Гаднички изрази, които някои мъже използват при общуване с жените

| от MamaMia |

Всяка връзка минава през трудности и да се разбираме не винаги е лесно. Затова и е особено важно да успяваме да изразим ясно своите нужди. Но ако сме от хората, въоръжени с твърде много пасивно-агресивни изрази, които използваме по инерция, не е странно, че отношенията могат не само да не се оправят, но и да се влошат.

Дори да си представяме, че се изразяваме „мило“, пасивно-агресивните изрази всъщност прикриват гняв, раздразнение и тревога. Като резултат отдалечават половинката.

Пасивно-агресивните изрази имат тази сила, че да им се отговори е почти невъзможно. Те „удрят“ неочаквано, подлички са, не насочват проблема директно и карат отсрещната страна да се чувства „прекалено чувствителна“.

Неслучайно много от тези изрази са част от манипулативните техники, които някои хора използват във връзките си. Има много мъже, които не си дават сметка, че използването им в отношенията с жената до тях всъщност е заучено поведение.

Скъпи мъже, ако забележите, че тя не реагира особено позитивно на вашите думи, е важно да премислите внимателно какво казвате, как го казвате, както и основната причина да го кажете. Ако установите, че сте заучили прекалено много пасивно-агресивни изрази, значи вероятно имате тенденция да унижавате другия, за да се почувствате по-добре. Добре е обаче да се отървете от някои от тези изрази, иначе звучите като пълни загубеняци пред своите жени.

Ето няколко фрази, които имат способността като с магическа пръчка да развалят отношенията, да горят мостовете между вас – или най-малкото да да подклаждат сериозна доза несигурност в отношенията:

„Не искам да звуча грубо, но…“

Често мъжете казват това, преди да изтърсят нещо действително грубо. Този израз е подъл, защото показва, че той знае, че звучи грубо, но се застрахова срещу отвръщане на обидата. По този уж любезен начин, привидно демонстрирате, че казвате някаква голяма истина, докато в действителност не изпитвате особена грижа какво ще излезе от устата ви.

„Ти взе изненадващо добро решение…“

Може да замените и с „шокиращо“ или с някой друг израз, който издава колко много сте изненадани, че жената до вас е реагирала адекватно. Завоалираният под формата на комплимент израз издава известно съмнение и презрително отношение към способността на половинката да взема добри решения по принцип. Дори да сте имали доброто желание да изтърсите комплимент, не се учудвайте, ако жената до вас не го приеме точно така. Всъщност я обърквате и критикувате едновременно, като при това блокирате възможността й да реагира. Много по-добре е да правите невинни комплименти, в които няма елемент на критика и които не съдържат квалификации.

„Късметлийка си, че ти вдигат заплатата…“

А хрумва ли ви, че може би жената до вас не е „късметлийка“, а е заслужила и последната стотинка от вдигането на заплатата? Когато свеждате личните й качества до „щастие“ и „късмет“, зачерквате всичките й усилия. Реално показвате, че не вярвате, че тя е работила, защото просто е „късметлийка“. Този израз е всичко онова, което не трябва да бъдат комплиментите, свързани с работа – а именно пренебрежителни към положените усилия.

„Ако разбираше от това, щеше да знаеш…“

Дори да звучи добронамерено, това нравоучително пасивно-агресивно начало не издава добронамереност. Усеща се желание да се подчертае слабостта на жената, нейното неумение в дадена сфера и незнанието й. Да осветява слабостта на човека до себе си може и да е начин за един мъж да се почувства по-добре, но определено не може да очаква жена му да подскочи от радост и да се почувства оценена.

„Прекалено си чувствителна“ или „Приемаш нещата прекалено лично“

Мъже, не се говори така на една жена, която има пълнокръвни емоции, с които повечето пъти е напълно в час. Често този израз се появява след като вече сте й скапали настроението, като сте й казали нещо грубо. Помислете си как ще се почувствате, ако го кажат на вас, след като са ви обидили?

„Ако това е, което искаш…“

Този израз е доста опасен, защото реално не позволява на другия човек да отговори. Хем му давате „съгласие“ да направи, каквото иска, хем в действителност изразявате своето недоволство и неодобрение. Много по-добре е да кажете в прав текст: „Не съм съгласен с твоето решение, но ще се примиря с него“. Друг вариант е ясното: „Наистина не искам да правя това. Може ли вместо това, да правим Х или У?“

„Щом ти харесва“

Много е важно с какъв тон е казано, защото е възможно чрез интонацията да изразите пълно неодобрение към избора на жената, без да го споменете директно. Ако не сте доволни от избора й, просто й го кажете. „Това не е нещо, което аз бих избрал, но решението е твое“.

„Може би не съм аз този, който трябва да го каже, но… “

Кой знае какво грубо нещо може да излезе от такова начало. Усеща се критика, която дори не е особено добре прикрита.

„Ти си знаеш“

Зад тази фраза се крие очевидно неодобрение или нежелание да се покаже ясна позиция по отношение на нещо. Не очаквате страхотно позитивна реакция на такова привидно безразлично-неодобрително отношение, нали?

Още:

Какво да правим, ако усетим, че партньорът ни манипулира