Двама от всеки десет души на възраст над 65 години имат леко когнитивно увреждане – забележима промяна в паметта, в концентрацията или в способността за бързо взимане на решения. Това е причинено отчасти от същите промени в мозъка, които се случват при деменция. Лекото когнитивно увреждане често има малък ефект върху начина на живот на човека, но 5-10% от хората, които го притежават, ще развият деменция.
Защо някои хора с леко когнитивно увреждане развиват деменция, докато други – не, отдавна е загадка. Но скорошно проучване на Колумбийския университет в Ню Йорк идентифицира няколко фактора, които определят дали човек е повече или по-малко податлив. Тези открития могат да ни дадат представа за това кога е по-вероятно човек да развие деменция.
Изследователите работят с общо 2 903 души на възраст от 65 години нагоре и проследяват мозъчната им функция в продължение на девет години за целите на проучването. Когнитивно увреждане е диагностицирано, като се анализира дали участниците се справят със задачи за памет, дали съобщават за трудности при изпълнение на определени леки ежедневни задачи като използване на телефона например, и дали не са били диагностицирани с деменция.
В началото на проучването всички подбрани участници имат нормална и регулярна мозъчна функция.
Шест години по-късно 1 805 участници продължават да имат нормална когнитивна функция, докат 752 веча са развили леко когнитивно увреждане. Общо 301 са имали деменция в края на шестгодишния период. След това изследователите проследяват групата с когнитивно увредени участнинци в продължение на още три години.
При някои от участващите проследяването се оказва невъзмжно по различни причини, затова изследователите успяват да разгледат само 480 души от първоначалната група с леко когнитивно увреждане. Докато 142 все още имат леко когнитивно увреждане, други 62 души от тази група сега страдат от деменция. Изследователите също така откриват, че 276 души вече не отговарят на критериите за леко когнитивно увреждане, което показва, че лекото когнитивно увреждане невинаги води до деменция и процесът не е задължително перманентно дегенеративен.
Сред факторите, които благоприятстват развитието на когнитивно увреждане, а оттам – и на деменция, се открояват черепно-мозъчни травми, затлъстяване, хипертония, диабет, депресия, тютюнопушене, нарушения в съня и хиперлипидемия.
Генетиката също изобщо не е за подценяване.
Установено е, че наличието на конкретен алел, APOE e4, повишава риска от развитие на леко когнитивно увреждане с 18%. Това откритие потвърждава предишни доказателства, които също показват, че този алел може да увеличи риска от деменция. Хората с алела са около три пъти по-склонни да развият болестта на Алцхаймер, отколкото тези с различен вариант на гена APOE. Смята се, че това е така, защото този вариант прави хората по-склонни да натрупват токсични протеинови отлагания в мозъка, а това е отличителен белег на болестта на Алцхаймер. Изследователите също смятат, че този ген причинява вреда само в напреднала възраст.
Вижте още:
Има обаче и фактори, които може да помогнат срещу бъдещо развитие на дегенеративни процеси, или да ги забавят и спрат.
Много съществена е ролята на образованието.
Учените установяват, че времето, прекарано в учене, е един от факторите, които минимализират риска от леко когнитивно увреждане. Хората, които са имали средно 11,5 години образование, са с 5% по-малко склонни да развият леко когнитивно увреждане в сравнение с тези с едва десет години образование. Проучването не прави разлика между типа образование – дали то е средно, или е висше. Една от теориите за тази връзка е, че по-дълготрайното образование е свързано с по-висок социално-икономически статус, което може да означава, съответният човек има по-добър достъп до по-здравословен начин на живот и по-добро здравеопазване. Друга теория е, че образованието помага на мозъка да изгради повече неврони и връзки, което му помага да функционира по-добре.
Оказва се, че хобитата и свободното време имат огромно значение.
Хората, които са били по-физически активни или по-социални, показват малко по-нисък риск от развитие на леко когнитивно увреждане. Учените правят този анализ на базата на отговорите им в анкетни карти по отношение честотата на дейности като ходене на кино, спорт, разходка. Най-високи резултати за физическа и социална активност демонстрират хората, които не страдат от леко когнитивно увреждане, средни – участниците, които са го развили, а най-ниски – хората с деменция.
По-стари проучвания също показват, че активността с умерена интензивност, като например плуване, от средна възраст нататък може да намали риска от леко когнитивно увреждане. Защитният ефект от тренировките и упражненията може да се обясни с полезни структурни промени, които се случват в мозъка ни в резултат от движението. Има все повече доказателства, че и социалната активност може да помогне за поддържането на мозъка здрав и да намали риска от преждевременна смърт.
Връзката с доходите видимо проличава.
При участниците в изследването, които изкарват над 36 000 щатски долара годишно, рискът да развият леко когнитивно увреждане се оценява като 20% по-нисък в сравнение с най-застрашената група – тази с под 9 000 долара годишен доход.
Доходът вероятно е свързан с по-нисък риск от когнитивно увреждане поради подобни причини като образованието, тъй като хората с по-висок доход е по-вероятно да могат да си позволят по-добро здравеопазване, както и да се наслаждават на по-добра храна и по-пълноценен и начин на живот. Те също така могат да си позволят да живеят в райони с по-слабо замърсяване. Това също е ключово, тъй като нарастващите доказателства показват, че замърсяването може да бъде свързано и със състояния като болестите на Алцхаймер и на Паркинсон.
Умовете ни са динамични и поддържането им активни през целия ни живот е важно за поддържането на добра мозъчна функция. Въпреки че има някои рискови фактори като гените ни, които не можем да променим, елиминирането на зависещите от нас фактори, както и поддържането на активност и спазването на здравословен начин на живот може да е един от начините да намалим риска от леко когнитивно увреждане и деменция.
Вижте още:
