Модерното патриотично възпитание преминава през собствените усилия, емоции и памет. Ако няма такива, приемаме историята като нещо чуждо, а тя всъщност ни прави такива, каквито сме. Това каза заместник-министърът на образованието и науката д-р Наталия Михалевска на премиерата на новия документален филм "Жените през април.Непознатите герои на Априлското въстание".
Филмът е създаден по Националната програма на МОН "Неразказаните истории на българите" - програма, първоначално създадена за българските неделни училища в чужбина, за да разкажат родови истории и такива на известни българи в чужбина. Те обаче са се свързали с училища в България и така са създадени много общи проекти - филми, изложби, теренни проучвания, книги и др., чрез които се разказват истории за велики, но непознати българи, както за живеещите в страната ни, така и за тези зад граница.
Лентата разказва историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова - жени, които са се били редом с мъжете, били са залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история - тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници в събитията отпреди 150 години.
Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници, не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Дори най-известната сред тях - Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис "Свобода или смърт". По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория.
Сценарист на филма е Димитър Стоянович, а режисьор Боя Харизанова. Оператор е Калоян Божилов, а композитор - Георги Стрезов. Консултатите са учените проф. Петър Стоянович и доц. Алека Стрезова. Филмът е заснет със специалното участие на актьора Владимир Пенев. Продуцент е Елени Декидис.
"Героичният разказ е мъжки. Това са хора с мустак, байрак с брада. Ние нямаме героиня. Жената е тази, която е изнасилена. После отглежда децата. После строи следващата къща, защото предишната е изгорена. Жената е тази, която подготвя героя, изпраща го с китката, вика свещеника да го опее. И накрая тя носи разказа. Жената е CD-то на революцията", казва проф. Стоянович.
Има много факти, които не знаем за ролята и мястото на жените по време на Априлската епопея. Например това, че те са първите, които след погромите отиват при чужди консули и разказват на цивилизована Европа какво се е случило в България. Така се е случило, че тези факти са ни убягнали, няма да ги намерим и в учебниците, които са пълни с обем без контекст.
"Нашият проблем е, че научаваме нещо малко, след което то ни стига напълно, за да запълним целия вакуум. Знаем нещо за Райна Княгиня и смятаме, че знаем за всичко. Ние сме донякъде образовани и някакси много държим да останем кресливо полуинтелигентни", казва проф. Стоянович.
Размиването на добро и зло прави истинския героизъм невъзможен в наши дни, смята той. "Един е герой, защото харесва Путин, друг е герой, защото не го харесва. Критерии няма, а без критерии няма и смисъл. Ще видите - умни, глупави, руси, зелени, пембени. Но спойката я няма", отбелязва той.
