Интересно ми е какво е вашето мнение, скъпи мами, за ролята и задълженията на мъжете след раждането. Предполагам, че ще е доста различно от тяхното, което включва диван, телефон и някоя и друга биричка. Естествено, че има и изключения, но аз ги наричам бащи еднорози – всички са чували за тях, но никой не ги в виждал.
Спомням си, когато за първи път прекрачихме прага на нашия дом с дъщеря ни след родилното. След първоначалната еуфория и опияняващи хормони дойде ред и на репликите:
– О, не, аз памперси не мога да сменям.
– Аз съм на работа, трябва да спя.
Което ми напомня за един експеримент, в който решили да видят реакцията на мъже и жени на плачещо бебе. Задачата била да разберат защо плаче. Първи били жените, които дали най-разнообразни отговори: защото е гладно, защото го боли стомахът, спи му се, защото иска да се гушне и т.н.
А сега нека разгледаме и отговорите на мъжете. Можете ли да предположите, че всичките били едни и същи? Бащите казали: „Детето плаче за майка си“.
Природата ни е направила така, че да развием майчински инстинкт, определени сетива и различно мислене, точно поради тази причина да можем да усещаме нуждите на децата си. Някои майки твърдят , че са станали много чувствителни след раждането, но точната дума е сензитивни – определени сетива се доразвиват, за да можем да сме адекватни да забелязваме всяка промяна в поведение, състояние и т.н. Докато при мъжете това липсва. И когато имаме предвид това, можем да сме по-толерантни и разбиращи. Което не означава, че трябва да поемем цялата отговорност. Аз съм на мнение, че двамата родители трябва да са взаимно заменяеми, за да има мир и хармония.
Как да научите един мъж да сменя памперси, храни, преоблича и къпе бебето?
Ами много просто – показвате един път и след това директно затваряте вратата от външната страна за няколко часа. Вярвайте в мъжете си, те могат да се справят и то даже доста добре. След няколко такива опита моят съпруг стана специалист в сменянето на памперси и вече предприема доста адекватни действия за гледането на дъщеря ни.
Всеки мъж, дори и да не го признава, се чувства на второ място след раждането на това съвършено същество. И с право. Нека се поставим на тяхно място – до сега грижите, любовта и вниманието са били само за тях и изведнъж се появява едно все още малко нещо и им отнема всичко. Дори и несъзнателно, има съпротива от тяхна страна.
Как трябва да постъпим ние и как да лавираме, за да са доволни всички?
Аз реших да действам по следния начин: всеки ден, докато дъщеря ни спи, намирам малко време, за да му приготвя нещо малко. Някое вкусно ястие от сърце за моя мъж, за да знае той, че въпреки всичко, аз мисля за него. Това е начинът, който аз съм избрала, за да му показвам любовта си всеки ден.
Важно е да разберете от кой тип е вашият мъж и как възприема любовта според собствената си личност, темперамент и нужди. Жената може да внесе хармония, топлина и уют в мъжкото сърце – просто трябва да знае как.
Вижте още:
