Уж по дрехите посрещат, но истината е, че нищо не може да привлече или отблъсне новите хора при запознанство, колкото първото впечатление, което сме направили с поведението. Няма гаранция как да бъдем харесани в компания, но има повече от една гаранция как със сигурност да не бъдем. Изпробвайте някоя от тези реплики, ако държите никога да не ви поканят пак. Или поне да си навлечете неприязненото отношение на този човек от съответната социална среда, към когото сте ги насочили.
Ти защо мълчиш?
Не е известен случай в историята, когато някой по-стеснителен човек да се е разприказвал в компания поради факта, че всички са насочили въпросителни погледи към него, за да акцентират върху мълчанието му. Задайте му някакъв персонален въпрос, ако искате да го включите в разговора. Но ако настоявате да се почувства неудобно и повече да не иска да излиза с вас, тогава наистина го питайте защо мълчи, и ако не ви обърне внимание пак, питайте, докато всички млъкнат.
Това наистина ли ще го ядеш?
Независимо дали сте пророк на веган храненето, който държи да обърне всички в правата си вяра, или карнист, погнусен от тофуто и соевите кълнове в съседната чиния, хранителните навици на другите не са ваша работа. Разкажете за кулинарните си предпочитания насаме, или ако ви питат. И избягвайте да питате околните защо ядат толкова много или толкова малко, освен ако не държите да им приседне от вас.
Болен ли си, че не пиеш?
Бременните, болните, постещите, или (о,ужас!) непиещите хора, защото съществуват дори и такива, са свикнали да се налага да разкажат пространното си житие в компания. И все пак не им е приятно да обясняват нито за сутрешното си гадене, нито за медикаментозната си терапия, нито за религиозните си вярвания. Особено защото после следва да чуят и какво мислите по всеки един от тези въпроси. Просто се зарадвайте мълчаливо, че всеки човек, който не консумира алкохол, означава повече пиене за вас.
Защо си в черно, да не ти е умрял някой?
А представете си смазващата неловка тишина, ако някой наистина е умрял. Дори и да не е, както е в общия случай, никой не излиза с приятели, за да дава обяснение за начина, по който е облечен, как му харесва да носи косата си, или защо се или не се гримира или епилира. Външният вид е част от идентичността ни и ако нечий не ви харесва и ви смущава, не излизайте с човека, но не смущавайте него.
Чакай да ти обясня как е всъщност!
Нямам търпение, всъщност никой няма търпение да научи, какво е собственото му мнение всъщност, какво не е разбрал правилно и как стоят реално нещата от живота. Разбира се, всички си имаме различни мнения по различните въпроси, и, както вече се уверихме, всеки сам си преценя. Разкажете позициите си, дори водете аргументирани спорове в компания, и ако можете да убедите някого в правотата си, убедете го, ще бъде супер. Но не представяйте неговите факти като мнение, нито вашето мнение като факти.
Принципно не харесвам програмисти/албанци/хора с кучета, но ти си окей
Уау, какъв комплимент. Вие имате проблем с някой пол, етнос, сексуална ориентация, нация, професия, политически спектър, занимание, хоби, хранене… Върнете се в началото на изречението – вие имате проблем. Не го преввръщайте в проблем на останалите. И се замислете, че след като дадения човек всъщност ви допада, може пък и да се окаже, че програмистите, албанците и хората с кучета не са чак толкова страшни.
Вижте още:
