В мрежата казваме неща, които никога не бихме изрекли лице в лице
Интернет пространството се е превърнало в бойно поле, а коментарните секции - в арена за словесни разпри, обиди и празно говорене.
Дигиталната среда ни поставя пред ново предизвикателство - да запазим човечността си, дори когато екранът е единствената граница между нас и другия.
В последните дни именно такива коментари без всякакви задръжки нагорещиха интернет пространството в САЩ.
Причината? Появата на актрисата Дженифър Лав Хюит от "Знам какво направи миналото лято" (заглавната снимка) на червения килим.
Стотици коментари осъдиха нейния външен вид и факта, че е напълняла. Но никой от коментиращите може би не си дава сметка, че актрисата е 46-годишна с две деца.
Подобна липса на мисъл не се случва само в световен мащаб.
Коментарите относно килограмите на Жана Бергендорф разпалват страстите и в българските социални мрежи, а не си даваме сметка, че тя също е майка.
Някак много лесно забравяме, че сме хора и коментираме жив човек, който има семейство и близки.
Не си даваме сметка как може да се почувства човекът, към когото са насочени тези коментари.
Твърде лесно лепим етикети в социалните мрежи, особено относно външния вид на някого.
За съжаление, най-критични са потребителите в социалните мрежи към килограмите на жените. Сякаш жената е длъжна да бъде с тяло на модел, няма право да качва на тегло, и е почти демонизирана, ако напълнява. Все едно наднорменото тегло се равнява на това да бъде вещица. И трябва да бъде изгорена незабавно на клада.
Всъщност - изгорена от коментари на потребители, загубили представа за реалностите. И непрощаващи факта, че една жена може и трябва да бъде обичана, независимо от това как изглежда.
Социалните мрежи изградиха нереалистични представи за красота. За жените представата е, че трябва да бъдат слаби, надути със силикон и филъри, и всичко, изглеждащо различно, вече е "грозно".
В TikTok едно българско момче просто ни показваше как се прави фрапе, но впоследствие мнозинството коментари бяха насочени не към напитката, а към външния вид на момчето. Вулгарни коментари относно сексуалността му ("Изпратете го в Дагестан") бяха най-често срещаните. А момчето дори нямаше 18.
Жестокостта на група хора към някого е просто неприемлива.
Не може да твърдим, че сме толерантни, а в същото време да коментираме, без да се замислим как бихме повлияли на чувствата на отсрещната страна.
Или да обиждаме някого само защото не се вписва в "стандартите за мъжественост" - стандарти, които сами по себе си също са абсурдни.
Чудя се дали бихме били толкова смели, ако не стояхме зад клавиатурите, а момчето беше пред нас?
Дали ще можем да му подвикнем: "Ей, женчо!", "Дебел си!", "Много си грозен!", "Глиган!"?
Но под маската на аватар в мрежата лесно губим границата в човечността и изграждането на човешки отношения, на елементарното възпитание.
Скривайки се зад профил в социалните мрежи, коментирането на всичко е все по-лесно.
Без дори да имаме познания или поне малко обща култура, станахме "експерти" по COVID-19, по въоръжени конфликти и сме първи икономисти, що се касае до приемането на еврото, и сме геополитически анализатори, ако стане дума.
Да постнеш статус във Facebook - без доводи и аргументи - е твърде лесно и можеш да покажеш отношението си към едно или друго нещо, валидирайки себе си и желанието си да си прав.
Сократ е казал, че "в спора се ражда истината", но в социалните медии не умеем да спорим аргументирано и по-лесно е просто да обидим някого.
Онлайн пространството е отражение на обществото ни - без филтър и често без граници.
Ако искаме по-здравословен дигитален климат, трябва да започнем от себе си. Да си спомним, че отсреща стои човек. Не профил, не снимка.ю Човек с емоции, семейство и право да бъде такъв, какъвто е.
Не е нужно да сме идеални, за да бъдем добри. Нужно е само да не забравяме, че думите имат тежест - дори когато ги изписваме на екран. Особено тогава.
