Защо е толкова трудно да се преборим със затлъстяването?

| от MamaMia* |

Затлъстяването е болест, но често пренебрегвана. По данни от началото на 2020 година българите, живеещи с този проблем, се равняват на 62% – резултат доста по-висок от средното равнище в световен мащаб за същия период, който е 39%.

Ако не да ни стресне, заключението би могло да ни накара поне да се замислим как живеем – храним ли се достатъчно здравословно, спортуваме ли изобщо и бихме ли могли да редуцираме поне малко ежедневния стрес.

Истината е, че времената днес са трудни за понасяне. Заседналият начин на живот и социалната изолация заради пандемията допринасят за компенсирането на емоционалните ни липси с алкохол и голямо количество храна. Понякога резултатите могат да бъдат пагубни и да доведат до редица физически неразположения.

Дори и ако сме изпуснали контрола, решение има. Съществуват добри специалисти, които са винаги насреща, за да ни помогнат.

Един от тях е д-р Мария Николова – специалист по хранене и диететика, преподавател в Медицински Университет София и член на редица български и международни научни организации. Практиката й я среща с пациенти, страдащи от различни форми на затлъстяване, наднормено и свръхтегло и винаги се опитва да открие подходящия начин да им помогне.

„Затлъстяването е социално значимо заболяване. Това не е състояние и причината да бъде толкова широко разпространено се крие в сложната му патогенеза, т.е. начините, по които то се развива“, споделя д-р Николова.

Факторите, които повлияват покачването на теглото, са много. Най-често срещаните са повишен хранителен прием, ниска физическа активност, стрес, психични проблеми. Всички те спомагат не само за появата, но и за поддържането на наднорменото тегло, въпреки множеството опити за редуцирането му.

Съществуват няколко сценария за появата на затлъстяването. То може да е първично, свързано с прехранване и липса на движение, или вторично – при нарушение в хормоните, нарушена функция на щитовидната жлеза, високо производство на инсулин или прием на определени медикаменти.

„Човек може да страда от депресия или хранително разстройство. Може да е генетично наследено, но в практиката си срещам много рядко алиментарно затлъстяване (от първия вид – бел. авт.)“, обяснява диетологът.

Невинаги обаче предразположението към свръхтегло е равно на обреченост. Правилното хранене, достатъчният сън и достатъчното движение през деня могат да послужат като превенция то да не се прояви. Валидно е и обратното – човек може да има добри гени, но при липса на достатъчно грижа и внимание към самия себе си, той отново би могъл да развие свръхтегло.

Защо обаче е толкова трудно да се разделим с излишните килограми?

Причините за това са много. Тук са важни ролите както на пациента, така и на лекаря, защото процесът е двустранен. Специалистът трябва да установи проблема и да даде съответните препоръки, а човекът, потърсил неговата помощ, следва да ги изпълни, категорична е д-р Николова.

„Затлъстяването е хронично, рецидивиращо заболяване, а пациентите често нямат търпение, постоянство, мотивация и знания за състоянието си. Те искат мигновено да възстановят здравословното си тегло, без да мислят за последиците от рязкото отслабване. Често зад едни наднормени килограми се крият различни медицински състояния, които изискват обгрижване до живот“, посочва тя.

Всеки проблем с повишаване на телесното теглото се отразява драстично и на начина на живот, влошавайки не само физическото, но и психическото здраве, като едновременно с това се повлиява и емоционалното състояние. Диетологът споделя, че често тези хора се чувстват пренебрегнати, върху тях стои тежестта на социалната стигма и изпитват силен дискомфорт от елементарни ежедневни дейности.

„Стават още по-тревожни обаче, когато се установи, че зад свръхкилограмите стои съпътстващо заболяване“, категорична е д-р Николова.

Когато вече е налице затлъстяване, първото, което се посочва като причина, е храната – често нездравословна, преработена и съдържаща консерванти, подобрители и оцветители. Според диетолога обаче не трябва да виним само хранителната индустрия. На пазара все пак има избор на качествени плодове, зеленчуци, риба и меса. Като основен проблем в тази ситуация д-р Николова посочва по-скоро незнанието и ниската информираност по повод хранителните вещества в продуктите и правилното им съчетаване.

Каквото и да говорим обаче не можем да пропуснем най-големия бич на нашето съвремие – стреса.

Той по невидим начин успява сериозно да повлияе негативно здравословното ни състояние.

„Напоследък се промениха представите за стрес и хората не разбират, че са стресирани. Но това, че си се адаптирал, не означава, че този фактор не ти въздейства. Някои от методите за справяне със стреса, които предразполагат към телесно свръхтегло, са преяждането, ядене в нощни часове и алкохолът. Много често човек се „самолекува“ посредством ядене и пиене, като така се успокоява временно. Да не изпуснем и така нареченият бърнаут, който нанася сериозни последици“, пояснява д-р Николова.

В тези случаи е важно специалистите диетолози да се опитат да достигнат максимално близо до пациентите си чрез въпроси, за да успеят да назначат най-добрата терапия. Това е желязно правило в практиката на д-р Николова, която винаги се старае да подхожда индивидуално към всеки, потърсил помощта ѝ. Ако се наложи и самата тя прецени, съветва пациентите си да посещават психотерапевт.

„Често тези хора чуват репликата – „Ти сам си си виновен“. Невинаги е така. Тази стигма и укор – „Отслабни и всичко ще ти се оправи“, „Ти си си виновен. Поеми си отговорността“ – смятам, че трябва да спре, изхождайки от това, че затлъстяването е заболяване и тези хора трябва да бъдат подкрепяни, да бъдем емпатични към тях в дългосрочен план. Много е важно в този момент някой да върви до теб и да не те осъжда“, споделя диетологът.

По думите ѝ проблемът със свръхтеглото не се решава веднъж завинаги. Състоянието не е необратимо, но изисква усилия и постоянство. Затова според нея е важно, когато тези хора установят, че имат проблем и искат да го решат, те да потърсят компетентна помощ и да се обърнат към специалист, който чрез добра диагностика да успее да ги насочи към най-подходящото за тях лечение.

„Медицината е изкуство. Тя не е инженерна наука. Много често в медицината две и две не прави четири и тук е ролята на добрия специалист – да разпитва и изследва добре, да умее да оценява и да намери най-точния лек“, категорична е д-р Николова.

Но дори и да нямаме някакъв сериозен здравословен проблем или рязко вариране в нивото на килограмите, е добре да обръщаме повече внимание на телата си, за да се чувстваме по-енергични в натовареното си ежедневие. С правилната храна ще успяваме да се справяме дори в силно стресови ситуации, а така ще бъдем полезни най-вече на себе си. Съветите на д-р Николова по този повод са:

„Имайте три основни хранения – ранна вечеря, малка закуска, основен обяд. Основните групи храни, които трябва да присъстват в нашето меню са зеленчуци, плодове, пълнозърнести и бобови храни, постни меса, необработени червени меса, риба, млечни продукти, семена, ядки, а защо не и понякога нещо сладко за небцето и душата. И да не забравяме пиенето на вода. Всичко в живота е баланс и равновесие“, заключва диетологът.

*Този текст е осъществен с подкрепата на Novo Nordisk.

Вижте още:

13 храни, които ни помагат да отслабнем