерство на образованието и науката и общините в България. Необходими са смелост и решителност за справянето с кризисната ситуация, както и решения, които, ако до момента са изглеждали твърде нестандартни за управляващите, се явяват единствен възможен изход от нарастващите проблеми.
От действията на държавата по отношение на образованието и ранната грижа за всички деца в България, включително и децата бежанци, зависи не просто проявата на солидарност и съпричастност, а икономическото бъдеще и развитие на българското общество. Услугите за ранно образование и грижа са ключът към икономически активни родители, включени в пазара на труда, а не в системата на социалните помощи и приобщени и готови за училище деца, независимо от техния произход, етнос, гражданство и социално-икономическо положение. Образованието и ранната грижа са цивилизационен маркер на развитите общества не под формата на привилегия за малцина, а като право на всички деца. Още веднъж призоваваме всички отговорни институции да вземат дълго отлагани решения, за чието изпълнение имат всички необходими средства и ресурси и ще получат широка обществена подкрепа.

*Национална мрежа за децата е най-голямото българско обединение на над 130 граждански организации и активисти, които работят в полза на децата. Повече от 140 хиляди деца и над 76 хиляди семейства годишно получават подкрепа от организациите членове и професионалистите на Мрежата. www.nmd.bg .

Вижте още:

Две вселени: едната шества за мир, на другата ѝ „крадат мъжете“