Жена ми е удивителна и пандемията го доказа

| от Клинт Едуардс, Scary Mommy* |

Със съпругата ми сме омъжени от 16 години. Казвал съм това много пъти за тези години и ще го кажа отново: тя е плашещо невероятна. Никога не съм срещал някой толкова отдаден, внимателен и влюбен в семейството си. Но преживяването на пандемията с Мел наистина ми показа отблизо, точно колко е стабилна тя като майка и съпруга. И, когато се замисля за всичко, което тя направи през последните 10 месеца – не мога да не бъда 100% впечатлен и благодарен.

Ето обобщено:

Наблюдавах как Мел сортира информация за животозастрашаващия вирус, много от която противоречива и променяща се от седмица на седмица, но въпреки цялата тази непоследователност, тя винаги се придържаше към една проста и важна цел: да запази децата ни сигурни, здрави, щастливи и образовани.

Наблюдавах я как седи на кухненската маса с лаптоп пред себе си, без да престава да преподава, докато едното ни дете седи до нея с отворена тетрадка. Как с едното си око наблюдава компютъра, а с другото – обучението на детето. Как се чувства раздвоена, но винаги прави всичко възможно да изпълни задълженията си.

Наблюдавах я как се приспособява към всяка промяна в училището на децата, първоначално правейки домашни обучения, после онлайн, после хибридни, и накрая отново домашни, всеки път справяйки се спокойно и вземайки най-доброто от сложната и постоянно променяща се ситуация.

Наблюдавах я как утешава децата ни, когато те се мъчеха да учат онлайн и когато копнееха за приятели и нормалност. Как им оказва подкрепа, когато се нуждаят най-много от нея, как ги изслушва и им помага да се ориентират сред противоречива информация.

А после, когато нещата се стекоха лошо за мен и бях ударен от опасната вълна на депресията и тревожността в сянката на една трудна година, тя беше до мен, помагайки ми да намеря сили и подкрепяйки ме, когато най-много се нуждаех.

И когато нещата се стекоха зле за нея и тя се чувстваше стресирана и несигурна, и имаше нужда единствено да се наплаче добре, аз просто бях до нея и я прегръщах, докато тя изразява разочарованията си.

Ние заедно изработихме план за по-добро жонглиране с лудостта на пандемичния живот и я видях как се изправя на следващия ден, изпълнена с решителност – и не изпитвах друго, освен възхищение.

Когато тя беше в болницата за три седмици, борейки се за живота си, заради септичен шок, и децата не можеха да я посетят заради COVID-19, я гледах как отваря лаптопа си от болничното легло и влиза във FaceTime, за да им се скара за домашните им и да се увери, че ще отговорят на академичните изисквания.

Бях до нея, потънал до шията в грижите за децата, и двамата разделяхме задълженията си по равно, защото това е партньорството. Заедно осмислихме много трудни времена, докато също така бяхме един до друг в образованието на децата от вкъщи и посрещахме техните емоционални нужни в трудните моменти.

Тя, без съмнение, не правеше всичко това сама. Искам да го кажа ясно.

Но също така искам да кажа, че това, което пиша, не е за мен. Това е за един съпруг, който забелязва невероятното поведение на жена си в една луда епоха, защото това поведение е удивително и заслужава благодарност.

И 10 месеца след началото на пандемията, време, през което изглежда, че светът се върти в грешна посока, едно от най-добрите неща, които като двойки можем да направим, е да се спрем и да благодарим на своя съпруг или съпруга. Да им покажем, че оценяваме всичко, което правят, и начина, по който са се адаптирали към трудната ситуация и че, въпреки цялата несигурност, продължават да демонстрират невероятната си любов към своите семейства.

Чувал съм да казват, че предизвикателствата могат да извадят най-доброто от хората.

Преживявайки лудостта на 2020-а и сега на 2021 година (не, очевидно всичко това не приключи с новата година), разбрах отблизо колко много жена ми се грижи за нашето семейство, колко много иска да види, че всички се справят добре, независимо от пречките. И всичко това се превърна в още по-дълбока любов и възхищение към нея като майка и съпруга.

Нямам съмнения, че последните 10 месеца бяха хаотични за всички ни. Но ако си видял как твоят партньор се вдига и се бори за онова, което семейството заслужава, и продължава да демонстрира всеки ден любов и състрадание към хората, за които най-много го е грижа, тогава предлагам да отделиш малко време и да изразиш своята сърдечна благодарност към невероятния му принос по време на трудните моменти.

Ако има нещо, от което двойките да се нуждаят точно сега, това е повече благодарност.

Жертвите бяха големи… И за съжаление, все още не сме приключили с всичко това…

*Клинт Едуардс е автор в американския сайт за родители Scary Mommy

 
 


Повече информация Виж всички