„Само да разбере баща ти и ще видиш ти“: Не, това е не е съвременният татко

| от Дани Игнатов |


С тези думи си спомням да ме плашеха баби и дядовци, лелките и другарките в детската градина, понякога дори майка ми – „ей сега, като си дойде баща ти, да му мислиш“, „само да разбере баща ти и ще видиш ти“, „внимавай в картинката, иначе баща ти ще научи“, „а баща ти какво ще каже, ако чуе“. В интерес на истината, баща ми изобщо не беше някакъв звяр и цербер, когато бях малък. Не помня да ме е наказвал изобщо, а да ми е посягал не помня въобще. И не, не защото са някакви потиснати детски ужасни спомени, които мога да отключа само чрез хипноза и регресия. Просто не го правеше и толкова.

И все пак аз се страхувах от него – повече заради думите, които чувах от другите, отколкото заради неговото собствено поведение към мен. Той също допринасяше да е така – макар и у него да нямаше никаква жестокост или прекомерна строгост, дори да беше по-либерален в сравнение с повечето бащи на връстниците ми, той все пак се държеше хладно и дистанцирано, не впускаше в игри с мен, нито пък се отпускаше да се смее, ядосва или тъгува пред мен – така се и се приемаше, че подобава на сериозен мъж по онова време да се държи. Дълго време го възприемах като относително чужд човек. Станахме близки години по-късно, когато аз вече бях почти се превърнал в пораснал индивид и можехме да си говорим наравно, като приятели, вместо като родител с дете. Не съжалявам за начина, по който се развиха отношенията ни, но знам, че можехме да изградим тази близост и по-рано. Спомените за детството ми носят усещането, че с него сме изгубили много време, в което сме могли да бъдем и по-щастливи. Не го коря, дал ми е много, дори един от уроците, които ми е дал, е именно този – по какво искам да приличам на него като баща, и какво мога да направя по-добре.

С какво е различен съвременният татко?

Може да изглежда като странен въпрос, но това е тема, над която младите мъже често се чудим, защото искаме самите ние да представляваме промяната в култура на бащинство. Е, не всички, ног много от нас. Да сме по-добри съпрузи и партньори, по-емоционални ангажирани бащи, по-усъвършенствани версии на себе си.

И така, как изглежда тази „модерна“ версия на бащата?

Много просто – означава да бъдеш по-ангажиран и присъстващ в семейството си, като това може да се изрази по много начини, например:

  • Да бъдеш проактивен в поемането на отговорност за грижата за децата
  • Да не делиш работата в дома на мъжка и женска
  • Да бъдеш открит и да не се правиш на железен и неуязвим пред децата си
  • Да проявяваш търпение вместо авторитарност
  • Да жертваш собственото си време и приоритети, но само донякъде, защото все още си самостоятелна личност и няма да си полезен за никого, ако не си пълноценен и щастлив, нито ще има на какво да научиш едно дете, ако ти самият не си личност с интереси, умения и познания
  • Да напомняш горната точка на жената до теб, ако тя я забравя, улисана в грижи за децата, и да я стимулираш да има и собствен живот отвъд майчинството
  • Да не си фигура, която се обвързва само с наказания или награди
  • Да обсъждаш, а не да заповядваш
  • Да разказваш истории и да инициираш игри и съвместни занимания

Това не е изчерпателно изброяване, разбира се, но схващате основната ми идея.

Извън нея, бащинството е различно преживяване за всеки човек.

Мечтая си да видя културата, и особено балканската култура, да започне да признава и оценява бащите също толкова първостепенно важни персони в живота, грижата и отглеждането на децата, наравно с майките Твърде често, когато децата ми бяха съвсем малки, получавах коментари като „на таткова градина ли са днес децата“ или „о, ти днес помагаш на жена си“, дори реплики тип „ох, горкия, теб за детегледачка ли са те хванали“. Бих искал да видя как в отношението си един към друг отчитаме, че сме еднакво отговорни за родителството и отглеждането на децата си и се подкрепяме в тази задача, защото тя е епохално сложна, пълна е с изненади и предизвикателства. (Всички отговорности и премеждия изглеждат поносими, освен ужаса, който ще изпитваме всеки път, когато детето се разболее – я вдигне температура, а не знаеш защо, я нещо го заболи, а не знаеш какво. И винаги мислиш, че следващия път ще си по-подготвен и ще го приемеш по-спокойно, а не става така. Никога не си истински готов.)

Нещо, което непрекъснато уча децата си, когато става дума за домашните им задължения, но това се отнася и за бащите в не по-малка степен: Не чакайте да бъдете помолени. Ако видите възможност или знаете, че нещо трябва да бъде направено; поемете сами тази отговорност. Планиране на партита за рождени дни, сгъване на пране, готвене на вечеря, организиране на споделени пътувания, пазаруване на хранителни стоки – защо не? Бащинството не е само дълбаене на динено фенерче през летните дни и на тиква през есента, но и не трябва да минава без тези малки приятни моменти. Готино е да строиш плашило за децата си, не е готино, ако се докараш до ситуация, в която теб те „строят“ да си плашилото!

Вижте още:

Татко иска мач и бира, и да го оставят на мира