Майките това, майките онова. Ето сега и моите наблюдения какво умеем и правим ние, бащите, за доброто на децата. И то по-добре от майките.
1) Татковците отразяваме по-простичко реалността
Жените използват изрази като „Нямам никакви дрехи“ и „Нямам какво да облека“, когато имат предвид, че не могат да решат как да изглеждат, когато ще излизат. Казват „Само минутка“, а имат предвид неопределено количество време. Отговарят „Не се сърдя“, докато се сърдят. Използват безброй определения като „тревисто“, „лайм“ и… оф, не съм в състояние да възпроизведа още какви, за един и същ простичък цвят като зеленото, като правят същото и за всеки друг нормален цвят. Я си представете колко объркващо е всичко това за едно малко дете, което тепърва опознава света! С татко е по-лесно, просто и разбираемо. „Да“ значи „да“, „5 минути“ са си пет минути, зеленото си е зелено, детето разбира и е спокойно.
2) Татковците рискуваме повече
Ами да, люлеем детето за глезена с главата надолу, хвърляме го във вълните или преспите сняг, без да мерим дълбочини и го окуражаваме да се катери по дърветата. Да се изкачва и се пуска самò, без да го пазим много, по най-високата пързалка, тъкмо проходило. Учим го да кара колело, ролери, кънки. Караме заедно колата и то върти волана самичко, някъде, където не ни виждат катаджии, други шофьори или майка му. Даваме му да забива пирон или да троши орехи с истински чук. И детето умее повече, научава повече, става по-самостоятелно, но най-вече не чува само на теория „Не се страхувай от провал“.
3) Татковците сме по-силни и издръжливи физически
Е, не по онзи начин, по който майките носят бебето толкова месеци и после го раждат, нали. Но ние, татковците, можем да носим всичко останало. Диването ни от площадката, ако не иска да се прибере доброволно. Ако са две деца – и двете, едновременно. Хлапето, заспало в колата, го носим без проблем до леглото в стаята му. Всички торби с покупки от супера накуп плюс детето на гърба. Носим и на бой, шутове, колене в ребрата и всякакви игри, които включват „насилие“ от дете над родител. Отваряме всякакви буркани, затваряме зимнина. Носим и на комплименти от детето колко сме силни.
4) Татковците имаме по-дълбоки гласове
Чудите се каква употреба има това? Ами, например доста улеснява приспиването, съм забелязал. Приспивал съм си толкова пъти децата (и като бебета), като просто съм им мммм-вал дълбоко, докато са легнали върху гърдите ми. Нещо като индианско пеене, източно оом-ване или припева на онази песен на Crush Test Dummies, ако се сещате. От някакви вибрации ли, какво ли, заспиваха по-лесно по този начин. А знаете какво е малко дете да не иска/не може да заспи бързо. Ще добавя само още, че мъжкият глас има свойството да „тежи“ повече, като изрича на децата „Не може!“, „Спри!“ и „Слушай майка си!“.
5) Татковците запазваме спокойствие, когато трябва
Не сепаникьосвамев ситуации, в които майките може да откачат, да се разплачат или да истеризират, а е нужно да се действа. Детето вдига температура, колата изгасва на кръстовище, детето вдига още по-висока температура, засядаме в асансьора, детето сложи нещо в устата, непознато куче тича насам, детето тича с ножици в ръка… После може и да ни обвинят, че на нас не ни пука, че сме темерути, че сме безчувствени и не си даваме сметка какво можело да стане, но в напечени моменти татковците можем да действаме без драми.
6) Татковците се „лигавим“
Знаем как изкарва времето си една майка с детето, какво правят заедно. Четат книжки, рисуват, майсторят неща от глина, редят пъзели, готвят заедно и други такива нормални дейности, развиващи детето. Но татковците, освен всичко това, умеем да играем с детето си по онзи негов начин, който отстрани е трудно да бъде определено по друг начин освен лигавене, може би. За майките сякаш е леко нередно да „слизат“ там и предпочитат да са „зрели“ и „големи“. На нас, татковците, пък никак не ни пречи да сме на акъла на детето, докато се забавляваме заедно: да се чепим, да правим смешки, да „пърдим“ с уста, да гоним и гъделичкаме със смешни за малкото дете звуци, да се правим на маймуни и недорасляци. И изобщо сме готови на всичко, което би било весело за малкото дете! Такова дете истински се забавлява, защото и на нас, татковците ни е истински забавно и не ни пука за нищо друго в такива моменти.
