Вероятно сте от хората, които трябва да спят поне по осем часа на нощ, за да се наспят, но вашето дете със сигурност има нужда от повече сън. За разлика от вас и него, възрастните ви родители спят едва по няколко часа на денонощие и това не изглежда да им пречи.
Количеството сън, от което се нуждаят тялото и мозъка, за да си отпочинат, не е постоянно през целия живот. Но от колко сън в крайна сметка имаме необходимост през различните етапи от живота си?
Новородените до тримесечна възраст спят между 14 и 17 часа на денонощие.
Тази засилена нужда от сън е продължение на тяхното пребиваване в утробата на мама, когато са спали почти през цялото време. Причината за нуждата от толкова сън е ясна: забързаният растеж. Между раждането и навършването на една година бебетата утрояват килограмите си, а по време на сън – особено в дълбоката му фаза, наречена бавновълнов сън, се освобождава най-голямото количество от хормона на растежа.
Но освен тялото, което наддава на тегло, мозъкът на бебетата също изисква много енергия: понеже се формират огромно количество невронни връзки и ученето е изключително интензивно, бебетата се нуждаят от сериозно количество сън, за да обработят този масив новополучена информация.
Между 4 и 12 месечна възраст, нуждите от сън намаляват до между 12 и 16 часа, но причината не е в намаляването на скоростта на растежа. По-скоро бебетата започват да развиват циркадния си ритъм и нуждата от сън все повече започва да се свързва с естествената смяна на светлината на деня с тъмнината на нощта.
Между 1 и 2 години, толърите имат нужда от малко по-малко сън: между 11 и 14 часа на денонощие.
На година и половина постепенно се преминава от два пъти спане дневно, до една следобедна дрямка от между 1 до 3 часа, като общото количество сън е между 10 и 13 часа на денонощие.
От 3 до 5-годишна възраст, следобедният сън продължава да е необходимост, особено ако през нощта детето се буди много пъти и спи лошо – среднощните кошмари са изключително разпространени в тази възраст. През този период променените нужди от сън са свързани и с малко по-бавния растеж (но все още изключително интензивен), в среавнение с този до едногодишна възраст.
И все пак има деца, които престават да спят следобед много по-рано от други: някои дори на около 2 години и половина. Други спят спокойно и предвидимо като време чак до училищната си възраст.
Децата от 6 до 12-годишна възраст имат нужда от 9 до 12 часа сън на нощ, но генерално отпада нуждата от следобеден сън.
Но в момента, в който пубертета удари детето, настъпва голяма промяна.
От 13 до 18-годишна възраст тийнейджърите започват да се нуждаят от между 8 до 10 часа сън на нощ, но в променен режим. Те започват да си лягат доста по-късно и да се събуждат по-късно, особено през уикендите и ваканциите.
Родителите, отглеждащи тийнейджъри, изведнъж забелязват, че от деца, ставащи рано в 7 часа сутрин, те са се превърнали в поспаланковци, които не могат да станат преди 10 или 11 часа. Според специалистите това се дължи на промените в отделянето на мелатонин (известен като хормон на съня) – в тази възраст той започва да се отделя по-късно следобед.
Не е рядкост, като се приберат следобед вкъщи, те да имат желание да си доспят… Но именно тогава се налага да се приготвят домашни и нямат възможност. А когато си легнат вечер най-рано в 10 часа (защото по-рано им е много трудно), се оказва отново голям проблем да станат в 6, или в 7 за училище.
С настоящите училищни програми сънят определено не достига на много тийнейджъри.
Когато човек напусне тийнейджърската възраст и навлезе в младостта си, мозъкът и тялото горе-долу са завършили своето развитие. В този момент нуждите от сън спадат до 7-8 часа на нощ. Когнитивното развитие е много по-слабо и сънят върши работа по-скоро за поддържането на тялото.
Възрастните, които се нуждаят от повече от 8 часа сън на нощ, може би имат някакви проблеми със спането, например обструктивна сънна апнея (засяга почти около милиард души по света), която е водеща причина за нарушения в нощната почивка.
Друга причина за засилена нужда от сън може да е хипрсомнията – състояние, при което човек изпитва повишена нужда да спи и изпитва продължителна сънливост през деня, която не се задоволява дори след 10-часови почивки през нощта. Не е известно на какво се дължи това състояние, но то често се диагностицира като вторично спрямо други заболявания.
При хората на 65 години отделянето на мелатонин спада, което води до много по-малка нужда от почивка и до по-лек сън. Циркадният ритъм също се променя, а като следствие възрастните хора имат желание да си лягат по-рано и да се будят по-рано.
Вижте още:
