В зависимост от гледната точка и от това дали е бил желан или неочакван, разводът може да се разглежда като облекчение или като трагедия. И понеже е твърде често срещан: около половината от съвременните бракове приключват с раздяла или развод, трябва да сме обективни: не всички връзки имат щастлив край, а да оставаш в отношения, които не вървят, може да е мъчително и болезнено.
Разбира се, понякога разводът е следствие от серия грешки – от едната, от другата или от двете страни. Някои грешки са трудно простими – например изневяра, пренебрежение с години, отвратително отношение, перманентна лъжа. Или пък серия от малки неразбирателства са се превърнали с непоносимо за понасяне съжителство.
Независимо от причината за края на връзката и независимо кой инициира този край, е трудно и за двете страни – особено ако са замесени и деца. Има стрес, тъга, мъка, чувство за вина. И осъждане отвън. Но може да се появи чувство на облекчение, на свобода. И още много емоции.
Както при всяко разочарование в живота, и разводът носи важни уроци, които трябва да бъдат научени: за любовта, отношенията, промяната на хората през годините и личните грешки.
Ето разсъжденията на 9 американски мъже за развода. Те споделят пред сайта Fatherly какво щеше да е добре да знаят, преди да се разведат.
„Щеше да е добре да знам, че бившата ми ще очаква от връзката ни да я направи цялостна. Не бях забелязал това, защото в началото, когато излизахме и след това като се сгодихме, бяхме толкова щастливи. Но нещо й липсваше и искрено вярвам, че тя мислеше, че то просто ще си дойде на мястото в деня, в който се оженим. Много страдах за това по време на развода, защото мислех, че не съм успял да запълня празнотата й. Но тази празнота никога няма да бъде запълнена, освен ако не е от нея. Някои хора чакат някой да запълни пъзела им, а аз просто не мисля, че нещата работят по този начин“ – Калеб на 34 години от Тенеси.
„Щеше да е добре да знам, че да имаш план, не е същото като да имаш план, който ще сработи. Когато се оженихме, се опитахме да начертаем бъдещето. Първо работата. После къщата. После децата. После по-хубава къща. И така нататък. Това беше нашият план и двамата го следвахме. Но тогава се случи онова, което е „животът“. Загубих първата си работа, преди да мога да купя къща. Когато най-накрая можехме да си позволим такава, нейният кредитен рейтинг беше толкова лош, че беше почти невъзможно да изтеглим заем. Всички тези малки неща извадиха извън релси нашите перфектни планове. И вместо да каже „Това е животът…“, мисля че тя – а може би и аз също – решихме, че не сме един за друг. Поглеждайки назад, вероятно бих разменил много от тези караници с обсъждане на нещата“ – Лиам на 33 години от Флорида
Вижте още:
Защо е трудно за мъжете да си тръгнат от токсична връзка? Ето 3 причини
„Съжалявам, че не настоявах повече за редовни терапевтични сесии. Поддържаща семейна терапия. Можехме да попълним арсенала си с техники за общуване и практика за емпатия много преди да започнем да се презираме един друг. Тя не мислеше, че имаме нужда от това, защото не се карахме. Беше нещо от рода на „Не поправяй това, което не е счупено“. Но не се инсталират – или не би трябвало да се инсталират – детектори за дим по време на пожар. Това е превантивна мярка. Наистина мисля, че редовните прегледи на психическото ни състояние/връзката ни можеха да ни спасят“. – Марк на 44 години от Флорида
Вижте още:
„Всички „общи“ приятелства, които загубих, просто ме съсипаха. Като двойка ние прекарвахме толкова много време със съответните приятели на другия. Свързвахме се по между си. Но разводът е разделящ във всеки смисъл на думата. Никога не съм си представял, че хората, с които бях толкова близък, ще се държат по начина, по който се държаха по време на развода. Мисля, че много хора поставяха брака ни на пиедестал. Когато се разпадна, кой знае? Може би това породи опасения за собствените им връзки? Какъвто и да е случаят, хората, с които бях приятел дотогава, не са същите като тези, с които съм приятел сега. Не бях подготвен за това“ – Джейсън на 40 години от Пенсилвания
„Аз бях този, който искаше и подаде молба за развод. Но все още ме болеше адски много. Това е като смърт в семейството. Това е смърт в семейството. Това е смърт на семейството всъщност. Не бях подготвен да скърбя толкова много. Точно както смъртта не е нещо, което искаме да приемем, така и разводът не е избор, който искаме да направим… Дори когато ние сме тези, които го предприемат. Ако сте женени от дълго време, си спомняте за брачните клетви, дадени в сватбения си ден. Вие не просто ги оставяте да умрат, вие сте този, който ги убива. Това е трудно да се приеме“ – Стивън на 43 години от Калифорния
„Иска ми се да знаех предварително, че ще мога да разчитам на подкрепа от толкова много неочаквани хора и места. Когато новината стана публично достояние, хора, с които не бях разговарял от години, се свързаха с мен, за да кажат, че са преживели нещо подобно или че знаят, че съм добър човек. Звучи прекомерно, но тези случайни прояви на подкрепа наистина помогнаха за преодоляване на самотата. Не толкова от гледна точка на „О, имам нов приятел“. Но по-скоро като: „В момент, когато се чувствам така, сякаш целият свят е срещу мен, знам, че има хора, които са преминали през това и са оцелели“ – Рони на 42 години от Роуд Айлънд
„Това не беше напълно неочаквано, но не очаквах това сериозно ниво на осъждане, което щеше да се случи по време и след развода. То започна от нейното семейство и приятели. Слухове за мен, че съм лош съпруг и други подобни. След това стана малко по-… неформално? Хората, които редовно виждах в църквата, започнаха да се отклоняват, вместо да идват да ми стиснат ръката. Църквата всъщност беше мястото, където се чувствах най-осъждан и отхвърлян за това, че се развеждам. Много безпощадно. Ирония на съдбата, нали?“ – Мат на 37 години от Охайо
„Мнението. Господи, всеки – всеки – има мнение за вашия развод. „Може би трябваше да направиш това и това“. Или: „Това е за добро“. Дори и най-добронамерените мнения от най-добронамерените хора просто те изяждат. Най-хубавото нещо, което чух по време на развода си беше, когато приятелка ми каза: „Разполагам със съвети, теории, ободряващи разговори и всичко останало. Но ще изчакам, докато ми кажеш, че си готов да ги чуеш“. В интерес на истината, нищо от това, което тя каза, не беше по-различно от онова, което вече бях чувал. Но готовността ѝ просто да ме остави да си поема въздух беше толкова, толкова освежаваща. Ако се развеждате, просто бъдете готови да чуете какво ли не“. – Джеремая на 41 години от Кентъки
„Честно казано, не бях подготвен за свободата. Разводът ми беше „сериозен рестарт“ на целия ми живот. Бракът ми не беше добър. Когато се разведох, беше като да изпусна духа от бутилката. Започнах отново да уча. Преместих се на източното крайбрежие за известно време. Върнах се във форма. Бях толкова дълго време в капан – доброволен, признавам си – в разрушителна връзка, че разводът ми беше истински шанс да започна отначало. Искаше ми се да знаех предварително колко добре ще се почувствам. Щях да го направя много по-рано“ – Джеймс на 35 години от Масачузетс.
Вижте още:
