По-рано този месец управляващите в Испания представиха законопроект, който цели да увеличи допустимия срок за извършване на аборт в страната, както и да улесни достъпа на жените до здравните и социални услуги, свързани с него. Предложените промени са част от планирана широка реформа в областта на репродуктивното здраве, която има за цел да създаде условия за безплатно разпространение на контрацептиви и продукти за менструална хигиена в гимназиите и да засили сексуалното образование. Ако бъдат одобрени от парламента, испанската държава ще е първата в Европа, която предоставя на своите граждани възможност за ежемесечен платен отпуск при силни менструални болки. Новото законодателство ще даде право на работниците и служителите, страдащи от мъчителен месечен цикъл, на толкова отсъствие, колкото им е необходимо, като държавната система за социално осигуряване, а не работодателите, ще поеме разходите.
Вижте още: За абортите и други демони
Понастоящем менструалният отпуск се предлага само в малък брой страни по света, сред които Южна Корея и Индонезия, Япония. Някои работодатели в Индия го позволяват по свое желание и за своя сметка, а на Стария континент всъщност вече са правени опити за прокарване на законодателни промени в тази насока – в Италия, през 2017-а. Мандатът на правителството обаче изтича преди да бъдат приети.
Иска ми се да кажа, че тази новина предизвика някаква полемика у нас. Ако не коментари на политици, юристи и правозащитници, то поне какъвто и да било по-сериозен отзвук по медии и социални мрежи, пък дори и придружен със съответните коментари и шеги за „гости от Червен бряг“. Уви, не усетих подобно нещо.
Възможно ли е жените в България да имат достъп до отпуск по време на менструация?
На теория – да, ако сте диагностицирана с дисменорея и сте склонна да преодолеете куп усложнения – намиране на лекар, който да е склонен да ви издава болнични листове въз основата на тази диагноза, ежемесечни посещения в кабинета му и намаляване на общия брой дни годишно, за които имате право на парично обезщетение за общо заболяване.
Има ли начин да бъде въведена практиката жени, които не страдат от хронични проблеми, свързани с месечния цикъл да получават подобен вид отпуск без редовни посещения в лекарски кабинет? Напълно, стига да бъдат извършени съответните нормативни промени. Нашата осигурителна система познава осигурен социален риск, който е състояние съвместимо със здравето и едновременно с това настъпва само при лица от женски пол, а именно майчинството, специално в етапите му бременност и раждане на дете. Следователно, макар да изглежда като фундаментална новост, сериозни правни или етични пречки не би трябвало да възникнат.
Още повече, болезненият цикъл, без да е заболяване, може да доведе обективно до временна неработоспособност. Нивото на болка може да достигне дори тази при раждане, понякога в продължение на дни, често придружена от гадене, стомашни проблеми, мигрена, пристъпи на паника, изтръпване на крайниците, студена пот, тръпки, анемия. Освен мъчителното неудобство, което много от нас се чувстват длъжни да крият от околните, симптомите могат да доведат до рязко намаляване на когнитивните функции и възможността да извършваме обичайните си дейности. Понякога дори най-силните болкоуспокояващи не успяват да овладеят ситуацията. И това дори не важи за жените със специфични състояния като ендометриоза или миома, при които е възможно да се наложи и медицинска намеса.
Вижте още: Забременяване по време на цикъл? Възможно е
Възможността за менструален отпуск от една страна би била отлична стъпка в посока разширяване обема на правата на жените, издигане на диалога за репродуктивното здраве на ново ниво и начало на дестигматизацията на „онези дни от месеца“. Да не се ходи на работа или поне не и в офис с огромен физически и емоционален дискомфорт, да се ограничи приема на медикаменти и най-вече да спрем да се срамуваме и да търсим фиктивни извинения за състоянието си.
Преживяванията покрай менструация и менопауза може могат да бъдат изтощителни и да вземат голям дан от физиката и психиката ни, но обществото ни е приучило да маскираме тяхното съществуване на работното място, в училищата и у дома. Фактът, че някои правителства и бизнеси търсят начини да се улеснят жените, в периоди, които биха могли да бъдат извънредно мъчителни, и да се борят със табуто, свързан с тях, е чудесно и отправя позитивно социално и политическо послание към всички ни. Осъществяването на такива промени обаче, трябва да се обмисля извънредно внимателно и да е придружено както от ясно формулирана разяснителна кампания за нуждата от тях, така и от оценка на евентуалните негативни последици и идеи за преодоляването им.
Вижте още: Да влезеш в менопауза на 24 години
Подобно решение трябва да се вземе след широки обществени обсъждания поради ред причини. Има съмнения, че въвеждането на менструацията като основание за отпуск по болест, може да заклейми жените на работното място. Редовното ползване на тази опция е възможно да подхрани схващането, че жените не са толкова продуктивни и трудоспособни колкото мъжете, особено при високоплатени работни места или мениджърски позиции; дори да повлияе негативно на шансовете им за каквото и да било назначение. Жени с малки деца или във възраст и семейно положение, предполагащи евентуално забременяване в близко бъдеще, все още се считат „неблагонадеждни“ от много работодатели.
Вижте още: Недостигът на места в детски заведения излага майките на риск
В зависимост от политиката за разкриване на медицинска информация на работното място, служителите може също да се окажат в ситуация да се борят с предубеждения и дискриминация от страна на мениджър, който е наясно с месечния им цикъл. Обстоятелство, което само по себе си може да насърчи ръководителите им да свързват поведението и представянето им с предменструален синдром или да затвърдят сексистки стереотипи като този, че жените по време на менструация са ирационални, емоционални и по същество некомпетентни; да се превърне в нов повод за неравенство при оценки на работата и повишения.
За съжаление, практиката показва, че малко жени се възползват от менструален отпуск, дори ако имат възможност за такъв. И изобщо, повечето служителите предпочитат да не разкриват причините за отсъствието си, ако ще е за кратък период и се е наложило да отделят време за възстановяване при месечен цикъл, хронична болка, проблем с психичното им здраве или друго състояние, което не желаят да разкрият на колегите си.
Това не означава, че менструалният отпуск е лоша идея – някои компании или общества вероятно имат възможност да го прилагат без отрицателни последици.
Но зад всяка политика, насочена към насърчаване на приобщаването, трябва да стои въпросът, съвпада ли позитивното ни намерение с реалното въздействие на стореното от нас върху обществото? За да има желания ефект евентуалното въвеждане на такъв тип отпуск, първо от нас зависи да нормализираме говоренето както за менструацията, така и за всякакви здравословни състояния, които са дамгосани като неудобни, нечисти и срамни. Да признаем, че ни боли. И това не ни прави по-малко хора или „твърде много“ жени. И да не приемаме насрещна реакция, различна от „човешка“.
Не е ясно дали правителство на испанския премиер Педро Санчес, което е заложило в програмата си да издигне правата на жените в основен приоритет, има достатъчно подкрепа в парламента, за да приеме внесените за разглеждане промени. Не е и сигурно как испанското общество ще отговори на тях. Смятам да им стискам палци.
Вижте още:
Гости от Червен бряг и „седмица на свирките“: Поради що се срамим, че сме в цикъл
