„Монтесори“ трудно може да се опише само с няколко думи – това е философия за образованието и детското развитие, която стига по-далеч. Това е начин да възприемаме света. Най-лесно можем да разберем какво точно е „Монтесори“, ако се заслушаме в думите, които учителите на тази философия използват.
Те говорят така, че децата да се чувстват уважавани. Думите са избрани внимателно, за да окуражават децата да бъдат независими и да мислят критично.
Надолу ви предлагаме да се запознаете със 7 често използвани фрази, които сигурно ще чуете във всяка класна стая, следваща метода „Монтесори“. Разказва ни ги Кристина Клемър, която преподава на 3-6 годишни деца именно по този начин.
1. „Видях, че работиш упорито“
Фокусът върху процеса, вместо върху продукта, е ключов принцип на Монтесори. Ние избягваме да казваме на децата „Добра работа“ или „Това, което си направил, е красиво“, и вместо това коментираме как децата са били съсредоточени дълго време или как са написали нещо толкова внимателно, че лесно може да бъде прочетено от всекиго.
Да похвалим усилената работа на детето си, а не неговите резултати, помага да се внуши мислене за растеж, където то вярва, че може да подобри себе си чрез собствените си усилия.
Вместо да кажете на детето си „Ти си добро момче“, кажете му „Забелязах, че беше мил с твоя малък брат вчера, когато сподели с него камиона си“. Това му показва, че виждате доброто му поведение, без да го поставяте на съд. Вместо да му кажете „Ти си такъв добър художник“, опитайте със „Забелязах, че продължаваш да работиш върху рисунката си, докато не се получи точно както я искаш“.
2. „Какво мислиш за това, което си направил?“
Според Монтесори, детето е свой собствен учител. Самите учители са там, за да го напътстват, да му дадат ценни уроци и да му помагат, но детето само открива за себе си нещата, посредством внимателно подбрана среда и материали.
Самоанализът е голяма част от тези открития.
Когато детето попита „Харесваш ли рисунката ми?“, опитайте вие да го питате за мнение, вместо просто да кажете, че ви харесва. Задайте въпроса какво мисли за творбата си, как е избрало кои цветове да използва и коя е любимата му част от рисунката. Помогнете му само да си даде оценка, вместо да очаква признание от другите.
3. „Къде можеш да го намериш?“
Независимостта е друг ключов момент в класната стая на Монтесори. Нашата цел като учители, е да помогнем на децата да правят нещата сами. Ето защо, дори да е по-лесно да кажем на децата къде се намира дадено нещо или как да извършат някаква дейност, ние отговаряме на въпросите им с друг въпрос: „Къде можеш да го намериш?“ и „Кой приятел можеш да помолиш за помощ?“.
Ако детето ви си е загубило обувката и вие виждате, че е под леглото, опитайте да му задавате напътстващи въпроси, за да я намери само: „Къде беше, когато си събу обувките? Провери ли в стаята си?“. Това може да отнеме малко повече време, но ще си струва, когато започне да поема инициатива и да идва при вас по-рядко.
4. „За коя част имаш нужда от помощта ми?“
В класната стая на Монтесори децата имат много задължения, включително това да се грижат за средата около тях. Често децата се гордеят с тези свои задължения и с радост аранжират цветя, поливат градината, почистват прозорците и масите.
Понякога обаче определени задълженията са твърде трудни. В тези случаи питаме детето как можем да помогнем. Не искаме да се намесим изведнъж и да накараме детето да се чувства неспособно, но не искаме и да оставим детето затрупано от задачи.
Например, ако детето ви трябва да събере легото си от пода преди лягане, а е уморено, предложете му да съберете жълтите части, а то – сините. Така двамата заедно ще вършите работа.
5. „В нашия клас ние…“ (Или „Вкъщи ние…“)
Тази малка реплика се използва, за да напомним на децата, че навсякъде има правила и желан начин на поведение. Напомняния под формата на обективни съждения работят повече от резки команди, ако искате едно дете да е кооперативно.
„В нашия клас ядем седнали“ е по-малко вероятно да предизвика бунтуване, отколкото „Сядай“.
Като всички нас, децата искат да бъдат част от обществото и ние просто им напомняме как това общество функционира.
Така, когато сте вкъщи, пробвайте вместо „Спри да тичаш“ да кажете „Вкъщи всички ходим“, за да проверите дали детето няма да спори по-малко.
6. „Не го безпокойте, концентрира се“
Да пази концентрацията на децата е фундаментална част от философията на Монтесори. Учебните часове по Монтесори дават много време на малките, за да се концентрират, без да бъдат прекъсвани – обикновено 3 часа. Това позволява на децата да развият дълбока концентрация, само защото графикът показва, че е време за нещо друго.
Изкушаващо е да похвалите дете, че се справя добре, но понякога дори контакт с очи може да разсее малкия човек.
Когато видите детето си добре концентрирано, не го прекъсвайте и отминете, като си напомните да го похвалите за добрата работа после.
7. „Водете се по детето“
Последният съвет е много важен. Това е нещо, което учителите по Монтесори казват един на друг и на родителите, но не и на детето. Често си напомняме да следваме детето, защото то има собствен вътрешен ритъм за развитие, по който се води.
Това ни подсказва да търсим причина зад всяко поведение. Казва ни, че не всички деца ще проходят на една година или ще четат на четири. Мъниците не са отваряли големите книги за педагози, за да знаят как би трябвало да се развиват.
Да следваме детето означава да вярваме, че всяко дете е уникално и има своите индивидуални нужди, страсти и таланти, и трябва да бъде насочвано по индивидуален начин.
Ако не можете да накарате детето си да има интерес към четенето, наблюдавайте какво обича – ако харесва шегите, може би ще му допадне някоя книга с вицове и смешки, вместо класическа детска литература.
Едно от хубавите неща за Монтесори е това, че е много повече от вид образование – това е начин да видим и да бъдем с децата си. Дори детето ви да не ходи в училище по Монтесори, можете лесно да приложите идеите в дома си и да гледате как независимостта и концентрацията на детето ви расте.
