Неуверен човек съм. Как да накарам другите да ме чуват?

| от MamaMia |


Личностните типове на хората са безброй много, или според типологията на Майерс-Бригс – поне 16. Всичките те обаче се делят на две основни групи – турбулентни хора и асертивни хора. Докато асертивните типове най-общо казано са здраво стъпили на земята, уверени в позициите си и умеещи да отстояват себе си, това не е характерно за турбулентните. От своя страна те са по-хаотични, колебливи, неуверени в мненията си и често променящи ги, донякъде се затрудняват да защитават достатъчно успешно своите така или иначе изменчиви интереси.

Много хора, най-вече турбулентни, се борят вътрешно да говорят на момента – да изразят позициите си в разговор, особено в по-широк кръг, да отговорят адекватно на отправена им обида или критика, да заявят желанията си. Понякога това се дължи на страха да не кажат или направят грешното нещо и да понесатпоследствия, било то и под формата на присмех. Друг път просто са хванати неподготвени. Когато си замълчи обаче, човек не адресира проблема – нито този в конфликтната ситуация, нито собствения вътрешен проблем със себеизразяването и защитаването на интересите си. Често повторяемостта на такива ситуации, води до момента, в който човек губи контрол и изразява по напълно неадекватен дълго бутилирани емоции – например чрез гняв или крясъци, чрез неконтролируеми сълзи, или чрез окончателно отдръпване от ситуацията, в която човекът вече не намира правилен ход

Но има начини да изразим себе си без опасност да отблъснем другите или да ги настроим срещу себе си, без ексцесии.

Каквото и да е неправилното поведение на отсрещната страна, потискащото ѝ действие или неподходящият начин на общуване, това ще продължи, докато сами не се изправим уверено срещу него. А има и още нещо – отсрещният може дори да не си дава сметка, че поведението му ни накърнява, след като ние по никакъв начин не му го показваме с ответната си реакция. Последното зависи от нас. Нужно е да усвоим реакцията на отблъскване.

Отблъскването представлява предизвикателство, отправено от нас, към идея или позиция, която някой друг е изразил. На работното място това може да бъде нещо толкова просто като несъгласие с нечия гледна точка как да се свърши дадена задача. Или може да се касае до опит да създадем пространство за своите собствени идеи, които не биват чути. Отблъскването означава да оспорим нещо, което ни се струва несправедливо, невярно или неаргументирано.

Как да го направим?

Има грешен и правилен начин за отблъскване. Ние живеем живота през собтвените си очи, но и други хора го преживяват, при това различно от нас. Искаме да разберем как посланията ни да достигат ефективно до адресата си. Например, ако идеите ни обичайно не са чувани и не ни е дадено пространството, от което се нуждаем, можем да се включим през уточняващ въпрос. Ето как: „Оценявам това, което споделихте. Отворени ли сте към допълнителна гледна точка?“. Така приканваме хората да ни слушат и да оценят, че присъствието ни е вътре в ситуацията, включени сме, не оставаме извън нея. Предполага се положителен отговор. Този тип поведение е привлекателно с липсата на агресивна конфронтация, както и на пасивна агресия. Разрешаваме на другите да си спомнят за наличието ни.

А ако ни прекъснат или отблъснат?

Тогава подходът е малко по-различен. Другите не осъзнават непременно, че го правят. Въпреки това, човекът, който изпитва прекъсването, може да почувства, че то е умишлено и злонамерено. За момент можем да останем тихи и да поддържаме постоянен зрителен контакт с човека насреща. Когато приключи, им оставяме няколко допълнителни неудобни секунди на мълчание. След това се включваме и казваме: „Добър момент ли е сега аз да споделя идеята си?“. Отговорът на работното място обикновено е утвърдителен. Това ни дава възможност да споделим това, което имаме да кажем, и да адресираме прекъсването директно.

Друга техника е да прекъснете човека, който ни е прекъснал, казвайки: „Удобно ли е първо аз да продължа мислите си?“. Повечето хора ще спрат точно в този момент и ще се извинят. Въпросите принуждават хората да ни дадат разрешението, което търсим, вместо да се държат конфронтационно, настойчиво и директно. Това им дава възможност да коригират курса и да осъзнаят поведението си. И помага да защитим репутацията и присъствието си.

Защо е важно за нас да постъпваме така?

Отблъскването е важно в предизвикателни и несправедливи ситуации. Чрез него осигуряваме за личността и позициите си мястото, което сме способни да си извоюваме. Освен на лично ниво, то е важно и за защитаването на определени социални групи или каузи. Заявявайки себе си, започваме промяна в гледните точки и мисленето, когато тя е нужна. Така движим напред своята култура, идентичността си, идеите си. Създаваме по-приобщаващи и справедливи пространства. Вървим напред. Развиваме се.

Вижте още: 

Има шест типа токсични колеги. Дали пък не си един от тях?


Повече информация Виж всички