Да четем на детето – кога, какво и как

| от Елица Мавродинова |

Откакто станах майка, думата „важно“ ми причинява сърбеж. Появи ли се дете в живота ти, изведнъж всички неща – от изваряването на шишетата, до гладенето на бебешки бодита, стават МНОГО важни. До степен, че често забравяме да правим неща, не защото са важни, а защото са страхотни, забавни и ни доставят удоволствие.

Затова няма да хабя букви в опити да ви убеждавам, че е важно да четем на децата си, а и родителите, които имат нужда от убеждаване, едва ли ще прочетат тези редове. Ще кажа само, че да им четем е прекрасно. Не само заради развитието им, а заради толкова истинските и толкова красиви моменти, които ще споделим с тях, докато го правим.

Скоро една приятелка ме помоли да ѝ препоръчам автори, които според мен е са подходящи за възрастта на детето ѝ. След това поговорихме дълго за това как, кога и какво е добре да се чете. Занимавам се с писане от много време, а с четене – от още повече, затова разсъждавах за това как се разпалва любов към четенето у малкото дете през цялата си бременност, а имах и възможността да работя с много родители на малки деца като водеща на една прекрасна инициатива на UNICEF, наречена Работилница за родители.

Не спирам да търся и да изпробвам теории за ранно детско развитие, които ми помагат много в общуването с дъщеря ми. Затова много ми се иска да споделя виждането си за четенето не като начин да зарибим детето да чете повече книги, като порасне, а като метод за ранно развитие. Знам също, че е много лесно да се изгубим в морето от красиви книги с безсмислено съдържание, затова ще препоръчам някои от личния ми топ 10 с уговорката, че избирам главно съвременни български автори и то основно на поезия, защото по мои наблюдения те са най-непознати за родителите.

КОГА ДА ЗАПОЧНЕМ

Много родители се отказват да четат на децата си, защото не забелязват у тях интерес. Често това се дължи чисто и просто на неправилното подбиране на момента. Обикновено родителят започва с четенето, когато детето проговори и с това даде потвърждение, че вече разбира значението на думите. Моят опит обаче показва, че правилният момент настъпва много по-рано. Първо защото повечето деца прохождат или преди да проговорят, или много скоро след това. А прохождането е може би най-възхитителното нещо за едно дете. То изведнъж е станало способно да се движи самостоятелно, да докосва и вкусва неща, които са му интересни.

Всеки родител, който е минал през този етап, знае, че е почти невъзможно да се отклони вниманието на детето от този невероятен откривателски плам. Тогава най-важната задача на малкия човек е движението и то заема цялото му съзнание, така че ако започнете да му четете в този момент, твърде вероятно е да не ви слуша. Първо, защото си има по-важна работа. И второ, защото още не познава четенето и не го свързва с нищо, на което да си струва да обърне внимание. Всичко, свързано с ученето при малкото дете, минава през удоволствието. Ако искаме то да усвои нещо, най-добре да направим така, че в съзнанието му то да е свързано с приятна емоция.

Затова най-подходящият период за начало на четенето е между втория и третия месец на детето, когато преобладаващото сетиво е слухът. То будува все повече, но още не вижда добре и не е овладяло ръцете си. Затова обожава да му говорят, а най-много обича да слуша вашия глас. През този период родителите инстинктивно говорят на децата си колкото могат повече, но, дори да имаш безкрайно въображение, е трудно постоянно да измисляш какво да кажеш на едно двумесечно бебе. Точно сега е много лесно да превърнете четенето в огромно удоволствие не само за него, а и за себе си. Просто, вместо да се чудите какво да му говорите, почитайте му по малко. Така то ще започне да свързва приятната емоция от това, че родителите му общуват с него, с книгата. Затова в този период не четете от телефон или електронна книга, подберете хартиена и я дръжте близо до него, докато четете.

Може да си принтирате любими текстове и да ги пъхнете между страниците на друга книга, важен е само символът. След най-много месец ще забележите, че детето ясно отличава кога му се чете и кога просто му се говори. След два ще започне да се усмихва, още като вземете книга. Ето това е малката ви победа. Сега вече детето знае, че със самото отваряне на книга ще се случи нещо хубаво. Така, дори и след като проходи, то ще бъде по-склонно да спре заниманията си за малко, за да се насладите заедно на четенето, или най-малкото ще му обръща внимание преди лягане.

В никакъв случай обаче не се отказвайте, ако сте изпуснали този момент. Просто не очаквайте от детето активно внимание и четете като фон на другите му занимания. В този случай от вас се изисква повече търпение без видим резултат, но в един момент, обещавам ви, ще видите, че си заслужава!

КАКВО ДА ЧЕТЕМ

Съдържанието, което детето е склонно да приеме, зависи много от възрастта му. Малките деца обичат ритъма във всичките му форми. Затова най-добре да започнете с римувани стихотворения от български автори. Български автори, защото по мои наблюдения колкото по-безупречни са ритъмът и стъпката, толкова по-голяма е насладата у детето, а е нормално стихотворенията, написани на български език, да са по-изящни в това отношение от тези, преведени от чужд.

В началото детето още не разбира значенията на думите, но тълкува прекрасно емоцията, която вие излъчвате, докато ги четете. Затова не е необходимо стихотворенията изобщо да са за деца – подберете такива, които са с богата образност и създават у вас хубаво чувство. Не е необходимо и огромно разнообразие от текстове – за детето е приятно да чува познати неща, а и скоро ще забележите, че докато някои стихотворения не провокират реакция, други определено са му любими.

За този етап чудесен избор са имена като Николай Милчев и Мая Дългъчева – автори с богата образност и прекрасно, позитивно светоусещане. И двамата пишат и за деца, и за възрастни и каквото и да намерите от тях, ще свърши чудесна работа.

Когато детето покаже, че е започнало да разбира значенията на думите, е добре да преминете на стихотворения и проза за деца. Тук вече четенето цели не само да провокира хубава емоция, а и да помогне на детето да усвои езика и да научи повече за света. Затова вече е от значение смисълът на текстовете, както и по-голямото им разнообразие, за да може детето да се докосне до повече различни гледни точки. В смислово отношение всеки родител може да подбира текстове, които отговарят на собствената му гледна точка, на това, на което лично той би искал да научи детето си.

В стилистично отношение е добре да има и такива с по-простичък и кратък изказ, и такива с много метафори и по-нестандартни словосъчетания. Първите ще положат основата на боравенето с речеви конструкции, а вторите ще покажат на детето капацитета и красотата на езика, ще обогатят изказа и ще развият въображението му. На този етап става важна и хубавата илюстрация, а като говорим за нея, палци горе за илюстраторите на издателствата Жанет-45 и великолепните Рибка.

За този период към поезията за деца на Мая Дългъчева (няколко книги, налични по книжарниците) и Николай Милчев (за жалост не успях да намеря нищо за деца от него, вероятно тиражите са изчерпани отдавна) добавям и тази на Петя Кокудева и Виктор Самуилов.

За разлика от римуваната поезия, която е сложна за превод, при прозата нещата не стоят така и преводите са страхотни, така че родителите имат богат избор от български и чуждестранни автори. Ако се чувствате объркани, винаги можете да се придържате към класиците като Астрид Линдгрен, Алън Милн и Джани Родари. Тук си признавам, че не познавам достатъчно добре съвременната българска проза за деца, така че ще препоръчам двама за съжаление не достатъчно известни автори от близкото минало – Петя Караколева и (абсолютният ми любимец) Венелин Вълканов.

КАК ДА ЧЕТЕМ

Четете бавно, високо и с много емоция. Усмихвайте се и правете гримаси. Спирайте и показвайте на детето илюстрациите, като му обяснявате: „Виж, това е зеленото буболече…“ Когато четете поезия, стремете се да подчертавате ритъма. Когато стихотворението е вече известно за детето, играйте си с текста – забързвайте и забавяйте, променяйте силата на гласа си, шептете. Когато в текста има диалози, променяйте гласа си спрямо различните герои. Забавлявайте се! Вживявайте се. Изигравайте колкото можете повече от текста. Импровизирайте! Когато детето поотрасне, превръщайте понякога четенето в игра.

Като му четете приказка, която вече знае, бъркайте нарочно, така че да ви поправя: „ …тогава Жълтата шапчица тръгнала по пътечката. – Не, бе, мамо, Червената шапчица!! – А, да, Червената шапчица…“

А ако, както често се случва, в процеса на импровизация вземете, че измислите гениална нова приказка, веднага я запишете и я изпратете за конкурса на Mamamia.bg!

Погледнете на четенето като на страхотен начин да запълните времето си с детето. Като на игра, която не просто е забавна, а ще обогати света му по невъобразими начини. Или, ако искате, като на инвестиция на време с висока доходност. Защото, обещавам ви, ще ви се върне с лихвите един ден, когато осъзнаете, че от 3 часа си мълчи в неговата стая, влезете и го намерите с книга в ръка.