"Европа се запасява за 72 часа": Какво означава това и защо у нас се тълкува погрешно?
Кога за последно ви потрябва фенерче? На мен - когато изгърмя нещо в трафопоста и бяхме без електричество 4-5 часа.
Беше много "забавно" да търсим фенрче на тъмно. Намерихме го, после се наложи да търсим батериите. А после токът дойде... и чак тогава ги намерихме.
Сега, понеже имате ток, сложете същото фенерче до пакет сухари, няколко консерви и бутилка вода...
Напоследък подобни съвети се появяват все по-често в социалните мрежи.
Правителствата в редица европейски страни съветват гражданите да се запасяват, европейските институции публикуват инструкции, а в коментарите неизменно се появява въпросът: "Какво знаят те, което ние не знаем?"
Но преди това се запитайте: има ли действително повод за тревога?
Особено в родния контекст, където атаките от дронове по търговски кораби в Черно море се превръщат почти в ежедневие, а сигналите за взривни устройства по институциите, училищата, детските градини и в самолетите ни изправят на нокти ден след ден...
Да, Европа действително се подготвя за повече кризи. Но това не означава непременно, че очаква конкретна катастрофа или че някой в Брюксел знае точната дата на следващата война.
Но защо темата за оцеляване "за три дни" се превръща в европейски приоритет? И защо точно 72 часа?
През март 2025 г. Европейската комисия представи стратегия за готовност на съюза.
Зад това бюрократично название стои проста идея: европейските общества да продължат да функционират, дори ако част от системите, от които зависят, временно спрат.
Една от препоръките е домакинствата да разполагат с основни запаси, които да им позволят самостоятелно оцеляване поне за 72 часа.
В това има логика: в случай на наводнение, например, пътищата може да бъдат затворени, да спре токът, водата да се окаже замърсена, а спасителните екипи да са принудени да се забавят, преди да достигнат до хората.
Никой не твърди, че на четвъртия ден всичко ще се оправи, но обикновено именно първите дни след голямо бедствие често са критични.
Всъщност, не - не е необходимо да си представяме война.
Достатъчно е да има продължително спиране на електричеството вследствие на пожар, авария, наводнение или земетресение.
Финландското общество е готово за спешни случаи от години
Европейските препоръки може да ви звучат като нещо тревожно, но в някои държави подобна подготовка отдавна е част от ежедневието.
Във Финландия програмата "72 часа" съществува от 2017 г. Тя включва практически инструкции, обучения и съвети как да сме подготвени у дома, ако нормалното ежедневие бъде нарушено от непредвидени обстоятелства.
В Швеция властите разпространяват сред домакинствата брошура с инструкции как да действат при криза или война. Там препоръката е хората да могат да оцеляват самостоятелно около седмица.
Норвегия също препоръчва седемдневни запаси, а Германия съветва гражданите да планират храната и водата си за период до десет дни.
Дания, Латвия, Литва, Полша, Франция, Нидерландия и Белгия също имат официални указания за подготовка на домакинствата.
Тоест Европа не е решила внезапно да се запасява. По-скоро Европейският съюз се опитва да превърне в обща практика нещо, което част от държавите вече правят.
Разликата е и културна.
Във Финландия да имаш запаси за няколко дни не означава, че очакваш война. То е приблизително толкова практично, колкото да имаш зимни гуми или домашна аптечка.
В България подобно съобщение много по-лесно се превръща в повод за тревога. Особено когато пристигне през Facebook, придружено от драматична музика и заглавие с главни букви.
Така дойде при мен, а с него и идеята за тази статия.
Какво се промени в мисленето на Европа?
Войната в Украйна показа какво се случва, когато електроцентрали, водоснабдителни системи и друга инфраструктура бъдат разрушени и хората останат без подслон, отопление, вода или комуникации продължително време.
Пандемията от COVID-19 пък ни припомни колко бързо могат да се нарушат доставките на основни продукти и лекарства.
Към това се прибавят наводненията, горските пожари, екстремните горещини, кибератаките и техническите аварии.
Общото между тези кризи е, че последствията за едно домакинство са почти еднакви: няма ток и интернет. Картовите разплащания стават невъзможни. Асансьорите не работят. Магазинът е затворен и няма храна. Детето има температура, а аптеката не може да обслужва клиенти.
Европейската стратегия се опитва да подготви населението именно за това.
Отново казваме: подготовката не се ограничава до военната сигурност, а изразява готовността за оцеляване при различен вид извънредни ситуации.
Как би трябвало да изглежда един "спасителен пакет" у дома?
Ако извадим драмата от темата, препоръчителният списък е доста прозаичен.
Вода за пиене, храна, която може да се съхранява дълго и да се консумира без готвене, фенерче, резервни батерии, заредена външна батерия за телефон, радио на батерии, аптечка и необходимите лекарства.
Добре е да има и малко пари в брой, защото при прекъсване на електричеството или комуникациите плащането с карта може да се окаже невъзможно.
За семейства с малки деца списъкът естествено се разширява: памперси, адаптирано мляко, детски лекарства и всичко друго, което не може да бъде заменено лесно в последния момент.
Полезно е също важните телефонни номера да са записани на хартия. Звучи старомодно, докато не се окаже, че нямаме батерия, а не помним наизуст дори номера на човека, с когото живеем.
Не е нужно да превръщаме килера в бункер, а да имаме малък резерв от неща, които така или иначе използваме, и периодично да ги подменяме.
На какво ниво е подготовката за бедствия в България?
У нас съществуват планове за защита при бедствия, системи за предупреждение (BG-ALERT) и институции, които отговарят за реакцията при извънредни ситуации.
Но колко семейства знаят какво трябва да направят, ако водоснабдяването спре за три дни? Колко родители са обсъждали с децата си къде да се срещнат, ако комуникациите не работят? И колко хора знаят откъде да получат достоверна информация, когато интернет е недостъпен?
Тук е по-големият ни проблем. Подготовката не се изчерпва със запаси. Тя включва знания, навици и доверие в институциите. В държавите с по-развита гражданска готовност хората получават практически инструкции, а темата присъства в обучения и информационни кампании. Тя не се появява само когато някой политик направи тревожно изявление.
У нас често научаваме за европейските препоръки през публикации, които вече са превърнали дори нормални процедури в предупреждение за апокалипсис.
И тогава разговорът за това къде да държим фенерчето се измества към това дали някой не ни подготвя за война.
Има ли повод за страх?
Има основания да приемаме рисковете сериозно.
Но между разумната подготовка и паниката има огромна разлика.
Европейската комисия не е обявила, че предстои бедствие след 72 часа.
Не е въвела задължение всички граждани да се запасят и не е посочила дата за очаквана война.
Това, което се променя, е отношението към гражданската готовност.
Държавите все по-открито признават, че дори добре организираните обществени системи могат временно да се окажат претоварени или недостъпни. И че в такива моменти има значение дали едно семейство може да изкара няколко дни, без да разчита на нормалната работа на магазините, банките, електрическата мрежа и водоснабдяването.
Най-разумното, което можем да направим, е да приемем тези препоръки без излишен драматизъм.
Да проверим дали имаме вода, лекарства, фенерче и работещи батерии. Да обясним на децата какво да правят при спиране на тока. Да помислим за възрастните си родители, които може да не успеят да излязат до магазина.
И после спокойно да продължим с живота си.
А фенерчето е добре да стои на място, което всички вкъщи знаят.
Какво е добре да имаме вкъщи за 72 часа?
-
Питейна вода за всички вкъщи по 2-3 литра на ден на човек.
-
Трайна храна, която може да се яде без готвене - консерви, сухари, ядки или сушени плодове. Ако консервите са без пръстен, сложете и отварачка.
-
Аптечка и лекарствата, които приемаме редовно.
-
Фенерче и резервни батерии.
-
Заредена външна батерия за телефона с подходящ кабел.
-
Радио на батерии и резервни батерии за него, за да можем да чуем съобщенията на властите, ако токът и интернетът прекъснат.
-
Малко пари в брой и копия на важните документи във водоустойчива торбичка.
За финал обаче не може да не кажем, че запасяването с предмети всъщност е по-лесната част от подготовката...
По-трудно сякаш е да се запасим с качествата, които ще ни стават все по-необходими във все по-непредвидимия свят: съобразителност, смелост, търпение и... спокойствие.