Има неща, които може би никога няма да разберем напълно – човешката психика е едно от тях. Всеки ден уж се доближаваме към това да разберем себе си и да ставаме все по-добри, докато изведнъж не се окажем с нов човек в нова ситуация и всичко, което сме си мислим, че знаем за себе си, не изхвърчи извън прозореца.
Точно това е ролята на хората, които идват в живота ни – да ни предизвикат, да ни накарат да се замислим, да ни разтърсят. Според филма „Минали животи“, „корейската дума Ин-йън („нещо специално между двама души“) се използва, когато двама непознати се разминат по улицата и случайно дрехите им се докоснат, защото това означава, че е имало нещо помежду им в техните предишни животи“.
Често отдаваме твърде голямо значение на времето в отношенията си с хората. Може би погрешно си мислим, че времето е безкрайно и цялото ни принадлежи и затова си позволяваме да го пропиляваме. Пропиляваме го, прекарвайки твърде много време с определени хора, които от самото начало сме знаели, че не са за нас.
„За да опознаеш един човек не ти трябва време, а ситуация“, казва Тери Пратчет.
Идете на поход, пътувайте заедно, разплетете коледни лампички, сглобете шкаф от Икеа заедно… Слушайте внимателно какво ви казва човекът до вас. Ще разберете много повече за него, отколкото ако прекарате 10 години заедно, без да сте му обърнали особено внимание.
Великата Мая Анджелоу е дала страхотен съвет в тази насока: „Когато някой ви покаже кой е – повярвайте му от първия път“.
Когато избирате приятелите си, любовниците си и изобщо кого допускате в живота си, оставете да се прокрадне мисълта, че не времето е определящо за познанството ви.
Времето всъщност е разтегливо понятие в зависимост от това как и с какви дейности, избори и решения го изпълваме. В 24 часа може да се случи всичко или абсолютно нищо. Същото е и в отношенията ни с хората. Може да познаваме някой отдавна и изведнъж да разберем, че никога не сме го познавали. Феномен ли е това или нещо съвсем нормално?
Той живее там и искахме да се видим. Аз отивах в друг град, който беше на около 2 часа път за 3 дни. Той имаше планове, много планове, всички без мен, разбира се, защото не го бях предупредила. В крайна сметка, аз отидох до него, защото той отказа да се срещнем по средата. Комуникацията по въпроса ни отне цял следобед и много от спокойствието ми. Смея да кажа, че научих, че този човек не е гъвкав или спонтанен, както и че не е склонен на компромиси. Неща, които ако му бях дала повече време за реакция, най-вероятно нямаше да забележа.
Да, наистина светът е бърз и динамичен, но животът ни често е убийствено монотонен и може би има нещо красиво и магично в това да спрем да бързаме и да видим цвета на небето по залез, да изслушаме историята на човека до нас в автобуса или да обърнем внимание на хората, с които сме се заобиколили.
И мисля си, Тери Пратчет ни насърчава именно в този опит да опознаем „другия“, да изпълним дните си с живот, с нови ситуации и нови емоции.
Вижте още:
