Когато през 1941 година се появява филмът на Орсън Уелс „Гражданинът Кейн“, това е революция в киното.
Младият тогава режисьор въвежда тавана при декорите, за да създаде емоционално внушение на зрителя, чрез контрасти на черното и бялото придавадълбочина на кадъра и разказва една необикновена история по подходящ за това начин.
Филмът не получава „Оскар“ за режисура, а само за сценарий, защото един от прототипите, залегнали в образа на главния герой – медийния магнат Уилям Хърст, прави всичко възможно филмът да не стигне до широка аудитория.Една от най-запомнящите се сцени в негое тази, в която Кейн произнася реч на фона на плаката на политическата си кампания – целта му да стане политик изглежда много по-голяма от него и от реалността.
Това е само един от примерите за сцени, запечатани завинаги в съзнанието на зрителя. Независимо в колко филма тази сцена се повтори, всички ще се сещат за „Гражданинът Кейн“.
По същия начин развятата бяла рокля, която разкрива повече от приличното, винаги ще бъде асоциирана с Мерлин Монро, а малката черна рокля – с Одри Хепбърн. За кой филм се сещате, когато видите жена с къса пола, седнала на стол в анфас? Едва ли за друг, освен за „Първичен инстинкт“.
Филмите за гангстери никога няма да са същите след „Кръстникът“ и никой режисьор не може да избяга от образите, изградени от Франсис Форд Копола.
Предлагаме ви пътешествие сред някои от най-запомнящите се филмови кадри, които са оставили трайно своя отпечатък в съзнанието не само на зрителите, но и на всички във филмовата гилдия.