Творец по призвание и телевизионер по занимание, Ралица Стефанова е типичният пример за една работеща майка. С филми и телевизия започва да се занимава през 2001 г., през сърцето й минават множество продукции, но голямата й любов и „нейно първо дете“ (както обича да казва) е предаването „Преди обед“. То се утвърди в ефира на бТВ и се радва на вярна аудитория вече 10-и пореден сезон. Отдадена на работата си, тя става майка за първи път едва на 34 години, но после бързо наваксва с още две поредни бременности. Днес Ралица е майка на две момчета (Адриян на 8 г. и Боян на 2г.) и едно момиченце Белослава, която е на почти 1 г.
Ако се чудите може ли една влюбена в работата си жена да се отдаде по същия начин и на децата си, ще разберете, като надникнете директно в живота й.
Още от и за Ралица Стефанова можете да прочетете и гледате в предишните текстове от поредицата ни „Супермама“.
Тестът с резултат от две чертички понякога е причина за щастие, но не и когато става дума за антигенен тест за COVID-19.
СТРАХ!
Странно е усещането да попаднеш в статистиката на хората, заразени от вирус, причинил световна пандемична обстановка…
Каквато и да е причината за появата на това явление, то отвори нова страница в историята, а ние сме тези, върху чиито плещи тежи отговорността да се справим с ПРОМЯНАТА и да научим децата си да живеят по нов начин.
Идеята беше в последното видео от поредицата да разкажа как захранвам Белослава, но е трудно да се говори по темата, когато губим вкус и обоняние, защото сме във фазата на симптомите. Знаете ли, установих, че гладът не е чувство, което идва само с вкусовите рецептори. Да, храната нямаше вкус, но организмът ми огладняваше регулярно и се засищах с толкова, от колкото имах нужда емоционално… Далеч съм от мисълта, че мога да направя наръчник за оцеляване у дома на 5-членно семейство с COVID-19, но смятам за свой дълг да споделя личен опит, който може пък и ДА ВИ Е ОТ ПОЛЗА!
Ако ви е интересно как живее с COVID-19 едно семейство с три деца на възраст от 11 месеца до 8 години, вижте видеото по-долу. Ще видите и нашите оръжия срещу антибиотиците и симптомите:
Какво ми помага да живея нормално в ненормална ситуация?
Разбрах, че поводи за напрежение и гневни изблици между членовете на едно семейство винаги ще има. Важното е да си намерим една причина да бъдем щастливи заедно. Истината е, че докато се чувствахме под заплаха на вируса, бяхме по-грижовни и тихи един с друг. Втората седмица, когато се почувствахме по-добре и спокойни, излезе напрежение, с което трябваше да се справяме.
Моментите, в които се бориш за здравето си, дори живота, в които осъзнаваш, че не можеш да си свършиш ангажиментите, че децата имат нужда от цялото ти внимание, са истинско изпитание не само за нас, но и за съседите – децибелите се увеличаваха, докато не взехме решението да не се поддаваме на тези провокации на времето. Решихме да се хванем в желанието да бъдем заедно с любимите си хора, наслаждавайки се да сме „вързани“ заедно и това се оказа спасително… Mоже би в това се крие и смисълът да живеем в пандемия като цяло.
Печели този, който успее да направи гъвкавостта една от силните страни на характера си. Това е моментът. Гъвкавостта в този случай е равносилна на оцеляване. Оцеляване на физическо и психическо ниво. Извикахме радостните емоции на помощ и използвахме ситуацията да се насладим на разнообразието, на новостите, на неочакваното… Колко е хубаво да бъдем различни всеки ден. Да откриваме нови черти в характера си, да изпробваме наученото в живота, за да го приложим в новата ситуация или да разберем, че сме грешили и да открием нови хоризонти – прекрасна възможност. Едно е сигурно – ако опитваме да се държим в старите ни разбирания, няма как да оцелеем в новата среда, така че да живеем – да се променяме!
От времената, в които летяхме често със самолет, знаем, че в случай на авария, трябва да сложим кислородна маска първо на себе си и после на другия… Kолкото и животът му да ни се струва по-ценен от нашия. Взeмах си лекарствата, както са предписани, без да правия компромис, поне не както обикновено. Пазих тялото си чисто, топло и с добро самочувствие, независимо от температурата, болките в гърлото, хремата, не-излизането. Не мислех, че това може да са последните дни от живота ми, мислех за това какво иска да ме научи тази диагноза, защо идва сега? Какво иска да промени в мен, в начина ми на мислене и живот?
Сигурна съм, че не бихте сгрешили като мен – да решите, че ще успеете да свършите всичко у дома, което все сте отлагали във времето. Пак ще го отложите… Силите ми бяха много по-малко, признавам си. Умората и физическите симптоми на болестта се отразяват. На мен ми беше трудно, с трите деца и служебните ангажименти, които продължих да върша дистанционно, но вие опитайте да си починете. Оказва се, че дори да си вкъщи с COVID, останалият свят продължава да се върти и работата няма да спре – грижи за децата, готвене, мейли, телефони, всичко продължава забързания ход на съвремието ни и … Времето отново не стига, но го спечелете на ваша страна и се обадете на хората, които обичате, за да им го кажете. Не, че това ще е за последно, просто нека знаят какво чувствате.
Ние не гледаме новини и не слушаме статистики. Не позволяваме на медиите и дори приятелите (най-вече роднините) да ни предоставят информация, която не е желана от нас. Избираме какво да гледаме и кога и то обикновено е с цел да се забавляваме или да стигнем до знания, които искаме да придобием.
Чудех се дали това, че не получаваме информация от медиите за адекватната реакция при влошаване на състоянието на някой от нас е също толкова пагубно, колкото да слушаме постоянно колко хора с нашата диагноза са умрели днес!… Някой ден ще разбера.
Страхът е най-голям, когато не можеш да контролираш събитията, които застрашават най-ценното – децата.
Имах температура, кашлях, болеше ме гърлото, получих страшна хрема, губех ориентация, усещах как болката се движеше по тялото ми, замайваше ми се главата… Знаех, че симптомите се развиват и променят, но оставях тези усещания да влизат и излизат от мен. Приемах появяването им, но подскачах и настръхвах при всяко покашляне на някое от децата, особено на най-големия ми син Адриян, който по принцип кашля много и дълбоко.
Състояния, близки до паника и безсилие, ме завладяваха при мисълта „Какво, ако и при мен може да се случи най-лошото и как да разпозная докъде ще стигнем?“. Осъзнаването и овладяването на страха са най-големите помощници в израстването ми. Чувствам се силна и взимам правилни решения, когато съм овладяла тези състояния и съм взела най-доброто решение – разумно и адекватно. Защото овладеният страх е просто лампичка, която ни сигнализира да обърнем внимание и да направим нещо, за да не ни се случи това, което не искаме!
Без претенции за пълна изчерпателност ви пожелавам да си вземете най-полезното за вас, обогатявайки го със своите способности и успешност.
