Шок! Ужас! Потрес! Безумие! Мадона на наградите Грами приличаше на… това, на което рано или късно всеки човек започва да прилича, когато реши, че не може да му се случи нищо по-страшно от остаряването. Може, може. И е изписано на неподвижните и в един момент останали без възраст лица на Мики Рурк, на Рене Зелуегър, на Летисия Каста, целокупно на целия каст на сериала „Приятели“, и на кого ли още не. Лични избори – няма лошо. Няма лошо и да не ти харесва, особено ако си пазиш мнението за себе си. На мен също не ми харесва.
Oще по-малко ми харесва едно друго явление.
Що се отнася до външния вид и остаряването, каквото и да направиш, все ще си в грешка.
Още от тийнейджъри растем буквално накацани (като от лешояди или паразити) от маркетингови послания. Че още след 20-ата година трябва да сме се емнали да ползваме няколко различни типа кремове и серуми за лице, за да започнем отрано да борим стареенето. Че за врат трябва да си купим отделни, защото няма по-грозно от това да ти увисне шията. Освен ако не е да ти увиснат ръцете, но, слава Богу, срещу това има една лазерна процедура – скъпичка е, но пък има близо две години ефект, преди да се наложи да я повториш. Коя суперхрана, променяща се на полугодие, води до подмладяване на клетките. Коя болезнена интервенция с игли заглажда бръчки. Как да преборим побеляването, как да преборим оплешивяването. Какви гримаси изобщо да не правим в ежедневието си, понеже има риск да се отпусне мускулатурата около устните ни. Кой крем с активна съставка, извлечена по мъчителен начин от червата на някое живо същество, все пак ще я пооправи временно тая работа, ако най-лошото вече се е случило… Филъри, хиалуронова киселина, още филъри и още хиалуронова киселина. Изсмукване на тлъстина от корема и местенето ѝ в задника. Как да пребориш пигментните петна. Кои импланти ще ти осигурят гърди на 20-годишна (да ги имаш, ако си жена, пък ако си мъж – да ги мачкаш).
Да не вземеш да остарееш, ей. Да не вземеш след раждане да изглеждаш като родилка. Колко грозно ще е, баси.
Нищо против така наречената естетична индустрия. Само дето в нея липсва понятие за достатъчност.
Ако не умееш да приемаш себе си, новите скули, новите уши, новите устни, новите цици и новото безизразно лице, по което липсват бръчки, а липсват също и текстура, гримаси и човешки облик, няма да те накарат на обратното.
И да, ти рано или късно ще бъдеш осмиван/а, обвиняван/а, подиграван/а, от всичките безименни зли сили, намиращи израз в „я се виж, бе, какво ще кажат хората“, които с години наред грижливо са те приучавали да не се приемаш, да не се харесваш и непрекъснато да се гониш в кръг около себе си, подлагайки се на трансформации, които ти струват много болка, много време и много пари.
Рано или късно ще се окаже, че е било редно да остаряваш с достойнство, като катедрала, като Моника Белучи, Хелън Мирън или София Лорен…
И то трябвало всъщност да си без корекции. И без филтър. И без грим. И красотата да е естествена.
Ще ти се крещи в лицето на CAPS LOCK, на езика на миймовете, от Тутракан до LA, от всяка Стефка и всяка Карън, от всеки Йонко и всеки Джок, които са на експертно мнение, че тая Мадона се оля, пък и по принцип не беше „ni6to osobemno kato jena i kkato pevitsa“.
Цели медии ще функционират на гърба на този омагьосан кръг, в който ти винаги си грозният и винаги трябва да бъдеш уязвен, за да се раждат шедьоври на заглавията в стил:
А успоредно отстрани да върви банерът на някой пореден д-р Енчев.
„Още веднъж съм хваната в капана на ейджизма и мизогинията, които са пропити в света, в който живеем. Свят, който отказва да празнува жените, прехвърлили 45-годишна възраст, и чувства необходимостта да ги накаже, ако те продължават да демонстрират силна воля, да бъдат трудолюбиви и авантюристични.
Никога не съм се извинявала за нито един от творческите избори, които съм направила, нито за начина, по който изглеждам или се обличам, и няма да започна сега. Бях унижавана от медиите от началото на кариерата си, но разбирам, че всичко това е изпитание и съм щастлива, че правя пътека, по която на всички жени след мен да е по-лесно да преминават през идните години.“
Това сподели в своя Instagram самата Мадона по повод всичко, което ѝ се е наложило да види и чуе за себе си. Само до преди някоя и друга година наративът за нея беше друг – как визуално е неподвластна на времето, само дето малко прекалява с голотиите и провокацията, защото все пак не ѝ подхожда на възрастта. Тъй, де, не е вече като девица, докосната за първи път.
Не е пример, който да си нямаме и у нас – я вижте как се срами Лили Иванова с тия клинчета на сцената, все едно е някое момиченце. Срамота, почти толкова срамна, колкото тая, че Стефка Берова е пълна и изглежда като жена на годините си. Има хляб тук за половин сценарий за комедийно праймтайм шоу.
Кога за последно употребихте „секси“ за някого, надхвърлил 50-60?
Аз помня, че будя доста отвращение и коментари за „иу, бе, виснали старчески меса“, когато споделя как 79-годишният Мик Джагър ме привлича повече от болшинството набори и anyday бих му показала симпатиите си към дявола.
Помня и друго.
За пръв път в косата ми се появи бял косъм от една особено прочувствена реч на генерал Мутафчийски на тема „всички ще умрем“ през 2020 г. За втори – когато проумях със смазваща безвъзвратност, че любовта, която най-много исках да продължи, няма. За трети – когато след години пушене и месеци безпричинна кашлица си чаках рентгена в един ветровит коридор. И в трите ситуации около мен имаше повече притеснени за белия косъм – „ау, ама какво ще го правиш, много неприятно“. Ще си го нося, какво да го правя. И, въпреки моя бял косъм, утре слънцето пак ще изгрее над главите на всички онези, които ще те обичат и ще се обичат и с оредяла бяла коса и цици до коляното, и над тия, които чакат да се възмущават на грешната Мадона с големите бомби, но скромно, само в две ситуации – когато остарява и когато не остарява.
Вижте още:
„Не, благодаря, аз предпочитам жени без грим“
