Докато светът се затваряше и бореше с коронавируса, една друга епидемия се разрастваше тихо и заплашително. Съвременната, досега невиждана епидемия – затлъстяването.
„Тенденцията по цял свят е стряскаща – към 2019 г., още преди пандемията, близо 62% от мъжете по света са с наднормено тегло или затлъстяване, а от жените – 45 на сто“, обяснява ендокринологът от УМБАЛ „Св. Анна“ д-р Десимира Миронова.
Все още няма по-нови данни – както за света, така и за България, но е ясно какво може да се очаква след 2 години хоумофис, допълнителен стрес и локдауни. Такива са и наблюденията от практиката на д-р Миронова – процентът на хора с наднормено тегло и затлъстяване нараства значително, а средното тегло, което нейните пациенти са качили в последните 2 години, е между 9 и 20 килограма.
И това са основно млади пациенти.
Макар и все повече хора да имат този проблем, те продължават да са обект на стигма. Обикновено ги смятаме за мързеливи лакомници, които нямат волята да направят нещо елементарно – да приемат толкова калории, колкото изразходват. А всъщност не е така – затлъстяването е комплексно и изключително сложно за лечение заболяване. И да се отслабне при него е наистина трудно.
Наличието на наднормено тегло или на затлъстяване се определят според т.нар. индекс на телесната маса (ИТМ), при който се дели теглото в килограми на ръста в метри на квадрат. За нормално тегло се приема ИТМ от 20 до 25 при мъжете и 19-24 при жените. От 24-25 до 30 вече се говори за наднормено тегло, а при индекс над 30 – за затлъстяване.
Затлъстяването е официална болест, определена като такава през 1998 г. от СЗО, и се дължи на прекалено натрупване на мастна тъкан в организма.
„Това е комплексно заболяване, което води до редица други усложнения и заболявания – сърдечно-съдови, диабет от втори тип, нарушения във фертилитета и репродуктивната функция и при двата пола“, обяснява д-р Миронова.
Д-р Десимира Миронова (личен архив)
Кога обаче човек трябва да започне да се притеснява и да помисли за мерки? Когато качи 3 килограма, мине на следващ номер дънки или когато стигне до индекс на телесната маса 30? Има ли изобщо безопасни излишни килограми?
„Като ендокринолози никога няма да кажем, че има безопасни излишни килограми. Но няма такъв конкретен килограм, това зависи и от самия човек и например, ръста и мускулната му маса“, казва специалистът.
Освен това за риск от евентуални усложнения, като сърдечно-съдови заболявания и диабет, е важно и разпределението на т.нар. висцерална мастна тъкан – мазнините, които са около органите. Тъй като човек няма как сам да знае колко е тя, за показател се ползва обиколката на талията, тъй като се смята, че натрупването на мастна тъкан в областта на корема е най-опасно. За мъже допустимата обиколка на талията е 94 см., а за жени – 80 см.
„Мастната тъкан всъщност е най-големият ендокринен орган, защото нейните клетки също произвеждат хормони, които действат директно върху сърдечно-съдовата система“, обяснява д-р Миронова. Затова и всяка неправилно разпределена мастна тъкан – натрупана в излишък върху органите – е опасна, защото е хормонално активна и е фактор на възпаление и съответно – нарушение на функцията на органите.
Вижте още: Честотата на затлъстяване по света се е утроила от 1975 г. насам
Няма общовалидна граница за вредни килограми, но Миронова съветва да се търси лекар, когато хората качат 5-10 килограма и не успяват да ги свалят, въпреки усилията.
Задължително трябва да се потърси помощ и при поява на леки симптоми – отпадналост, умора, изтръпвания по крайниците, задух, нарушения в съня, в цикъла, в еректилната функция.
Защото причината за качването на тегло може да не е само в прекаляване с храна и липса на физическа активност.
„Има хора, които успяват да се справят с теглото си само с промяна в храненето и движение, но те са малко. Затлъстяването е заболяване и трябва да се изясни какво е довело до него“, казва лекарят.
Няколко са най-честите заболявания, които могат да доведат до затлъстяване. Това са нарушенията във функцията на щитовидната жлеза, т.е. когато жлезата не работи оптимално и резултатът е забавяне на метаболизма и съответно – трупане на килограми без прекомерно хранене. Най-честото заболяване, което води до намалена функция на жлезата, е болестта на Хашимото, при която се налага прием на хормони.
Друг нерядко срещан проблем е нарушение в инсулиновата секреция на организма и последващо забавяне на метаболизма. Самото затлъстяване обаче също води до по-ниска секреция и до инсулинова резистентност и се получава омагьосан кръг, в който е трудно да се каже кое е първо – затлъстяването или ниската секреция. Резистентността също може да бъде третирана с медикаменти.
По-редки са случаите и на повишена функция на надбъбречните жлези, при която също има метаболитни нарушения.
Едва когато се изключи наличието на хормонални заболявания може да се говори за затлъстяване, което се дължи само на прекомерно хранене и липса на движение.
„За съжаление, когато пациентите дойдат в кабинета, в над 85 на сто от случаите, говорим за затлъстяване в резултат на някакво нарушение в патофизиологията на организма“, казва ендокринологът. И подчертава, че заедно с изписаната терапия се налага задължителна промяна и в начина на хранене и движение. Нито едно от двете не може само да реши проблема и да намали килограмите.
С което стигаме до най-трудното. „Много хора се отказват бързо, виждат, че един-два месеца няма резултат само от диета. И искат лекарства, които да им помогнат. Науката е напреднала“, казва д-р Миронова. Хубавото е, че в последните години индустрията доста разшири потенциала си за лечение на затлъстяването, навлизат нови медикаменти, с още по-мощен ефект-например за регулиране на апетита, предстоят и още и има възможности за помощ.
Но основното човек трябва да свърши сам. „Тези хора трябва да променят начина си на мислене и на живот“, казва лекарят.
Моментите, в които си казваме „от утре“… (iStock)
И, за всеобщо съжаление, извън описаните вече заболявания, няма неща като „тежък кокал“ и масов забавен метаболизъм.
„Костите тежат горе-долу еднакво при всички хора. По същия начин стоят нещата и с бавния метаболизъм. Има такива редки, генетично обусловени случаи, но те по-скоро са изключение и не може да се обяснят повечето пациенти с наднормено тегло“, предупреждава д-р Миронова. Въпреки това много хора се припознават в тези редки случаи и не разбират, че проблемът са хранителните и двигателните им навици.
„Когато чуя извинението „нищо не ям, пълнея от въздуха“, карам пациентите да си водят дневник, но честно, без да спестяват нищо, което слагат в уста. И се оказва, че както уж нищо не яде, този човек всъщност яде непрекъснато – през час-два слага нещо в уста – бонбон, солета, филия. И проблемът е точно, че яде много, и то по неправилен начин“, безмилостна е тя.
Но помагат ли диетите наистина, с „йо-йо“ ефекта и „платото“, което веднъж достигнато, сякаш не позволява повече мърдане в килограмите? Освен това след диета нивата на хормоните, които предизвикват глад, се увеличават, а скоростта, с която организмът изгаря калории, намалява, и сякаш всякакви усилия са напразни.
Ендокринологът отново припомня, че е необходимо да се промени цялата нагласа, а диетата всъщност е дългосрочен режим на хранене, а не средство за мъчение, което трябва да се изтърпи под формата на вода за 5 дни, с което всичко да се реши.
„Това не е грип, който да изчезне за седмица. Човек трябва да промени начина, по който възприема храната“, казва Миронова.
Това дори има име – хедонистичен тип хранене. Според проучвания, при хората със затлъстяване хормон, произвеждан именно от мастната тъкан – лептин, е с повишени нива. А именно този хормон отключва механизма на хедонистичната нагласа към храната като към награда и върховна наслада.
Вижте още: Тест: пухкави, закръглени или дебели
И, естествено, трябва да се заложи на повече движение – 10 000 крачки на ден и два пъти седмично по 30 минути аеробно натоварване, особено при хора с болестно затлъстяване.
Бариатричната хирургия също не е универсално решение. Тя се прилага при тежки случаи – от трета и четвърта степен на затлъстяване, при които преди това са пробвани всички други варианти, включително и с лекарства, и когато има и други рискове – сърдечно-съдови болести и диабет.
При този тип хирургия се премахва част от стомаха и пациентите наистина могат да намалят килограмите си драстично. Но след такава процедура заради по-малкия стомах се нарушава усвояването на хранителните микроелементи. А това трябва задължително да се замести и се налага тези пациенти да приемат добавки – калций, желязо, витамин В12.
Освен това все повече проучвания показват, че когато става дума за затлъстяване и прехранване, хората често го развиват като форма на зависимост.
Затова и нерядко пациенти, които минат през хирургия и редуцират теглото си, започват да търсят заместител – като хазарт или алкохол.
И тъй като често безразборното хранене е и психологически проблем, на пациентите се препоръчва да посещават и психолог. И, според д-р Миронова, все повече хора се съгласяват да отидат при специалист, за да решат и този аспект на болестта си.
Затова затлъстяването е комплексно и изключително сериозно заболяване. Лесно е да се махне с ръка – не яжте и внимавайте с килограмите. Реалистично обаче е да кажем – грижете се за себе си, не се правете, че новите 5 килограма не са проблем, и потърсете лекар, ако наистина няма обяснение за тях.
Вижте още:
