Представяме ви откъс от книгата "Не е нужно да боли" от д-р Санджай Гупта
Можем ли да предотвратим болката?
Какво я предизвиква?
Какви медикаменти и процедури се използват за нейното лечение?
Какви са физическите, социалните и емоционалните трудности и последици, свързани с нея?
Това са част от въпросите, на които търси отговор неврохирургът и водещ д-р Санджай Гупта.
Известен като най-продавания автор сред американските лекари, Гупта предлага практични и достъпни съвети за облекчаването и дори за пълното елиминиране на болката - без обезболяващи лекарства - единствено чрез практики и правилен режим.
"Не е нужно да боли" е книга именно за преодоляване на болката.
След като се спира на традиционните методи за лечение, доктор Гупта предлага алтернативни начини за справяне с хроничното страдание без медикаменти: от промяна в навиците за сън и хранителния режим през йога и специализирана психотерапия до медитация и фокусиране на вниманието.
Теорията на д-р Гупта е, че умът "създава" болката, но той притежава и уникалното качество да я сведе до минимум. И дори да я елиминира"
Д-р Санджай Гупта е главен медицински кореспондент на Си Ен Ен, многократен носител на награда "Еми", водещ на популярните подкасти "В преследване на живота" и "Коронавирусът: факти и измислици".
Той е експерт по въпросите на здравето и неговото опазване, спечелил доверието на цяла Америка.
Автор е на книгите "В преследване на живота" (Chasing Life), "Да измамим смъртта" (Cheating Death), "Понеделник сутрин" (Monday Mornings) и "Будният ум" (Keep Sharp), "12 седмици за по-буден ум" (12 Weeks to a Sharper You) и "Световна война С-19" (World War C), бестселъри на в. "Ню Йорк Таймс".
Д-рГупта живее в Атланта, където е преподавател по неврохирургия в Медицинския факултет на Университета "Емъри".
Книгата излиза под логото на издателство "Обсидиан" на 30 юни в превод на Надежда Розова.
"Не е нужно да боли - практични съвети за живот без болка"
Санджай Гупта - главен медицински кореспондент на CNN
...
"Откакто станах неврохирург преди повече от двайсет и пет години, медицината е постигнала смайващ напредък. Ние сме способни да отстраняваме тумори, навремето смятани за недостъпни, и да закрепваме гръбнаци, преди смятани за непоправимо натрошени. Имаме ясна представа къде в мозъка са центровете на определени емоции и зависимости и можем дори да въздействаме върху тях посредством хирургична интервенция, наречена дълбока мозъчна стимулация. Поради своята сложна и субективна природа болката се явява по-голямо предизвикателство, но дори в това отношение сме постигнали важен напредък.
През последните няколко десетилетия повече от всякога получихме знания за истинската природа на болката. Вече разбираме по-добре какво я предизвиква, какво най-добре я облекчава и какво можем да направим, за да сведем до минимум или дори да елиминираме някои видове. Много от тези преломни прозрения все още не са леснодостъпни за широк кръг хора. С тази книга искам да променя това. През последните години съм насочил обектива си и като неврохирург, и като разследващ журналист към проблема за болката и вече съм твърдо убеден: не е нужно да боли.
Има надежда. Има помощ. Има и лечение, по-добро от всичко, което сме си представяли.
На страниците на тази книга предлагам нови достъпни поуки от лекари и изследователи, които са се специализирали в областта на болката и непрекъснато променят нашите разбирания за нея и за начина, по който я преживяваме. Ще чуете думите на пациенти, много от които са се борили с хронична болка насред разпокъсания пейзаж на нашето здравеопазване, но са намерили облекчение посредством конвенционални (и понякога неконвенционални) средства.
Всички те твърдят едно и също: ако изпитвате болка, има по-ефикасни начини да се справите с нея, отколкото сте допускали, както и важни мерки, които можете да предприемете още днес, за да намалите съществено вероятността да изпитвате болка утре. Започнал съм да прилагам тези стратегии в своя живот, както и в живота на съпругата си, на своите деца тийнейджъри и на осемдесетгодишните си родители.
Колкото и да се говори за значението на намаляването и дори на елиминирането на болката, никога няма да е достатъчно. Почти една четвърт от възрастните (24,3 процента) твърдят, че страдат от хронична болка, и почти един на всеки десет (8,5 процента) съобщава за болка с висок интензитет - толкова силна болка, че не просто е упорита, но и през предходните три месеца нерядко е ограничавала ежедневието и трудовата му дейност. С напредването на възрастта изгледите се влошават. Сред анкетираните по време на Националното проучване за състоянието на здравето от 2023 г. процентът на възрастните с хронична болка през последните три месеца е нараснал от 12,3 процента за хората на възраст между осемнайсет до двайсет и девет на 36 процента - повече от една трета - за хората на възраст шейсет и пет и повече години. Болката с висок интензитет също се засилва с напредването на възрастта: от 3 процента за хората на възраст между осемнайсет и двайсет и девет до 13,5 процента за хората на шейсет и пет и повече години. Сред онези, които съобщават за хронична болка, почти две трети продължават да я изпитват година по-късно.
Броят на новите случаи на хронична болка също расте стремглаво и в момента те са по-чести сред американците на зряла възраст от новите случаи на повечето други разпространени заболявания, включително диабет, депресия и високо кръвно налягане. Тази статистика е валидна и в световен мащаб. Приблизително един на всеки петима в световен мащаб изпитва някакъв вид хронична болка, което прави състоянието една от най-големите тежести за световната система на здравеопазване.
Наскоро получихме представа къде американците най-често изпитват болка.
В обзорния си доклад за 2022 г. "Криза с хроничната болка" Американската фондация за болката разкрива кои са най-разпространените видове болка:
► болки в гърба (67 процента);
► болки в ставите поради артрит (56 процента);
► невропатия (болки в нервите; 53 процента);
► болки във врата (51 процента).
Широко разпространени са също и:
► мускулните спазми (38 процента);
► болките в хълбока (37 процента);
► главоболието (36 процента);
► фибромиалгията (36 процента);
► остеоартритът (33 процента);
► синдромът на раздразненото черво (28 процента);
► мигрената (27 процента).
Може би най-поразителен е фактът, че едва 35 процента от анкетираните твърдят, че болката им е пряка последица от травма или нараняване - например при автомобилна катастрофа или трудова злополука. Повечето участници в анкетата не съобщават за очевидна причина или за конкретно заболяване, допринесло за болката им. Всъщност 20 процента имат от две до пет допринасящи за болката заболявания, 30 процента имат от шест до десет, 24 процента имат от единайсет до петнайсет, а 21 процента имат петнайсет или повече заболявания, допринасящи за болката. Имало е поне един човек, съобщил за изумителния брой от четиресет и две болести. Представяте ли си какво бреме са тези причини за живота на хората? Болката е придружена с огромна физическа, социална и емоционална тежест, поради което отчасти е толкова трудно да се лекува и често бива пренебрегвана от лекарите.
Болката може да бъде остра или хронична. Острата болка е внезапна или настойчива, а хроничната болка е продължителна - обикновено трае повече от три месеца. Острата болка най-често е пряка последица от доловимо нараняване. Тя има ясна функция: да привлече вниманието ни и да послужи като поука за избягване на потенциално вредни въздействия в бъдеще.
Хроничната болка обаче може да е следствие от дисфункция на централната нервна система (ЦНС) на организма, което е твърде озадачаващо, защото упоритата болка няма очевидна цел. В някои случаи обаче причината може да е не толкова дисфункция, колкото по-упорита загадка, чието разрешаване ще бъде възможно с постигането на по-голям научен напредък. Дотогава вникването в причините защо нещо в тялото на човек се обърква остават скрити сред сложни проблеми, които още от древността озадачават най-добрите умове в науката и медицината.
Докато пишех тази книга, си спомних нещо, което бях научил като дете: хората са склонни да се стараят да извличат поука от ужасяващи ситуации, да се опитват да ги осмислят. Те търсят смисъл в нещастието, поука от дадена история, което понякога ги кара да обвиняват себе си. По отношение на хроничната болка обаче често не е възможно да се извлече поука и да се отправи обвинение. Понякога болката е само това - болка. Нищо друго.
Само че този факт не е попречил на обществата да маргинализират и да пренебрегват онези, които изпитват болка, и по-конкретно, болка, дължаща се на четири хронични заболявания: мигрена, фибромиалгия, синдром на раздразненото черво и ендометриоза. Тези болести, както и някои други често са смятани за "невидими" или "непроявени" не само защото симптомите им невинаги са очевидни, но и защото изследванията понякога не показват никакви отклонения от нормата. За голяма част от конвенционалната медицина това означава, че няма конкретна причина, която да бъде лекувана. Злощастното - и невярно - заключение е, че ако най-добрите медицински умове не могат да разрешат проблема, той най-вероятно "наистина не съществува".
На липсата на обективен стандарт за болката се дължи терминът субективно страдание, който предполага, че болката на един човек подлежи на тълкуване от страна на друг. Твърде често тази особеност води до презрително отношение към страдащите от хронична болка. Според някои хора те просто не успяват или не полагат достатъчно старание да преодолеят болката. Други възприемат оплакванията им като проява на хитрост, за да получат лекарства или да отсъстват от работа. За онези от нас, работещи в системата на здравеопазването, чиято цел е да облекчават страданието - измеримо или не, - фактът, че болката е субективна, не означава, че тя не е реална. Просто е по-загадъчна.
Една от причините за желанието ми да напиша тази книга е, че в собственото ми семейство има хора с хронична болка, както и фактът, че научих много, ангажиран с тяхното страдание. Знам например от първа ръка колко трудно е за тях да се ориентират в системата на здравеопазване дори с моя помощ. Лично съм виждал как забележително талантливи лекари пренебрегват симптомите им дори след като прегледат подробното описание на почти ежедневните им болки.
Разбира се, това е проблем, но е и показател за сложността на положението. Онова, което съм научил от своите пациенти, колеги и близки роднини, както и от личния си опит, е, че болката и страданието може да присъстват по най-различни начини, но въпреки това ние в огромна степен контролираме избора как да реагираме. Ние можем не само да променим отношението си към болката, можем да променим и самата болка.
Това е темата на тази книга.
Четейки, ще научите неща, които може да започнете да правите още днес - физически, по отношение на храната, мисловно и поведенчески - и които може да намалят вероятността от поява на болка в бъдеще. Някои от тях може да ви изненадат. Вероятно сте чували например, че покоят, терапията с лед, компресията и повдигането (известни със съкращението RICE) помагат при травма. Само че все повече доказателства насочват към движение, упражнения, обезболяване и лечение (известни със съкращението MEAT). И това насред изобилието от други запомнящи се абревиатури, които през годините включват POLICE (предпазване, оптимално натоварване, лед, компресия, повдигане), PEACE (предпазване, повдигане, избягване на противовъзпалителни лекарства, компресия, обучение) и LOVE (натоварване, оптимизъм, васкуларизация, упражнения). Общото между всички тези стратегии е акцентът върху това естествените изцелителни процеси в тялото да бъдат оставени да протичат нормално, вместо да се намесваме или да бързаме да им въздействаме.
По-нататък ще обясня защо това е толкова съществено, но, казано накратко, не всички възпаления са непременно вредни.
Сред най-важните инструменти, които ще ви трябват, попадат ролерите от пяна за масаж на мускулите, които при редовна употреба може да намалят вероятността от поява на болката, особено при нараняване на меки тъкани. Както предстои да научите, тънката съединителна тъкан, която обвива всички мускули в тялото ни и се нарича фасция, може да се сковава болезнено и да се изопва в хода на живота ни, затова поддържането ù отпусната и гъвкава с помощта на тези ролери е от огромно значение. Има и нови, обнадеждаващи данни, свързани с акупунктурата, инжектирането на тригерни точки и директни физически манипулации. А какво да кажем за вещества като канабиса и канабиноидите като канабидиол, кетамин и широката група на психеделиците? Ще представя изследванията в тази област, с които разполагаме досега, както и някои естествени хранителни добавки с болкоуспокояващо действие.
Благодарение на науката, основана на доказателства, на напредъка в медицината и на собствената ни мъдрост ние сме способни да пренапишем историята на болката, както и собствения си житейски потенциал за нейното овладяване... и в редица случаи за нейното предотвратяване. Готов съм да ви покажа как.
Докато провеждах десетки интервюта за тази книга, се убедих от първа ръка, че специалистите в науката за болката и медиците с нетърпение очакват да видят промяна в разбирането, диагностиката и лечението на болката. Всъщност през последните няколко години въпреки увеличените разходи за болката и новите подходи към нея: от по-добра образна диагностика до нови лекарства и хирургични алтернативи, показателите за честотата на разпространение и въздействието на хроничната болка са се влошили. В Бялата книга на работната група към консорциума за борба с болката са изложени следните четири причини за това.
1. И пациентите, и медицинските работници полагат усилия, водени от погрешното схващане, че по-голяма част от проблемите, свързани с болката, могат да бъдат решени с... лекарство или с някаква интервенция.
2. Медицинските факултети и специализантските програми все още поставят акцента върху... опиоидните медикаменти, вместо да разглеждат други възможности.
3. Бизнес моделът в медицината... налага опростенчески решения на сложни проблеми.
4. Пациентите често са смятани за пасивни участници и се поставя много слаб акцент върху грижата за себе си, превенцията на болката или терапиите, които включват стратегии за грижа за себе си въпреки демонстрираните (трайни) ползи.
Тези четири бариери могат да бъдат преодолени. Аз съм оптимист, че лечението на болката е готово за огромна промяна. Защо? Защото ние - и пациенти, и лекари - сме в зората на нова ера по отношение на разбирането си за болката и реакцията към нея.
Ето някои основни факти, които обяснявам в следващите глави.
► Мозъкът "поражда" болка, но също така има способността да променя в дълбочина нашето преживяване на болката, да го намалява и дори да го елиминира.
► Тъй като в мозъчните вълни са заложени уникални модели на болката, силно персонализираните лечения на болката са възможни.
► Мозъкът реагира на сигнали на сетивните нерви, като активира невронните вериги, предизвикващи физиологични промени в тялото. Това двустранно взаимодействие между мозъка и тялото създава възможности за промяна на химическите процеси и на електрическите вериги на болката.
► В момента в центъра на вниманието са половите, расовите и други системни предразсъдъци и неравнопоставености при лечението на болката. Широкото признаване на тези предразсъдъци ще прокара път за по-ефикасна и индивидуализирана грижа.
► Технологичният напредък, включително помощта на изкуствения интелект за оценка и справяне с болката, проправя нов път за по-безопасни, точни и ефикасни лечения.
► Налице са повече свидетелства от преди за ползите от съня, от здравословния хранителен режим, от физическата активност и от управлението на болката посредством майндфулнес, миофасциална терапия, йога и специализирани психотерапии, в резултат от което повече лекари се съсредоточават върху тях.
И най-обнадеждаващото:
► Налице е натиск от всички посоки за влагане на доза реализъм в изследването на болката и полагането на нови усилия за провеждане на експериментални лечения. Вместо страдащите от болка да бъдат пренебрегвани, те все по-често се издирват активно, за да споделят преживяванията си и да бъдат приобщавани към изследователски комисии и консултативни съвети. Отдавна закъсняло е признанието, че ние трябва винаги да започваме с изслушване на пациентите, за да разберем техните специфични проблеми и нужди.
Ако през последните двайсет години сте чели нещо за болката, най-вероятно изпитвате гняв към опиоидната епидемия - една трагедия, подхранвана от невежеството, арогантността и алчността. И вие като мен вероятно се натъжавате заради съсипания и опустошен от зависимостта живот на толкова много хора. В началото на тази епидемия бях млад специализант по неврохирургия и я следях отблизо като лекар и журналист, но има една неразказана част от тази история, която искам да споделя.
Тъй като опиоидите бяха една от основните теми за разговор, повечето хора дори не съзнаваха, че има още много други ефикасни средства за облекчаване на болката. Докато пишех тази книга, Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ за пръв път от повече от двайсет и пет години одобри неопиоидно болкоуспокояващо, а днес има цели алгоритми за спешна помощ, които не използват почти никакви опиоиди. (Ще ви въведа в един от тях, за да разберете как се прави и какво означава това за бъдещето на управлението на болката.)
Някои елементи от облекчаването и предотвратяването на болката всъщност съществуват от много отдавна във вид на древни лечебни практики отпреди хилядолетия. Въпреки тяхната ефикасност за много хора западната медицина често несправедливо отказва да погледне сериозно на тях. Ще обясня как могат да се прилагат тези традиции в ежедневието ни. И накрая, постигнат е главоломен напредък в управлението на болката, немислим само допреди няколко години. Съвременната наука и древната мъдрост съвместно са започнали да разгадават кода на болката. Вие също можете да го направите.
Докато четете тази книга, помнете следното. Ние сме най-големите специалисти по отношение на собствената си болка.
Ако по-внимателно "се вслушваме" в телата си, стратегиите за справяне с болката ще се избистрят в по-голяма степен. Всеки от нас притежава вътрешни ресурси, които може да му помогнат да предотврати или да намали болката сега и до края на живота. Те започват с връзки - между лекар и пациент, в семействата и сред общностите за полагане на грижи. Но най-важната връзка е тази вътре в нас - между тялото и мозъка.
Превенцията често е най-мощното болкоуспокояващо средство и осигурява набор от начини да контролирате риска от остра и хронична болка. В тази книга препоръчвам съвети стратегии, които може да намалят вашата уязвимост, да засилят издръжливостта ви на болка и когато все пак тя се появи, да имате възможност да действате с пълен набор от инструменти за по-бързо оздравяване.
Най-напред ще поставя на различна основа вашето разбиране за болка, за да може вие и специалистите, които ви осигуряват здравни грижи, да се намесите в начина, по който вашият мозък и тяло преработват тези сигнали."
