Често възрастните се опитваме да сме забавни и интересни на децата, включително и дори особено на чуждите такива (а понякога и на родителите им), и се случва да изпуснем някоя реплика, която е глуповата и необмислена. Има и въпроси, които се водят за едва ли не класически, зададени да се покаже добронамереност – най-често използвани от неопитни с деца хора и от твърде възрастни. А никак нерядко тъпите въпроси се изтъркулват и от устите на родители, които вървят по течението – следвайки полусъзнателно чутото и видяното – без да се съобразяват особено с чувствата и уменията на собствените си хлапета. Представям ви петте най-тъпи въпроси, задавани към малките деца:
„Слушкаш ли?“
Че основната работа на детето е да слуша, се приема за най-нормалното нещо от безброй родители и всякакви други възрастни. И съответно децата, които слушат, вървят с титлата Добро дете. Важното е да слуша. Да изпълнява, каквото му се каже. И е награждавано за което („Ако слушкаш, мама ще ти даде да гледаш още детско“, „Ако слушкаш, тате ще ти купи таблет“). А като порасне – „Еех, защо моето дете не е самостоятелен човек, лидер, пробивен в кариерата и в живота, жънещ успех след успех в работата и сред интересуващия го пол, ееех…“.
Вижте още: Слушай баща си!
Фразата „да слушаш“ е такова клише, толкова е навлязла в комуникацията с децата, че едва ли има родител, който не я е използвал никога. Но е добре, ако се опитваме да я заменяме с „да се разбираме“. Спокойно де, уважението към малкото дете няма да го превърне в „лигав джендър“ или арогантен диктатор.
„Расте ли пишлето?“
Едва ли на такъв въпрос, зададен от някой чичко или дори от бащата към малко момченце, би се очаквал бодър и тарикатски отговор от типа на „Да, а твоето се смалява, нали?“ или „Вече от пениси ли се интересуваш?“. Почти сигурно обаче ще засрами детето на тази тема. А на тази възраст въпросите за пишлето се задават само от момчето и се дискутират обичайно с бащата сериозно и отговорно. Други разновидности, които съм чувал, са „Стърчи ли пишката?“ и дори „Надърви ли го?“ (по време на вечеря върви филм, а момченцето се е загледало в сцена, в която мъж и жена се целуват, без голотии). Браво, много остроумно!
Вижте още: Ловна пушка и скъпа кола? Сигурно компенсира за нещо
„Защо го направи? ЗАЩООО?!“
По-скоро този въпрос е риторичен, независимо колко пъти е повторен с пяна на уста. Зададен агресивно от родителя, с него се цели да се внуши вина, да се посочи детето като отговорно за белята, която е извършило. Дали защото в момент на истерия е хвърлило паничката със супа по майка си, дали е оскубало братчето си или извън момент на истерия, дори обратното – във вглъбено творческо състояние, прилежно, дълго и незабелязано е рисувало с цветни маркери по чаршафите, стените и документите на татко. Или, водено от разузнаване на света наоколо, е опитало на вкус бонбончетата от клетката на зайчето. Не знам какво очаква родителят да получи като отговор, ако наистина очаква такъв, макар че по поведението на някои – явно тотално изкукали от изтощение (по-добрия вариант, надявам се) – тресат за раменете едногодишните си деца или крещят в лицето им пак и пак думата „Защоооо?“ – май наистина си мислят, че ще получат смислен отговор.
„Кого обичаш повече – мама или тате?“
Да, този въпрос като че ли малко по малко си отива. Използва се все още, но предимно от полупознати баби и дядовци, в ролята им на съседи, далечни роднини или срещнати на детската площадка. Обичайно, чуло този тъп въпрос, детенцето изпада в лек, временен ступор. Понякога изстрелва като отговор един от двамата родители (след което смътно разбира, че е сгрешило по това, че другият му се сърди – ако е бил там), а друг път си мълчи и засрамено се сгушва в родителя си като пиленце под квачка. Но не съм чувал дете да отговори „И двамата!“. Нито пък – „Що за малоумен въпрос!?“. Сигурното е, че ще се почувства объркано и виновно.
„Видя ли сега?“
По подобие на „Защо го направи?“ и това е въпрос само като формулировка, но не и като смисъл. Целта му е да покажем на детето, че нищо не разбира от живота, от причина и следствие, както и че така става, като не ни е слушало! Видяло ли е то сега – като се е покатерило на оградата, е паднало и се е пребило. Като е пипало печката, се е опарило. Като ни е отговаряло много, е изяло шамар. Това е толкова тъпа реплика, че и най-малките деца не се опитват да ѝ отговарят, защото усещат, че смисълът ѝ е да го накарат да се почувства като неопитно, непослушно идиотче.
Бонус: „Какво правиш?“
Както и „Как беше на училище?“, „Как изкара на рождения ден на Стивънчо?“ и тем подобни общи въпроси. Цяло чудо е, когато малкото дете ни отговори с нещо различно от „Нищо“ или „Добре“.
Вижте още:
