5 причини за стрес при бащите, неразбираеми за майките

| от MamaMia |


Практически е невъзможно, от гледна точка на нас, жените – онези, които износваме новия живот на безпомощно същество – да разберем:

Защо през цялото това време, особено по време на бременността ни и първата година на детето, нашите мъжки половинки толкова много се стресират? И под „толкова много“, имаме предвид: прекалено много, дори ОБИДНО много.

Та нали не се издуваше техният корем с невероятни темпове през деветте месеца? Нали не на тях им беше лошо, не повръщаха, не страдаха от непоносими киселини и не се хвърляха между радост и отчаяние при постоянната смяна на настроенията? Нали не те раждаха часове наред в страшни мъки?

Нали не са те, които кърмят – с всичките „хубости“ на това – болки, запушвания, цедене или пък невъзможност да нахраниш детето и последвали самообвинения? Майчина тъга, следродилна депресия, липса на време дори за душ, носене на бебето на ръце, докато ти се превие гърба… Не на тях, а на нас ни е истински трудно!

Нали не на тях им се е наложило да прекъсват работата и заниманията, които обичат, за да се посветят изцяло на грижата за друго човешко същество? И обикновено не са точно те, които се сблъскват с липсата на достатъчно пари за майчинство? Нали не точно те усещат болезнено липсата на подкрепа или се сблъскват с конкуренцията и съветите на другите майки?

Какъв тогава, по дяволите, им е проблемът, че всеки път изглеждат по-стресирани от нас, жените?

Защо тежестта на бащинството сякаш ги удря така, все едно са получили инфаркт? Защо въздишат, треперят и се оплакват от ужаса на бъдещето? Защо им иде да избягат? Защо им иде да изневерят или да се напият? Защо им иде да се скрият някъде сам-самички? Защо са толкова многострадални?!?!?

За да потърсим отговор на тези вечни питания и въпроси, терзаещи не една жена от зародиша на човечеството, потърсихме мнението на мъжете.

В интересен текст, публикуван в бащинския сайт All Pro Dad от Би Джей Фостър, баща на две деца, представя мъжката гледна точка.

И така, ето 5-те топ причини според него, които хвърлят новите бащи в невероятен стрес:

„През първите години на бащинството се сблъсках с напрежение по време на работа, със стопяваща се банкова сметка и с разхвърляна къща и постоянно се чувствах така, сякаш нямам представа какво правя.

Една късна вечер бях напълно стресиран и се качих в колата да покарам, за да бъда сам. Стигнах до червен светофар на едно пусто кръстовище и спрях там тихичко за момент. Целият стрес избухна и започнах да крещя и да викам в продължение на цяла минута. Докато седях и дишах тежко след тази тирада, с периферното си зрение забелязах нещо. Обърнах бавно главата си надясно и видях четири ученички от горните класове в колата до моята, вторачени в мен и с отворени усти. Кимнах небрежно, обърнах се напред и потеглих. Очевидно не знаех как да се справя със стреса на родителството.

Хората може и да са ви казвали, че да бъдеш родител е трудно, но никога няма как да го разберете, докато не ви фрасне право в лицето. И все пак познаването на нещата, които „натискат бутоните ни“, ни дава по-голяма възможност да се справяме със стреса и да се развиваме като личности.

Ето някои от най-стресиращите неща при бащинството. И по-важното – как да се справим със стреса, когато сме бащи:

1. Напрежението в брака

Преминаването от съпруг и съпруга в баща и майка е фундаментална промяна. Изисква нов ритъм, поставяне на приоритети и начин на общуване. Връзките лесно се обтягат от чувството за пренебрежение и от противоречивите подходи при родителството. Ако носим „багаж“ от начина, по който сме били отгледани като деца, или таим скрито недоверие, това е моментът, в който всичко това излиза. Когато сме току-що женени е лесно подобни неща да бъдат заровени или отричани. Но щом децата се появят в картинката, търпението ни към грешките на съпруга се изчерпва, причинявайки противоречия и у двамата.

В брака трябва да подходите с добри намерения, постоянна комуникация, изслушване и опити за разбиране, както и да обичате и цените съпруга си. А когато станете родители, това е даже още по-важно.

2. Стопяващите се финанси

Докато бях сингъл, моят братовчед, който имаше двама тийнейджъри по онова време, ми каза че ако имам деца, трябва да съм готов за цената. Нищо не ме е стресирало повече от финансовата тежест на семейството. Не ме разбирайте погрешно, те си струват всяка изхарчена стотинка и всяко чувство за тревожност. Но разходите сякаш никога не свършват. Моментите, в които съм бил най-стресиран, са когато не сме имали готов бюджет или ни е липсвало съгласие относно някакъв план. Да знаете за какво работите е най-добрата изходна точка.

3. Постоянните изисквания

Никога досега в живота ни не са изисквали толкова много от нас. Времето ни, енергията ни и ресурсите ни са постоянно давани за семейството и работата. Изтощаващо е и може да бъде притеснително. Важно е човек да се съсредоточи върху голямата картина.

Когато бягах на маратони, имаше изтощителни височини, които изцеждаха цялата ми енергия. Да избягам тези участъци беше трудно, но от тях заякваха мускулите ми, позволявайки ми да тичам по-нататък.

Този период на големи изисквания вероятно ще приключи или най-малкото ще стане по-лесно. Вярвам, че в крайна сметка, това подсилва нашите характери и, в зависимост как се справяме, ще доведе до чудесно наследство за децата ни.

4. Липсата на контрол

Когато имаш деца, може да се случи всичко. Буквално всичко. Аз се справям много по-добре, когато знам какво се задава и знам, че ще се справя. Децата са непредсказуеми. Мога да ги отглеждам, оформям и дисциплинирам, но не мога да контролирам техните решения и поведение. Хващам се, че живея в страх от това как ще бъда преценяван по постъпките на децата ми. Живея в страх, че ще се изправя през ситуации като родител, в които няма да имам представа какво да направя или кажа.

Някога, когато очаквахме първото си дете, нашият мъдър брачен консултант ни каза: „щом се роди бебето, започнете да пускате всичко да върви по своя естествен път“. Сега осъзнавам, че трябва да пускам нещата в повече случаи, не само що се отнася до децата.Трябва да се освободя от страховете си и от нуждата от контрол.

5. Да балансираш при караниците между децата

Колкото и да очаквам, че децата ми ще се скарат едно с друго, това все още кара стомаха ми да се присвива. Когато отношенията не са наред, ми липсва спокойствие. За съжаление първата ми реакция е в следствие на стреса и ги затварям в стаите, докато ръмжа като лъв. Съпругата ми много по-добре се възползва от възможността да ги научи как да се помиряват и да се обичат един друг. Моята реакция води до фалшиво усещане за мир. Жена ми създава истинския мир. Аз все още работя върху това.“

Вижте още:

Да си баща означава да се побъркаш. Освен ако…