Спестете си неприятностите
Както вече писахме - родителството НЕ става по-лесно с времето, както често се надяват родителите на трудни бебета и малки деца.
Разбира се, "ужасните две годинки" не продължават вечно. Но малко по-късно следва пубертетът - фазата на израстването, в която стават най-много конфликти между родители и деца.
Това е и възрастта, при която повечето родители си казват, че предпочитат непрестанните грижи за малкото дете пред това, което представлява тийнът у дома.
Макар и да е много по-независим, тийнейжърът е способен да превърне общуването и съжителството в истински ужас.
Не стига, че когато настъпи пубертетът целите в семейството стават напълно противоположни (родителят иска контрол, детето иска независимост, родителят жадува за доверие, детето търси отдалечаване) - но и самите родители започват да излъчват противоположни сигнали и да размиват границите на поведение.
Тийнейджърът от друга страна копнее за един нов, самостоятелен живот и се вълнува от това, че пораства и го чакат преживявания извън дома.
Родителите са изправени пред истинско предизвикателство - ту искат да дадат независимост и надценяват опита на тийна, ту пък го ограничават все едно още е малко дете...
Всичко това често ескалира в битки и спорове, които биха могли да си спестят.
Какви са най-честите поводи за конфликти между тийнейджъри и родители?
Най-често тема на споровете са ограниченията, които родителите поставят пред детето. Както и това дали тийнейджърът е готов за нови роли и отговорности, дали е времето за тази или онази дейности, за притежаването на този или онзи предмет.
Казано по друг начин, най-честите поводи за спорове се въртят около контрола и автономността.
И докато "работата" на детето е да тества границите, да провери какво може да прави и кой е като човек, то в същото време "работата" на родителите е да слагат ясни граници, да предпазват и да дават своя опит на порастващите деца.
Именно затова малките противоречия често могат да ескалират в огромни конфликти, основани на налагане на волята и силата.
Ето кои са 9-те основни конфликтни полета с тийна, които не си струва да печелите като родител:
1. За уединението и личния живот
Да позволите на тийнейджъра да има свой личен живот и уединение може да ви изглежда странно, след като сте свикнали активно да участвате в живота му. Но желанието за самостоятелност е нормално. Правото на личен живот не означава, че има някаква тайна, която заплашва авторитета на родителя.
Постоянното наблюдение или разпитване може да разруши доверието и всъщност да накара тинейджърите да се затварят още повече.
От друга страна, уважението на личното пространство може да е от полза за подрастващия.
Правото на личен живот е важна стъпка в подпомагането на тийнейджъра да изгради собствена автономност.
Освен ако не са засегнати въпроси, свързани с безопасността, или тийнейджърът не е показал многократно, че не умее да взема добри решения сам и все още се нуждае от повече родителски надзор - родителите по принцип следва да имат уважение към личния живот на детето.
Това означава да не се четат дневници, да не се претърсват стаи и да не се намесват в социалните контакти на децата.
2. За избора на дрехи
Изборът на дрехи е здравословна форма на демонстриране на идентичност и себеизразяване.
Не бива да ограничавате детето, когато то развива собствено чувство за мода и стил. Ако дрехите, които избира, съответстват на средата, в която детето движи или на ситуацията, в която се намира, няма никакъв смисъл да се намесвате.
Не спорете и не се налагайте за дрехи. Нека сами избират как да се облекат.
3. За стил, прически, украшения
Дори да не харесвате стила на обличане на вашия тийн, не бива да налагате вашия вкус.
Може би новата прическа ви изглежда смешна или неподходяща или сте буквално шокирани от големия татус или пиърсинг. Това обаче не бива да е тема за спор или скандал. Не е необходимо да сте съгласни, но не е нужно да викате и да се месите. Позволете на тийнейджърите да експериментират и да изследват своите лични интереси и стилове.
4. За груб език
Макар че грубият и невъзпитан език е проблем, не е нужно лошият изказ да ескалира във война.
Често тийнейджърите използват обидни изрази по адрес на родителите си, не толкова защото искат да ги атакуват лично, а защото се чувстват разочаровани, объркани и просто родителят е попаднал пръв пред погледа им.
Разбира се, пуберът не е прав. Но вие сте хората с по-зрялата емоционална система и имате право да кажете нещо като: "Хей, няма да ти позволя да ми говориш по този начин! Не ме обиждай!". Ако сложите правилно и навреме границата, лошият език няма да ескалира в 30-минутна лекция и скандал.
5. За лоши настроения
За настроенията не си струва да се влиза в конфликт. Мозъкът на тийнейджърите е в процес на развитие, особено в областите, свързани с емоционалната регулация. Нормалните колебания в настроението са част от юношеството и родителите не трябва да ги приемат лично. Тези настроения надали са насочени точно срещу вас, за да им реагирате.
6. За това, че се покриват при разногласия
Когато има напрежение, често единият иска да разреши проблема веднага, а другият се нуждае от пространство, за да си събере мислите? Това може да се случи и между тийнейджъри и възрастни.
За много младежи пространството е необходимо, за да успеят да регулират емоциите си. Така че вместо да реагирате на тръшкането на вратата на стаята или на заключването вътре в нея, приемете, че това е единственият начин тийнът да се успокои, за да може след това да се проведе смислен разговор.
7. За неподредените стаи
Тийнейджърите често обичат тяхното лично пространство да е разхвърляно или да следва някакъв удобен само за тях си ред.
Дали трябва да се карате как изглежда това пространство?
Може да не ви харесва как е подредено, почистено или организирано, но всъщност единственият начин детето да научи какво работи за него е да експериментира в това свое лично пространство.
Разбира се, когато става дума за хигиената на детската стая, която все пак се намира в собствения ви дом, е нормално да имате изисквания и да настоявате те да се спазват. Не може дрехите да не се перат поне отвреме-навреме, храната да изсъхва по мръсните чинии и навсякъде да има прах...
8. За вкусове и предпочитания
Не всяко разногласие трябва да се превръща в битка. Понякога хората просто имат различни вкусове.
Споровете или разногласията относно музиката, хобитата или безобидните мнения (ако са подходящи за възрастта) често се превръщат в символични борби за власт, а не трябва да е така.
Тийнейджърите се нуждаят от територия, на която да изявяват своите вкусове, за да могат да се превърнат в самостоятелни и зрели личности.
9. За липсата на логика, прекалената чувствителност и ирационалност
Понякога тийнейджърите изпитват много по-силни емоции, отколкото ние можем да разберем. И логиката им звучи не съвсем на място, когато страстно защитават дадена идея, позиция, кауза.
За някои родители това може да бъде доста объркващо и също така разочароващо, че тяхното уж интелигентно и грижовно дете може да действа нелогично. Точно както в ранното детство, важно е да помним, че това не е лично - това е етап от живота, в който се намират.
Родителите не трябва да го поправят. Те просто трябва да помогнат на децата да преминат през него.
