Втора употреба – от мръсна дума до последен писък на бавната мода

| от Лора Младенова |

Някога отдавна, през митичните „90-те“, магазините за втора употреба си проправиха път у нас. Тогава те най-често се намираха в гаражи с променено предназначение, предлагаха предимно овехтели стоки, понякога окъсани, издараскани и не по мярка, дошли като помощи от мистериозния Запад, и никак не радваха потребителите си, които обикновено носеха такива дрехи поради нужда, а не по избор. Съучениците ми, които бяха облечени с дрехи на старо, се срамуваха от това, сякаш те самите се чувстваха като втора категория хора. Беше грозно, но логично – тогавашната ни култура, особено тази в родния ми град Варна, беше ориентирана към показността и блясъка, към изпъкването с материално благополучие, дори когато го нямаш. Повечето деца се чувствахме зле на фона на тези свои съученици, които небрежно споменаваха, че никога не мият косата си у дома, а само във фризьорския салон, и държаха да изтъкнат цената и бранда на всяка своя нова дреха, аксесоар, или изобщо придобивка. Вероятно такъв е бил тонът на общуване, който родителите им са задавали у дома. Царяха попфолк времена на куфарчета с пари и бели мерцедеси, а в тези времена скромността и смирението нямаха място. Ако не блестиш, угасваш, и това е.

С времето културата на вторите употреби се разви и израстна и днес, в едни далеч по-малко масово бедни и гладни, макар и все още трудни и предизвикателни години, говорим за магазини, предлагащи богато разнообразие от уникални облекла, които можеш да закупиш на прилична цена, така че след това да успееш да си платиш и наема. Постепенно се вдигна и стигмата на анзуците с протрити колене, каквито някога се продаваха. Заговорихме за екология, за устойчиво потребление, мнозина от нас започнахме да възприемаме себе си и потребителските си избори като част от глобалното цяло и да мислим отговорно, когато купуваме. Допринесе и урбанистичната „хипстърия“ – иска ми се да мисля, че все по-малко съвременни млади хора се чувстват длъжни да се спретнат в къса розова рокля и непосилни високи токове, или съответната риза, пръскаща се по шевовете, гарнирана с дебел, видим отдалече, ланец.

Миналата есен закупих целия си небходим зимен гардероб за общо 82 лева, с доставката. От втора употреба, естествено. Като дете, когато не бях виждала 82 лева накуп, щях да се срамувам да говоря за това. Днес обаче, напротив, ми е много приятно.

Има много причини, поради които купуването на дрехи втора употреба, е подходящо за абсолютно всеки човек, независимо от стандарта му на живот. Тези причини са както лични, така и общностни или глобални. Малко са изборите, които носят едиствено предимства и плюсове, но втора употреба определено е един от тях. Философията на употребяваните дрехи е циклична и смислена, стимулира отговорното мислене, спестява стотици напълно излишни левове, а в нея си проправя път уникалният стил на всеки човек, защото тя дава поле за смели експерименти.

Спестяването на пари е първото, което идва наум, а дори не е най-важното.

Можем да спестим впечатляващи суми, ако пазаруваме дрехи втора употреба. Цените, които ще платим, дори не се доближават до пазарната стойност на избрания продукт. За много от нас това е възможност да се облечем във висококачествени дрехи и да имаме нещо красиво и индивидуално, което иначе никога не бихме могли да си позволим от витрината на марков магазин, поне не и без да надвиши или поне критично да се приближи до размера на месечната ни заплата. Парите, които ще спестим, могат да се вложат в преживявания, в свободното ни време, в мечтата, за която събираме средства, в благотворителност, в обучение… И, ако не сме платили абсурдна цена за палтото си, всъщност се чувстваме далеч по-щастливи, спокойни и свободни с тази дреха, защото не я държим в гардероба за специални случаи, които никога не идват, и не изпадаме в мини истерия, ако тя случайно се изцапа. Не виждам обективна причина човек да даде 700 лева за връхна дреха, дори ако доходите му надвишават тази цена с две нули.

Стига толкова за пари, да помислим за цикличността в потреблението.

Имате ли нежелани дрехи в гардероба си, които са в отлично състояние, но не ги носите по някаква причина? Предполагам, че всички ги имаме. Вече не ни стават, големи са ни, не отговарят на стила ни, когато най-после сме си намерили работа без дрескод (или точно обратното), не ни отиват, носят ни лоши спомени. Не сме длъжни да ги носим, но е безотговорно просто да изхвърлим дреха, която е в идеално състояние и би могла истински да зарадва някого. Първият вариант, който идва наум, разбира се, е да дарим тези облекла, но можем също така да ги продадем, заменим срещу ваучери, разменим с приятели, да ги предложим онлайн и по този начин дори да се запознаем с хората, които ще ги обикнат, и така да запазим и ообогатим емоционалната им стойност. В краен случай можем да ги оставим и в контейнери за рециклиране за компост, в случай че вече не стават за носене.

Пазаруването втора употреба промотира устойчивата мода.

Друга съществена причина, поради която трябва да изберем дрехите втора употреба, е, че те насърчава устойчивата мода. Те представляват коренно различно отношение спрямо модата, антипод на така наречения „fast fashion“, който понякога ни е карал да забравяме, че дрехи не са в сектора на бързооборотните стоки. Устойчив гардероб означава да носим употребявани дрехи, да купуваме облекла, които са произведени по природосъобразен и етичен начин, изработени от органични материали като памук, лен, коноп, да забравим за естествения косъм, да избягваме естествената кожа и да търсим тесктилните ѝ алтернативи, тъй като изкуствената кожа пък е свързана с драстичен въглероден отпечатък. Бавната мода и пазаруването втора употреба правят чудеса с околната среда, а, честно казано, и с мисленето и нагласата ни.

Вижте още: Модата на естествения косъм е за хора със слаби сърца

Втора употреба ни позволява да бъдем уникални.

Чрез нея разгръщаме потенциала и въображението си, развиваме индивидуалния си стил и все по-рядко се водим по моделите, цветовете и предложенията, които блестят от ширпотребните витрини.  Вероятността да има два едни и същи артикула в магазин за втора употреба е минимална и съответно свежда до минимум риска всички да се обличаме идентично като стадо пленници на тренда на деня. Втора употреба ни дава и възможност да открием винтидж облекла, които вече изобщо не се произвеждат, или пък са останали в стила на някое отминало десетилетие. Пазаруването на такива дрехи ни дава шанса да заявим себе си и да извадим на преден план индивидуалните си черти чрез начина, по който изглеждаме.

Наред с парите спестяваме и ресурси.

Поредна полза за околната среда е, че не се налага използването на нови и нови ресурси в направата на облеклата ни. Вместо нов чифт панталони или нова риза, които ни вкарват в цикъл на непрекъсната консумация на ресурси, можем да предаваме нататък и да приемаме, без да нарушаваме допълнително екологичното равновесие, а вместо това да вкараме самите себе си в цикъла „reduce – reuse – recycle“. Пазаруването втора употреба е отлична идея за всеки, който иска да намали негативното си въздействие върху природата.

Така закономерно намаляваме и търсенето в модната индустрия.

С този си потребителски избор ние автоматично заставаме зад идеята да подкрепяме бавната и етична мода, чрез което постепенно да забавим темпото на фешън индустрията, която непрекъснато бълва нови и нови дрехи с ниска себестойност, които са лесни за купуване, амортизиране, забравяне и изхвърляне. С времето това променя манталитета на самите компании, които произвеждат „fast fashion“, защото ги кара да се съобразят с нагласите на пазара. Държави като Швеция и Германия например вече са създали модни брандове, които се занимават с предлагането на употребявани дрехи.

Самият покупателен процес е по-удобен и лесен.

Най-малкото, защото има шанс да намерим всичко, което ни е нужно, на едно място – по нещо за всеки сезон, за всеки стил, за всяка нужда. Има и възможност за онлайн пазаруване, при което можем да филтрираме между хиляди дрехи, точно желаните модели, размери, цветове, брандове. Любителите на търсенето на съкровища могат да направят това сами в по-големите магазини за втора употреба, както и да пробват спокойно – реидца магазини разполагат със собствена пералня и сушилня, което е добра индикация за хигиеннните им стандарти.

Често дрехите втора употреба се оказват по-качествени и трайни.

Може да прозвучи странно, но ето защо… Доста от тези дрехи са винтидж, създадени са преди „fast fashion“ производството да бъде толкова разпространено в модата. Такива дрехи са произведени с идеята да останат за дълго, а не да се скъсат на втория месец. Те издържат изпитанието на времето. Ако се грижим правилно за тях, те могат да оцелеят десетилетия. Извън това, самият факт, че това са дрехи, които вече са прани, гладени, минали през химическо чистене неколкратно, означава, че купвайки ги, ние вече знаем каква е амортизацията, която настъпва при тях от гледна точка на свиване, разпускане, избледняване на цветове, пукане на шевове. В магазина за дрехи втора употреба получаваме точно това, което виждаме, елиминирайки риска да останем неприятно изненадани на първото пране.

„Не съм толкова богат, че да купувам евтиното“, гласи една британска поговорка, която често чувах от баща си като малка и тогава не я разбирах съвсем. Потвърждението ѝ дойде с момента, когато преди малко повече от десет години си купих единствените си скъпи кецове. Те са единствени, защото оттогава насам не ми се наложи да си купя други – нищо че тези са ме следвали по пътешествия и планини, през пек, локви и преобръщащи се плочки с кална изненада. За сравнение, ежегодните ми чифтове летни сандали на много ниска цена, рядко успяват да издържат до края на сезона. Втора употреба доразвива британската поговорка, защото ни дава един уникален шанс – да не купуваме евтиното, но да го купим евтино.

Вижте още: 

По-малко вещи, повече психично здраве