Като ми каже някой, че ревността била израз на любов и се чудя за челото ли да се плесна или да изпуфтя, че това е най-голямата глупост, която съм чувала някога.
Колкото и да се опитвам, никога не бих могла да разбера хората, мислещи си, че щом някой ти вдига скандали от едното нищо, следи те, няма ти доверие и ти държи сметка за каквото си иска, значи те обича и така изразява чувствата си.
Попадала съм в този “капан” – връзка, в която се чувстваш щастлива и искрено искаш отношенията ви да се развиват силно и дълготрайно, но върху цялата идилия пада сянката на ревността. Периодично тази сянка натежава като черен буреносен облак, който излива порой от гръмотевици и леден дъжд точно, когато най-малко очакваш или пък е подходящо.
Да, ще кажете, че след всяка буря изгрява слънце. То и с ревността така – след като ти е вдигнал фантастичен скандал, разстроил те е максимално и ти е наговорил какви ли не неща, се оказва, че много те обичал, не можел да си представи как ще живее без теб, извинява се и дано му простиш, той просто от загриженост и защото си бил такъв.
И ти, глупачката, бършеш сълзите, усмихваш се, прегръщаш го и го целуваш, благодарна, че най-сетне караницата е свършила и си казваш, че вече всичко ще е наред.
Обаче вътрешно в себе си прекрасно знаеш, че това няма да е така. Времето може да е слънчево, но ти усещаш, че някъде там в далечината се крие поредната буря, която ще връхлети също толкова неочаквано и силно, както всички останали преди нея.
И заслужава ли си?
Заслужава ли си да се опитваш да вярваш, че този човек истински те обича и държи на теб, когато не му мигва окото да ти вдигне скандал или да ти съсипе деня (или специалния повод) със собствените си страхове и комплекси?
В някакъв момент си мислиш, че вината е в теб. Ето, той толкова много те обича, прави такива хубави жестове за теб, пък ти си позволяваш да се майтапиш с някакъв колега или да си пишеш в месинджър с приятел. На всичкото отгоре “някакви мъже”, както ще ти каже половинката, не спират да ти харесват или коментират постовете в социалните мрежи!
Ами бившите ти партньори? Поддържаш контакт с тях – значи все още не си “затворила страницата” и имаш чувства. Ами, ако някой приятел/колега ти предложи да обядвате заедно или да се видите след работа? Значи абсолютно задължително ти не трябва да се съгласяваш, защото това си е чиста изневяра. Или поне любимият ти ревнивец разглежда така света и отношенията на хората в него, че и се опитва да ти набие в главата тези си убеждения, както и задължителното чувство на вина.
Ти си виновна, че го караш да страда така по теб, ти си виновна, че явно не го обичаш достатъчно и без значение какво правиш за него и как доказваш чувствата си, щом той те ревнува, значи не правиш нещата както трябва.
Постепенно ще осъзнаеш, че дори да си изтриеш социалните профили (което е безкрайно глупаво да го направиш заради някой друг), да спреш контактите си с противоположния пол, да не излизаш никъде с приятелки, защото това ще рече, че 100% се заглеждате по други мъже, той – любимият ревнивец, отново ще намери нещо, което не правиш както трябва и нещо, с което си прегрешила спрямо него и любовта му.
Искаше ми се да не говорих от личен опит, но в такива ситуации колкото по-рано си признаеш, че той те тормози, а не те обича и си тръгнеш от тази връзка, толкова ще е по-добре за теб. И след време, поглеждайки назад, ще си казваш “колко съм била глупава изобщо да му позволявам да се държи по този начин”.
Ревност винаги има, понякога тя се проявява дори между приятели, важното обаче е колко точно сам я подклаждаш и до каква степен ѝ даваш воля на живота и разума ти.
Силната ревност при влюбените обаче говори единствено и само за несигурност, страх и комплекси. Не можеш да се отпуснеш и да дадеш воля на прекрасното чувство на любовта, защото те избива студена пот при страха от отхвърляне, нараняване или оставане сам. Решаваш, че ще “предотвратиш” събитията или че ще заявиш себе си и волята си, ще покажеш, че не могат да те правят на маймуна и така в кратък срок ще загубиш човека до себе си.
Никое нормално създание на този свят не иска да живее в страх и с негативни емоции. Всеки иска да е щастлив и да се чувства добре. Затова и когато балансът е нарушен и лошото взима превес над хубавото, започваш инстинктивно да се оглеждаш за най-бързия път за бягство. И това е съвсем нормално.
А ревнивците, те почти никога не се променят и нищо не може да сломи дървеното им философстване за живота, отношенията между хората и любовта. Можете спокойно да ги оставите да търсят други по свой образ и подобие, с които взаимно да си тровят живота и трошат нервите, пък нека си повтарят колко се обичат 🙂
