Какво означава „токсичен“ родител?
„Токсичността“ не е клиничен медицински термин, а по-скоро разговорен, и по тази причина с това понятие се обозначава доста широк набор от вредно поведение.
Независимо от многото значения на понятието, не е трудно да се определи кога връзката родител-дете не е здравословна и преминава границите на полезното. Най-очевидно става дума за „токсичност“, когато родителите видимо не подкрепят и не разбират децата си или пък очевидно ги манипулират. Напълно във възможностите на родителите е да нанесат значителни емоционални и поведенчески щети и в крайна сметка, по-късно, между тях и вече порасналите им деца да се настани отчуждение и дори враждебност.
Вижте още:
Никога няма да се държа с децата си, както майка ми се държеше с мен
Но има начини на поведение, които също спадат към определението „токсични“, въпреки че далеч не са толкова видими. Те също могат да нанесат сериозни щети върху самочувствието, възпитанието и емоционалните нужди на детето.
Ето пет сравнително разпространени токсични навици, които родителите използват спрямо децата си, дори без да осъзнават.
1. Крещене и викане
В идеалния свят никой не би повишавал тон на дете, но всеки го е правил. И все пак има голяма разлика между това да се разкрещиш в рядък момент и постоянно да викаш и да „дисциплинираш“ авторитарно. Разбира се, всеки родител си изпуска нервите понякога, но онези, които го правят прекалено често, вършат лоша услуга на децата си и развалят отношенията си с тях. Важно е родителите да правят разлика между еднократна грешка и поведение, което води до сериозни щети.
Викането може да помогне в някой момент, например когато детето прави нещо наистина опасно или вредно и е наложително бързо да му бъде привлечено вниманието.
Но извън тези редки случаи, изследванията показват, че крещенето не е ефективен начин да накараш детето да промени начина си на поведение. Крещенето единствено сваля самочувствието на децата и в крайна сметка може да допринесе за развитието на по-агресивно поведение по-късно.
Трудно е да се прецени дали моментът е спешен и се налага да се повиши тон, но ако осъзнавате, че всъщност детето никога не ви слуша („То така или иначе не ме чува“), а продължавате да викате – може би е редно да смените тактиката. Ако ви се прииска да крещите, направете нещо друго изненадващо и смешно, например изчуруликайте като птичка – важното е да привлечете вниманието на децата, а и да изкарате напрежението от тялото си, така че да можете да се ангажирате по-сериозно с техните проблеми.
2. Сравнение между братята и/или сестрите
Когато има няколко деца у дома, е лесно човек да започне да разсъждава колко много си приличат или се различават те, дори от най-ранна възраст. Но сравняването на децата пред самите тях, дори в малки, незначителни детайли, може да им се отрази много зле.
Ако имате повече от едно дете, не сравнявайте братята и сестрите на висок глас и пред тях по никакъв повод, дори да си мислите, че това ще има възпитателна или мотивираща цел. Това е много честа грешка, която родителите правят, а е абсолютно вредна.
3. Лепене на етикети
Точно по същия начин както и сравняването между децата, действа и лепенето на етикети (добри или лоши) – то може да бъде токсично. Даването на перманентна оценка за качество, каквото представлява по същността си етикетирането, може да се превърне в „сбъднато желание“. Ако наричате детето „глупаво“, например, то със сигурност в един момент ще започне да се чувства като такова. А веднъж сложени от страна на авторитета, етикетите може да се окажат и трудни за премахване. И дори привидно позитивните наричания може да породят бъдещи проблеми и да станат токсични.
Когато казваме например на едно дете „ти си умен“ или „ти си атлетичен“, всъщност му предаваме послание от сорта: „Единствената причина, поради която се справи добре на теста е, защото си роден интелигентен“ или „Нямаше да постигнеш тази цел, ако нямаше вродени способности“. Но тези заклинания и етикети са бомби със закъснител, защото следващия път, когато детето се изложи на теста и се окаже объркано и демотивирано, то ще постави под съмнение вродените си способности. Ще се запита: „Като съм толкова умен, защо се провалих на теста?“ и ще си отговори, че вероятно не е толкова умно, колкото твърдят родителите му.
Вместо това опитайте с похвала. Опитайте се да забелязвате специфичните действия, които децата правят през деня, които са позитивни – и им ги посочете. Кажете например: „Видях, че помогна на брат ти. Това показва отговорност“. Или „Видях колко усилия положи днес. Гордея се със старанието ти“.
4. Заглушаване на емоциите
Една от най-важните работи на родителите е да помогнат на децата си да развият емоционална интелигентност: да ги научат да различават това, което усещат, и да го назовават. Но детето не може да направи това, ако получава като модел от своите родители, че не трябва да изразява чувствата си или че чувствата сами по себе си са нещо лошо. Това може да бъде особено вредно, ако детето се сблъска със сериозни емоции за нещо, което не изглежда като нещо кой знае колко сериозно за вас – и се опита да го изрази по начин, който е шумен и притеснителен – например чрез тръшкане. Да казвате на детето например, че е „бебе“, защото плаче и показва емоциите си, е жестоко и ще го мотивира да започне да отрязва достъпа до чувствата си и да се откъсва от това, което наистина усеща.
Вместо това си напомнете – на себе си и на своето дете – че чувствата наистина са за изживяване и им покажете вие как се справяте със своите.
Ако се тревожите, защото сте забравили нещо в магазина, може да кажете „Много съм разочарована! Забравих млякото“. Така, след като признаете как се чувствате, можете да демонстрирате модел за справяне и уменията, нужни за него. Можете да кажете пред децата: „Сега ще си поема дълбоко въздух, за да се успокоя – това ми помага“.
По този начин ще покажете стъпка по стъпка на детето си чувствата си и ще му помогнете да говори за тях. Така то ще може да управлява по-добре фрустрацията и страха си.
5. Използване на изрази като „Ти винаги/никога“ и „Караш ме да…“
Когато казвате на децата, че те винаги или никога не правят дадени неща, вие просто нищо не постигате. Това са контрапродуктивни реплики, които показват на детето, че сте престанали да любопитствате за някои негови поведения, които са изнервящи или проблематични (брачните експерти също съветват да не казвате „никога“ и „винаги“ на партньора си).
Вместо това, ако има специфично поведение, което според вас е проблематично, и очаквате да бъде променено, задайте точни граници и помогнете на децата да работят по промяна на поведението. Вместо да казвате „ти никога не си пишеш домашните, когато трябва“, изяснете какво точно искате да се случи и дайте на детето си достатъчно време, за да започне да го изпълнява – а ако го направи, го похвалете.
Друга токсична фраза е: „Винаги ме караш да се чувствам…“.
Запомнете – детето не отговаря за вашите емоции и начина, по който се чувствате. Не му прехвърляйте този товар.
Вижте още:
