Приятелят ми Румен, на 33, скоро стана баща за първи път – на здраво и весело момченце, родено с тегло точно 3,5 кг. Румен и съпругата му се справят добре, свикват с ритъма на живота с нов член на семейството, изненадват се ежедневно от острата промяна в перспективата, която се случва при родителите на първо дете. Стан се смята за човек с късмет и оценява щастието, което има – когато излизаме с компанията, настоява да е привечер, за да може да се прибере навреме за вечерните ритуали на детето. Що се отнася до ситуацията в офиса му обаче, той не може да се похвали с достатъчно разбиране.
Отпускът по бащинство у нас продължава точно 15 фиксирани дни, считани от датата на изписване на новороденото дете от болничното заведение. И, освен ако на по-късен етап семейството не реши по свои съображения да подели майчинството между двамата родители, това е всичко, което се полага на таткото. В офис културата липсва и нужната доза разбиране към бащите, когато се налага по-гъвкав график за взимане и водене на детето на места, за помощ у дома, за отсъствие при боледуване. Докато за майките, както и за жените изобщо, съществува подозрение, че родителството ще измести служебните им задължения от приоритетната позиция на фокуса им, при бащите няма такова нещо, но това е нож с две остриета. Защото от тях просто се очаква, че ще бъдат винаги на линия. В офиса, не у дома. Там, според масовото възприятие, ролята им се изчерпва до създаването на детето и след това – до дните около неговото изписване.
За радост обаче все по-малко татковци виждат себе си така.
Те не искат да са отсъстваща фигура в живота на децата си, епизодичен герой, аниматор, камео. За хора като моя приятел Румен се оказва предизвикателство да съвместят двете си роли на пълен работен ден – тази на баща и тази на професионалист с успешна кариера. Обикновено компенсацията идва от друга дейност – съня и почивката. Такъв модел обаче не е устойчив и продуктивен и няма как да продължи твърде дълго. Ситуацията е особено предизвикателна за тези бащи, чиято дейност по естеството си или чийто неразбран шеф не позволява дистанционен или поне гъвкав ангажимент, който да съчетава офиса и дома.
Вижте още: Следродилната депресия на… татко
Не са много полезните ходове в такава ситуация. И все пак ето какво ще улесни живота на бащата поне малко:
Предварително планиране
Връщането ви на работа ще бъде много по-лесно, ако вече сте настроили план за това как ще поемете предишните си задължения и/или ще придобиете нови. Решаващо е темата да се изговори с мениджъра и с колегите още преди появата на детето на бял свят. Това ще им покаже, че подхождате отговорно и към двата си ангажимента, и макар да се нуждаете от известна гъвкавост, тя не изключва и не отменя служебните ви амбиции и отговорности. За да се съобрази с вас, екипът ви също ще има нужда да се пренастрои, затова му дайте нужното време.
Малки стъпки
Този съвет важи и за майките. Опитайте първата ви седмица след раждането на детето да не започва в понеделник. Така вие самите ще имате повече време за себе си, за да нагодите съзнанието си към новата ситуация, без да се пренатоварите и да прекарате ударно твърде дълъг период далеч от детето. На подсъзнателно ниво по-кратката работна седмица има силно психологическо въздействие. Тя показва, че няма как да свършите всички задачи веднага и това е напълно окей, така може да ви вкара в правилния начин на мислене.
Максимална откровеност
Колегите ви няма как да знаят от какво имате нужда, ако вие не го комуникирате открито с тях. Освен това може да се окаже, че те имат идея или предложение за вас как да постъпите или как да поделите задълженията си в ситуации, които на вас ви се струват неразрешими. Когато и да се върнете на работа, подгответе се предварително да поставите някои граници. Може да се наложи да кажете на колегите си, че няма да останете след шест или че ще дойдете по-рано, но ще излезете още в 16:30, за да вземете детето си от ясла.
Гъвкавост от ваша страна
Може да е трудно да се направи граница между работата и семейните отговорности, особено ако все още работите от вкъщи и дори ако партньорът ви се опитва да ви даде малко пространство. Може да е трудно, да речем, да се съсредоточите върху подаването на доклад, докато бебето плаче и партньорът ви се нуждае от почивка. Така че може да се наложи да работите в странни часове, например късно през нощта или рано сутрин – когато ситуацията ви позволява да намерите фокус. Може би тази гъвкавост е най-трудната част.
Вижте още: Ужас! Обратно в офиса след майчинство
Гъвкавостта ще ви е нужна и в офиса. Въпреки че ще искате да съобщите на вашите колеги и шефове, че животът ви извън работата се е променил, не може просто да излезете от среща в пет часа и да се извините, че вече няма как да работите по такъв модел. . Вместо това се опитайте да бъдете проактивни относно предлагането на по-гъвкави модели. Ако се появи голям проект и бъдете помолени да останете няколко часа допълнително например, помолете да излезете няколко часа по-рано на следващия ден. Важно е да демонстрирате, че работата все още продължава да ви е приоритет.
Дефиниране на основните задължения
За известно време ще ви е полезно да се концентрирате върху есенцията на служебните си задължения, вместо да пилеете вниманието си и да поемате странични отговорности като например участие в комисии, организация на срещи и тиймбилдинги.
След като се върнете на работа, може да ви е полезно да разчитате на стратегии за управление, като например да уведомите колегите си, че отговаряте на имейли само в определени прозорци на деня. Може да се наложи да сведете работата си до най-важното само за известно време – това, върху което се измервате в оценките на представянето си, а не да доброволствате или да приемате допълнителни задачи.
Реализъм
Да имате дете без съмнение ще удължи ежедневния ви списък със задачи. Ако имате късмет, ще имате пристъпи на максимална енергия и свръхфокус. Но ще има моменти, когато не усещате у себе си сили за нищо повече от това да припаднете пред монитора или на дивана. Затова си поставете разумни цели. Разрешаването на конкуриращи се очаквания, особено между работата и семейството, включва трудни решения. Невъзможно е да направите абсолютно всичко, и то по най-добрия начин. Затова просто опитайте да дадете най-доброто от себе си.
Вижте още:
