Децата са прекрасни, интересни, неповторими същества, а да си родител е най-великото нещо! Да си ги обичаме, да ги гушкаме, гъделичкаме и галкаме – това са незаменими и прекрасни преживявания. Да усетим първото им докосване, да видим първите им стъпки, да чуем първото „тата/мама“ – какви незабравими и райски моменти!
Обаче има и едни други моменти, които никак не са райски и прекрасни, а по-скоро са едва поносими, а направо казано – отегчителни.
Ето 10 скучни неща, които трябва да търпим покрай детето само заради това, че сме родители:
1. Да слушаме как ни разказва в най-малки детайли как и на какво точно си е играло днес с играчките. А ние да го гледаме в очите, кимаме и се надяваме, че няма вече, но то има още…
2. Да ти показва творбите си, които е довлекло от детската, а ти да отвръщаш с възхищения и ахкане. Творбите представляват предварително подготвени от госпожите в градината две цветни кръгли хартийки, на които са сложили малко лепило, а детето просто ги е притиснало, за да се залепят накриво. А картините са разпечатани контури, които детето е надраскало с флумастер горе-долу в очертанията. „Творби“, които като нищо са били разменени случайно с тези на някое друго дете от градина, защото няма шанс да се познае кои на кого са.
3. Да ни преразказва какво ново детско е гледало – изключително подробно, но без особена конкретика. Филмче, което ние не сме гледали, чиито герои не познаваме и изобщо нямаме представа за какво точно говори това малкото и няма шанс да проследим историята, която в разказа му изобщо не звучи като нещо приличащо на история.
4. Да му помагаме да учи куплет от стихотворение за детската. И понеже все още му е трудно с четенето, ние му го декламираме до припадък, а то, хлапето, дудне над безжизненото ни туловище някакви грешни откъси от първото стихче…
5. Да ни преразказва разказа на непознато за нас негово приятелче от градината за едно ново, непознато за нашето дете филмче, което обаче явно онова приятелче било гледало…
6. Да му правиш компания, докато се учи на гърне. Ти клечиш до него, ти си ангажиран със забавлението, заедно чакате пишлемето да направи пишу или ако.
7. Да ни разказва какво е сънувало тази нощ или този обед. Сънища! Изключително досадно е да се слушат и когато ти го разказват възрастни, камо ли пишлигарчета, чиято логика е неясно понятие, съответно събитията в детските сънища пък са доста по-безсмислени, а речникът е твърде беден, за да предаде дори и малкото, способно да бъде проследено.
8. Да ти показват и да ти обясняват неща, които ти отдавна, много отдавна знаеш. Например как се гали кучето, как прави петелът или как се хвърля камък в локва.
9. Докато сте навън, да му пазиш започнатия сандвич и шишето с вода в двете си ръце, защото неговите ръчички са заети с нещо друго или просто си играе. Но не става да прибереш започнатите вода и сандвич някъде, защото през минутка детето идва за половин глътка и четвърт хапка.
10. Да играеш с „внучката“ си. Някаква си кукла, която твоето дете е припознало за свое дете. И изисква от теб като дядо/баба да й говориш, да я гушкаш, да я приспиваш, да я преобличаш, да я решиш и всичко онова, което детето ти е запомнило, че правиш за него години наред всеки ден и ама че нагло и неблагодарно – ти сега да трябва да го правиш почти същото, но сега е и малоумно и безсмислено, защото е за някаква кукла и трябва да си представяш, че е истинско бебе! А твоето собствено дете, видиш ли, то си почива от „бебето“ си, понеже е изморено от грижи за него. Но пък има сили да те наблюдава дали в този момент ти се грижиш нон-стоп съвестно, старателно и с любов за внучката!
Още от Владимир Вълков:
„Аууу, децата не могат да се фокусират!“
„Колко пъти трябва да повтарям?!?“ и отговорите на подобни въпроси
Кога да реагираме на действията на детето
Какво да попитаме детето, така че родителите му да ни намразят
Как да побъркаме децата си още по-успешно
Oбяснете тези 3 неща на малките ученици (и на повечето възрастни)
