10 прекрасни анимации, които да гледате с децата (или без)

| от Амелия Понд |


Анимацията, като жанр в киното, отдавна премина от времето, в което се правеше само и единствено за детската аудитория. Което предполага леки сюжети, кратки диалози, карикатурни образи и сцени, равносилни на скечове.

Трябва да благодарим за това не само на Дисни и Пиксар, най-големите компании за анимационно кино в света в момента, но и на цялата индустрия от Англия до Япония, където традициите за правене на добро анимационно кино са поставени преди много години.

Всеки, който все още смята, че рисуваното кино се прави и е за деца, жестоко се е объркал или е тотално заблуден и не е гледал нито една прилична анимация от последното десетилетие. Което е жалко наистина. Анимационното кино може да предложи изключително добри истории и сюжети, които да се харесат, както на най-малките, така и на техните отегчени майки и татковци. Включително и на онези, които нямат деца и не се чувстват такива по никакъв начин.

Анимацията е висш пилотаж кино, което работи с различни правила от общодостъпното. Това, че се прави по-трудно дори не се коментира. Анимацията, подобно на част от жанровото кино, работи със собствени правила за истории и разказ, и различни светове, които трябва да покаже и оправдае пред зрителя. И винаги да е малко по-оригинална, за да може да се хареса на по-широк кръг от аудитория. Това е трудно, адски трудно.

Анимацията познава много примери, в които независимо от оригиналните персонажи, готината идея, магията между листа, хартия или компютъра в случая, и големия екран, спойката някак не се получава. Тя познава и примери, в които, колкото и създателите да се стараят рядко успяват да излязат от детското или пък да влязат в него. Има анимации направени така че да се харесат и разберат предимно от възрастните и такива, които да задоволят нуждите на техните деца.

Анимацията извървява дълъг път, за да стигне до направата на кино, което да е еднакво добро и адекватно, както за запалените киномани, така и за по-непретенциозния зрител и дори за нечие дете. Примерите не са купчини, но има ярки и изключително добри. Анимацията стигна до там, че дори имаше прецедент, в който анимационен филм беше номиниран в категорията „филм на годината“ от Академията, а не само в категория анимация. Става въпрос за „Играта на играчките 3“.

Жанрът на рисуваното кино трябва да извърви дълъг път, за да вземе първата си награда в категория „Филм на годината“, а не анимация, но е тръгнало натам.

Ние ви предлагаме десет примера на анимационно кино от последните години, което ще се хареса, както на големите, така и на малките. Най-важното е да не бъдете скептични.