Сладкият спорт. Възможен ли е изобщо?

| от Катрин-Лейла Михайлова* |


Заниманието със спорт и яденето на сладко не са в противоречие. Нека обясня защо.

Най-различни трендове се изредиха през годините, що се отнася до храненето. През миналия век е било напълно отречено консумирането на яйца и масло, после се доказа, че те са много полезни и не влияят негативно върху холестерола. През десетилетията модата премина от изцяло протеинови диети, през такива без никакви въглехидрати, до кетозни режими с огромни количества мазнини. Имаше мода на хранене по грамаж и още куп подобни небивалици.

Сега е много модерно да не ядем захар, вместо това да приемаме химични съединения като малтитол и еритритол, които служат като подсладители.

Аз въобще не съм привърженик на абсолютното въздържане от сладко, но е факт, че захарта е вредна, когато се прекалява с нея.

Тук идва въпросът защо ни е толкова трудно да упражняваме самоконтрол при нейната консумация? Отговорът е много прост. Бялата захар докосва редица допаминови рецептори в мозъка ни, които реагират както и при консумацията на кокаин – и това е пристрастяващо.

Вижте още:

Какво причинява на тялото ни захарта, без да подозираме

Всеки любител на сладките изкушения е изпитвал абстиненция към захарта, когато се опита да не я консумира известно време.

Но в крайна сметка да спрем да ядем сладко е трудно и не е задължително.

Важен е балансът и изборът на сладост.

Тук не говорим за случаите при хора, които имат доказано медицински проблем с консумацията на захар, защото тогава метаболизмът функционира различно и приемът на захар е напълно и задължително изключен. Дори тогава не е необходимо да се ядат подсладители, защото като професионален треньор смятам, че те са много вредни с недоказано дългосрочно въздействие върху организма.

Аз съм фен на натуралната и чиста храна, която е максимално балансирана, без да изключваме нито един елемент в храненето си.

Вижте още:

Идеалното съотношение между въглехидрати и протеини

Спорт със сладко е възможен вариант, стига да се внимава с въглехидратите.

На пазара има голямо разнообразие от алтернативи на захарта. Кафява, палмова, кокосова. От изброените само кокосовата захар е с нисък гликемичен индекс и е подходяща както за хора с проблеми с кръвната захар, така и за активно спортуващите. Тя е мой личен фаворит.

Достатъчно сладка е, с лек карамелен послевкус, разбива се много добре с яйца за печива и напълно може да замести бялата захар.

Друг мой любим десерт „алтернатива” са суровите бонбони. Те се правят от сушени плодове на паста, най-често фурми, добавят се ядки и ядков тахан. Може да се приготвят вкъщи, но ако нямате време като мен, на пазара има много вкусни и подходящи за консумация готови предложения, предназначени както за възрастни, така и за малки деца.

Точно така, аз съм лоша майка и давам сладко и на дъщеря си. Защо ли?

Решила съм да не я ограничавам, поради простата причина, че всяко забранено нещо е в пъти по- желано. Рискът да почне да преяжда със захар, защото вкъщи е било забранено, е много по-голям, отколкото ако знае, че когато иска, може да й бъде дадено. Разбира се, подбирам само качествени продукти и й давам натурален шоколад, продукти с кокосова захар и сушени плодове под формата на сурови бонбони.

Тук идва и психологическият аспект при възрастните хора, които тренират и едновременно с това са на хранителен режим. Мозъкът знае, че сладкото е забранено за даден период и в момента, в който си позволим да хапнем дори малко малко блокче, повярвайте ми – ще изядете целия шоколад. Така сме устроени.

Затова, когато тренираме и спазваме режим, е много важно да си създадем усещането, че можем да ядем всичко, но с контрол на количеството и качеството.

Сладкото е хубаво да се консумира до обяд, за да може тялото да има времето да го преработи в енергия. Ако все пак вечер умираме за захар – нека да е фруктова – може да си позволим ягоди, берита и една фурма.

Вечер аз препоръчвам да не се консумират въглехидрати, но все пак всеки организъм е различен и ако тялото жадува за тях, нека да са в малки, качествени порции.

Вижте още:

Новите диети са като старите. Само че нови.

От моя опит мога категорично да кажа, че няма режим, който дългосрочно да върши работа.

Когато работя с клиенти, моята основна цел е не те да постигнат бързи резултати, а да променят начина си на мислене спрямо храната. Работим върху дългосрочни хранителни навици, които остават за цял живот. Най-лесно ми е да изготвя бърз режим, с който се свалят скоростно килограми, а после?

Аз не работя така. При мен всичко е баланс и индивидуален подход.

Защо е важен приемът на въглехидрати? Те балансират останалите елементи. Хранят мозъка и пазят бъбреците от претоварване с протеини. Тяхното напълно изключване е опасно и вредно.

Въглехидратите, които аз консумирам, идват чрез многозърнест хляб, пълнозърнеста паста, кафяв ориз, булгур, рядко картофи. Всички тези храни, освен картофите, са с нисък гликемичен индекс и са както вкусни, така и полезни. Могат да бъдат дългосрочно употребявани и с тях да се заместят напълно техните бели „приятели”.

Формулата за успех е 30% спорт, 10% сън и 60% храна.

За да постигнем дългосрочно своите цели е важно да променим представата си за храненето, да подбираме качествения продукт и да балансираме всички елементи в една перфектна лична формула за тялото ни. Без лишения, без стрес, без фази на преяждане. И най-вече – без чувство на вина.

*Катрин е политолог по образование и спортен инструктор по призвание. Занимава се с Пилатес повече от 10 години. Обича да помага на хората да се превърнат в най-добрата версия на себе си.  От професия, с годините писането остава нейно хоби и страст. 

Още от автора:

Моят пример: как се върнах във форма след раждането

За мъжете в залата. С любов


Повече информация Виж всички