Много от нас мислят за емоциите като за относително прости явления, които можем да опишем само в една дума. Клиент се държи грубо с вас – чувствате се ядосани. Човекът до вас си тръгва, докато все още го обичате – чувствате се тъжни. Прибирате се след триседмична ваканция и откривате чинията със забравената храна, мухлясала в хладилника – изпитвате отвращение. Вашето тяло и ум имат определени чувства, вие ги изпитвате и това е. И не става по-леко, ако чувствата, които изпитвате са толкова комплексни, че за тях все още няма термин, който да може да се събере в една дума.
Продължителната несигурност е ужасно чувство, което изпитвате, когато има повече от една причина за липса на стабилност. Освен, че сте изправени пред уравнение с твърде много неизвестни, не знаете кога ще бъде разрешено то. Вероятно е емоция, която лично сте изпитали – тя обиколи целия свят по време на пика на Covid-19 кризата.
Психолозите са съгласни, че състоянието на продължителна несигурност може да нанесе сериозен удар върху психичното здраве, ако не разпознаете предизвикателството и не разработите здравословни стратегии за справяне.
Вижте още: Косопадът по мъжки, женски и COVID модел, и как да се справим с него
Този термин, измислен от изследователя на семейния стрес Полин Бос, се отнася до преживяването на загуба на любим човек без ясно разбиране защо. Човекът е там, докато го няма. Фразата е приложима в ситуации, в които сте загубили някого психически, но не и физически, както при болестта на Алцхаймер. Други примери за несъщинска загуба включват партньор, който обръща повече внимание на телефона си, отколкото на вас, или загуба на свобода и нормалност, причинени от страховете за близки при болест или пандемия.
Ние мислим за емпатията като за способност да разбираме и да реагираме по подходящ начин на чувствата на другите. Но някои хора се борят с още по-фундаментална форма на емпатия. Ако не сте наясно и не приемате собствените си чувства, може да е по-трудно да се свържете с чувствата на хората около вас. Може дори да ги затворите, защото не позволявате вашите собствени. Това се нарича емпатичен дистрес.
Психиатърът и оцелял от Холокоста Виктор Франкъл описва трагичния оптимизъм като човешката способност творчески да превръща негативните аспекти на живота в нещо положително или градивно. Пример за визуализация именно на такава емоция е филмът на Роберто Бенини „Животът е прекрасен“ от 1997 г. Някои експерти дори предлагат тази емоция като противоотрова срещу психологически разрушителния фалшив оптимизъм, който е толкова виден в предприемаческата култура.
Вижте още: Самопомощ и мотивация: „Еми, не знам, брат, ти си знаеш“ в 300 страници
Ако една група преживее травма заедно, тогава те могат най-добре да се излекуват и от тази травма заедно. Да се намираме опора един в друг, за да обработим и скърбим след трагични събития като войни, атентати, природни катаклизми е един учебникарски пример за колективна устойчивост. Ефектът обаче е също толкова валиден и в по-малки общности. В моменти на колективно предизвикателство, тези от нас сме израснали на идеята за самоувереност и самоконтрол, всъщност осъзнават, че сме взаимозависими и се нуждаем от подкрепа. Масово разчитаме един на друг и това всъщност е много градивно чувство.
Вижте още:
