Честотата на затлъстяване по света се е утроила от 1975 г. насам

| от MamaMia |

Двама от трима българи са с наднормено тегло или затлъстяване, а по този показател страната ни е на челни места както в статистиките на Европа, така и по света. Тревожните данни са от Световната здравна организация (СЗО) и са публикувани по повод 4 март – Световният ден за борба със затлъстяването.

Затова как се стигна до тенденцията все повече българи да имат проблеми с теглото, които застрашават здравето им. Разговаряме с д-р Дениз Бакалов, главен административен лекар в Клиниката по ендокринология на УМБАЛ „Александровска“ и асистент към катедра „Вътрешни болести“ към Медицинския университет в София.

Той дава задълбочен поглед над причините за обезитета, рисковете за здравето, които излишните килограми носят, и мерките, които могат да се предприемат, за да се избегнат евентуални усложнения.

IMG_1306

Д-р Дениз Бакалов / Снимка: личен архив

Д-р Бакалов, статистиките у нас показват, че се увеличава броят на затлъстяващите българи. Какви са Вашите наблюдения за причините за това?

Затлъстяването е метаболитно заболяване с характеристика на относително бързо разпространяваща се епидемия, която засяга всички възрастови и полови групи. По данни на EASO (Европейската асоциация за изучаване на затлъстяването) около 24% от българското население е със затлъстяване, около 35% от населението е с наднормено тегло, т.е. почти 60% е обхванато от тази епидемия.

Не само в България, но и по света честотата на затлъстяването се е утроила от 1975 г. до момента. По данни на СЗО през 2016 г. над 1,9 милиарда възрастни (около 40% от населението) над 18 години са с наднормено тегло, а около 650 милиона (13 % от цялото население) са били със затлъстяване.

До 2016 г. над 340 милиона деца и юноши на възраст между 5 и 19 години са с наднормено тегло или затлъстяване. Тревожна тенденция в последните години е увеличението на затлъстяването сред по-малките деца. Ако продължим със статистиката – 38 милиона деца на възраст под 5 години са били с наднормено тегло или затлъстяване през 2019 г. Въпреки тази негативна статистика е важно да се отбележи, че затлъстяването е предотвратимо. Причините за разпространението на затлъстяването са комплексни и може да бъдат разделение на две основни групи:

  • Първични причини – по-редки и свързани с различни генетични заболявания и синдроми;
  • Вторични – в тази група се включват всички ендокринологични, неврологични, психични, лекарствено индуцирани причини за развитие на затлъстяването.

Към вторичните причини с най-голяма тежест се отнасят факторите на средата и социално-икономическите причини.

Съвременният начин на живот, характерен за индустриалните общества, се асоциира с обездвижване, нарушения в съня, нездравословно хранене, хроничен стрес, тютюнопушене Образователният и икономически статус на конкретния индивид са основните причини за ръста на заболеваемостта от затлъстяване.

Какви могат да бъдат последствията за здравето, ако не се предприемат мерки срещу обезитета? Кои са най-честите и опасни усложнения за здравето?

Затлъстяването е основен рисков фактор и причина за възникване на артериална хипертония, дислипидемия и захарен диабет тип 2, предизвикващи сърдечно-съдови усложнения, повишаване на риска от туморни заболявания с различна локализация и по-ранна и повишена смъртност.

Последиците от наднорменото тегло и затлъстяването се свързват с увеличението на мастната маса и телесното тегло като цяло. То се асоциира с чисто физически ограничения, намаление на физическия капацитет и възможността за самообслужване, развитие на заболявания на опорно-двигателния апарат (артрозна болест, хронична болка).

Други следствия от затлъстяването са метаболитните отклонения, вследствие на увеличената и ектопично разположена мастна маса. СЗО в своите доклади подчертава, че 44% от болестността от ЗДТ2, 23% от тази от ССЗ и около 7-41% от някои неопластични заболявания се свързват със затлъстяването и наднорменото тегло.

Доказано е, че хората със затлъстяване имат повишен риск от развитие на артериална хипертония, дислипидемия, инсулт, обструктивна сънна апнеа, остеоартрит, респираторни заболявания, болести на жлъчния мехур, инфертилитет, психо-социални проблеми и други сериозни съпътстващи заболявания. Болшинството от тези болести са социално значими и инвалидизиращи, водещи до намалена продължителност и качество на живота, до намалена работоспособност или неработоспособност.

Има ли връзка между риска от затлъстяване с възрастта и социалната среда на човек?

Връзката между риска от затлъстяване и възрастта е доказана и добре изучена. Характерни са различни рискови периоди от възрастта на човек, които се асоциират с повишена заболеваемост. Тези периоди са:

  • Интраутеринното развитие – лошо хранене или тютюнопушене на майката по време на бременността; гестационен диабет; ниско тегло на бебето при раждането;
  • Ранни години – раждане чрез цезарово сечение, изцяло изкуствено хранене на кърмачето, бързо наддаване на тегло през първите месеци от живота;
  • Пубертет – увеличение на теглото вследствие на формиране на нездравословни хранителни и двигателни навици;
  • Бременност;
  • Meнопауза.
  • Напреднала и старческа възраст- прехранване с храна с високо калорийно съдържание и силно намалена или липсваща физическа активност.

Социалната среда също е изключително важна и определяща за вероятността от за развитие на затлъстяване и се свързва с изградените хранителни навици и култура на хранене семейството, училището и работното място.

защо са дебели децата ни

Снимка: iStock

Кои са първите стъпки, които всеки българин със затлъстяване трябва да предприеме и какви са Вашите препоръки за трайни резултати?

Първо, трябва да се оцени степента на наднорменото тегло и затлъстяване с методите на антропометричното изследване – индекс на телесна маса (ИТМ), обиколка на талията, отношение талия/ханш, отношение талия/ръст, а в някои случаи се налага инструментална оценка на телесния състав с биоелектрически импеданс, двойно-енергийна рентгенова абсорбциометрия (DXA) и ултразвуково изследване.

След това е необходимо снемане на щателна анамнеза включително фамилна, общ физикален преглед. Следващият етап от оценката е провеждане на лабораторни изследвания с цел оценка на вторичните причини и за наличие на метаболитен синдром. Когато има информация за цялостната картина на проблема, трябва да се поставят индивидуални цели за намаляване на теглото, които да са безопасни и да доведат до редукция на риска от метаболитни и СС заболявания.

Обичайно препоръчваме намаляване на 5 до 15% от изходното телесно тегло за период от 6 месеца. По-голяма редукция на тегло може да се обсъди при високостепенно затлъстяване – евентуално 20 и повече процента, но за по-дълъг период от време.

Ключовият момент за постигане на трайни резултати е промяна в цялостния начин на живот и последователно и непрекъснато изпълнение на препоръките за хранене и физическа активност. Поддържането на вече редуцираното тегло е главното предизвикателство в програмите за контрол на теглото. Понастоящем съществуват различни дефиниции за поддържане на теглото и няма общоприета такава, но съобразно една от най-често използваните, то се дефинира като наддаване на тегло по-малко от 3 кг за две години, поддържане на редукцията в обиколката на талията под 4 см за същия период.

Освен с промяна в начина на живот и храненето, как може медицината да помогне в борбата с наднормените килограми? Има ли нови терапии и иновации?

Освен промяната в хранителните навици и увеличаването на физическата активност има и фармакологична терапия на затлъстяването, а също и оперативно лечение. Медикаментозното лечение на наднорменото тегло и затлъстяването не отменя, а допълва промяната в начина на живот и формирането на здравословни хранителни и двигателни стереотипи. Показани за терапия са пациентите с: ИТМ > 30 kg/m2 или − ИТМ > 27 kg/m2 , но с придружаващи затлъстяването заболявания (като артериална хипертония, захарен диабет тип 2 и други).

Фармакотерапията на наднорменото тегло и затлъстяването трябва да се използва само като допълнение към промяната стила на живот и не самостоятелно. Има доказателства, че част от медикаментите за лечение на затлъстяване демонстрират ползи за превенция от развитие на свързани със затлъстяването болести и усложнения.

Фармакотерапията на затлъстяването трябва да се предложи на пациенти, при които потенциалните ползи надхвърлят потенциалните рискове от хроничното лечение. Наличните на българския пазар одобрени и регистрирани лекарствени продукти с най-голяма история е орлистат.

Той е мощен, специфичен и дългодействащ инхибитор на стомашно-чревните липази, който понижава мастната резорбция с приблизително с 30% при употреба в терапевтични дози. Препоръчваната доза е 120 mg (1 капсула) непосредствено преди, по време или до 1 час след хранене. Противопоказан при бременни, кърмещи, при синдром на хроничната малабсорбция и жлъчни камъни. Има някои странични ефекти, които трудно се понасят от немалка част от пациентите – гастроинтестинални, включващи газове, коремни болки, чести изхождания на кашави изпражнения, нарушена резорбция на мастно разтворимите витамини.

Друг регистриран медикамент за лечение на затлъстяването е лираглутид-GLP-1 (глюкагоноподобен пептид-1) рецепторен агонист. Същият лекарствен продукт се използва за лечение на захарен диабет тип 2 в дози 0,6-1,8 мг дневно. При дозов режим 3 мг подкожно еднократно дневно e одобрен от Европейската агенция по лекарствата през 2015 г. за дългосрочно лечение на затлъстяването.

Механизмът на действие регулира апетита и енергийния внос посредством свързване с GLP-1 рецептори, локализирани в хипоталамуса и мозъчния ствол, а също и води до забавено изпразване на стомаха и по-бързо настъпване на чувство за ситост при хранене. В процес на проучване и вероятно бъдеща регистрация ще има семаглутид, който е отново е GLP-1 рецепторен агонист регистриран за лечение на захарен диабет тип 2 с еднократна седмична инжекция в доза от 0,25мг до 1 мг. Очаква се да бъде одобрен за лечение на затлъстяването в доза до 2,4 мг еднократно седмично инжектиран подкожно. Третият лекарствен продукт регистриран с показание затлъстяване е комбиниран медикамент съдържащ бупропион/налтрексон в таблетна форма.

Бупропион потиска обратното захващане на норадреналин и допамин в централната нервна система и е одобрен е за лечение на депресия, и за пациенти, отказващи тютюнопушенето. Налтрексон е опиоиден антагонист, използван за лечение на опиоидна и алкохолна зависимост. Механизмът на действие е свързан с промени в ЦНС, водещи до каскада от реакции с краен ефект редукция на тегло чрез понижаване на енергийния внос и увеличаване на енергоразхода. Най-честите странични ефекти са: гадене, повръщане, запек, главоболие, световъртеж, сухота в устата.

Накрая при непостигане на целите и провал на медикаментозната терапия е възможно провеждане на хирургично лечение. Това е най-ефективният подход за лечение на хора с болестно затлъстяване. Посредством метаболитната (бариатрична) хирургия се постига трайна редукция на тегло, подобряване на придружаващите усложнения и качеството на живот и намаляване на смъртността. Показанията за хирургично лечение са хора с болестно затлъстяване, при които конвенционалната терапия не е достигнала желания ефект и такива с: ИТМ ≥ 40,0 kg/m2 или ИТМ 35,0-39,9 kg/m2 и придружаващи усложнения.

Overweight or fat adult man in very tight jeans on a gray background. Healthcare, medicine concept.

Снимка: iStock

Има ли случай от богатата Ви практика, който да е показателен за това какви грешки най-често допускаме в днешно време в грижата за здравето си?

Причините за неуспех от мероприятията за намаляване и контрол на телесното тегло са разнообразни и комплексни. Голяма част от хората със затлъстяване ежегодно предприемат диети за намаление на теглото. При над 60% от тях отслабването се последва от бързо възстановяване на изходното или дори по-високо тегло („йо-йо“ eфект).

По-малко от една четвърт от хората, които губят 10% от теглото си, успяват да го поддържат продължително време. Като основни точки водещи до провал може да се отбележат: поставяне на нереалистични цели; затлъстяване, дължащо се на други медицински причини; заседнал начин на живот; склонност към прехранване; хранене в отговор на негативни емоции и стрес; депресии; дистрес; неподходящи стратегии за справяне с проблема; личностни особености, със склонност за избягване на проблемите; ниска мотивация за редукция на тегло.

Настъпването на „умора“ при спазване на определен хранителен и двигателен режим и бързото отказване при липса на резултат в кратък срок са основните причини, поради които се разочароват и отказват.

Живеем в свят, в който в социални медии и рекламни кампании се отправя призив хората да приемат телата си такива, каквито са. Как според Вас се отразява една подобна култура на борбата със затлъстяването?

В интернет и социалните мрежи има и много повече информация затова как да поддържаме тегло и да изградим тела като на Аполон и Афродита. И в двата случая говорим за крайности. В единия вариант – не правете нищо, хранете се с каквото пожелаете, може и без физическа активност. В другия – нереална представа за това какво е възможно, ако си обикновен човек с ежедневни проблеми и работа, и за това как инфлуенсъри създават в много случаи един измислен свят.

Борбата с наднорменото тегло и затлъстяването е комплексен проблем, който започва от семейството, където децата трябва да бъдат възпитани кои са полезните храни и кои са потенциално вредни. В детството и юношеството да се изградят навици за двигателна активност и физическа култура. Не на последно място информираността за последствията от затлъстяването и потенциалните здравни проблеми биха били най-полезни за успеха в борбата със затлъстяването.

–-

Материалът е част от информационна кампания на Novo Nordisk по повод Световния ден на борбата със затлъстяването.

Вижте още:

Колко плодове и зеленчуци е полезно да се консумират на ден