Нямаш втори шанс да направиш първо впечатление, казва старата поговорка...
Науката потвърждава, че са нужни точно 7 секунди, за да преценим човека срещу нас.
В този кратък миг, преди още да сме разменили имената си или да сме споделили идея, нашият стил вече е "говорил" вместо нас - той разказва история и помага тя да бъде автентична.
Често хората бъркат модата със стила. Модата е това, което се предлага в магазините. Стилът е това, което избираш да оставиш в гардероба си (и в сърцето си) завинаги.
Не е просто умението да съчетаеш ( или не) обувките с чантата, стилът е начинът, по който превеждаш вътрешния си свят на езика на материите, цветовете и силуетите.
Онова магическо уравнение, в което удобството се среща с характера.
Ако модата е диалогът на дизайнерите, то стилът е твоят монолог.
Той е увереността, с която носиш старата риза на дядо си с копринена пола, или начинът, по който завързваш шала си в дъждовен вторник.
"Да бъдеш себе си в свят, който постоянно се опитва да те направи нещо друго, е най-голямото постижение", отбелязва една често цитирана мисъл на американския поет и есеист Ралф Уолдо Емерсън.
Днес бунтът не е в ексцентричността на всяка цена, а в смелостта да бъдеш себе си - с избора на винтидж сако на 30 години пред масовата конфекция, със съчетанието на деликатна дантелена блуза с "карго" панталон, с носенето на бяла коса като скъп аксесоар...
Да откажеш да скриеш несъвършенствата си или да не си купиш най-популярната чанта за сезона, само защото "всички я имат", изисква характер.
Когато жената спре да се опитва да се впише в чужд шаблон, тя започва да оказва себе си - такава, каквато би искала да я виждат и оценяват. Такава, каквато самата тя се харесва. И това няма как да остане незабелязано.
Да съчетаеш чанта с обувки е математика. Да съчетаеш коприна с дебела вълна или дантела с работно облекло е поезия.
Това е моментът, в който спираш да бъдеш просто "добре облечена" и ставаш жена, която има какво да каже.
"Ако една жена е зле облечена, ще забележите роклята ѝ. Ако е облечена безупречно, ще забележите жената", казва Коко Шанел.
Ето кога един аутфит се превръща в събитие:
1. Когато има "конфликт"
Най-запомнящите се визии винаги съдържат доза противоречие.
Ако всичко е твърде "сързано" и перфектно, резултатът често е стерилен.
Стилният аутфит има характер, защото смесва несъвместимото - груби кубинки с нежна копринена пола или строго мъжко сако върху гола кожа или дантелен топ.
2. Когато "Кичът" е овладян и превърнат в изкуство
Разликата между кича и висшия пилотаж в стила е интелигентността.
Стилният аутфит може да е ексцентричен, но той винаги има "котва". Ако носиш огромни, крещящи обеци (които сами по себе си граничат с кича), но останалата част от визията ти е минималистична, ти не си жертва на модата - ти си неин диригент.
Кичът се появява там, където желанието да покажеш всичко, което притежаваш (статус, пари, сексапил), надделява над хармонията.
Обикновено е резултат от страха да не останеш незабелязан - твърде много блясък през деня, прекалена подчертаност на всичко едновременно или агресивен грим ще се забележат веднага, но везните ще натежат в обратната посока, със сигурност. Малко кич обаче понякога може да изглежда стилно.
Стилната жена може да сложи "кичозна" брошка с формата на огромен бръмбар върху строго сиво палто. Кичозната жена ще сложи брошката върху леопардова рокля с лачени обувки.
Разликата е в контекста - стилът използва кича като подправка, а не като основно ястие. Балансът е умението да знаеш колко точно сол да сложиш, за да не развалиш вкуса.
Разбира се, има прости правила, които лесно могат да балансират - ако панталонът е широк, горната част трябва да описва тялото.
Ако сакото е овърсайз, краката трябва да са подчертани с тесен панталон или прилепнала пола. Ако избереш пола с пайети, "укроти" я с обикновена памучна тениска или матов вълнен пуловер.
3. Когато е "имунизиран" срещу времето
Наистина стилният аутфит притежава качеството вечност.
Ако погледнеш своя снимка след 10 години и не ти се прииска да я скъсаш, значи си уловила личния си код.
Това са дрехите, които подчертават твоята архитектура (силует), а не просто закриват тялото ти. Ако на 20 стилът е игра и експеримент, то на 40 той е качество и познание, а на 70 - триумф на духа. Стилът, който си заслужава, не е "последен писък", а "ехо", което отеква дълго.
4. Когато "продава" увереност, а не марка
Етикетът трябва да е последното нещо, което хората виждат.
Ако първото нещо, което забелязваме, е логото на чантата, това е статус, не стил.
Дрехата, дори да е трета употреба, винаги трябва да стои така, сякаш е измислена и направена именнно за теб, за тази вечер, за този момент.
Да избереш личния си комфорт пред наложените стандарти е най-висшата форма на личен стил.
Един последен съвет от Коко Шанел - преди да излезете от вкъщи, погледнете се в огледалото и махнете един аксесоар.
Понякога именно в това малко "отстъпление" се крие голямата победа на стила над кича, смятала голямата дама.
Самата тя е била заклет враг на претрупаността и излишната показност, за нея елегантността е била в отнемането, а не в добавянето.
Шанел е вярвала, че жените често се превръщат в "коледна елха" от желание да покажат всичко, което имат, и по този начин губят собственото си лице.
А нали никой не иска да е "коледната елха" на празника на живота си.
