Те промениха света ни към по-добро: 8 истории на наши съвременнички, за които не сте чували

| от MamaMia* |


Какво ще се промени, ако опитам? Понякога си го казваме, когато забележим в средата около себе си несправедливост или нужда, която ни бърка в очите, но не вярваме, че можем да направим нещо по въпроса. Капка в морето – така изглеждат индивидуалните усилия на фона на глобалните проблеми. „Само че океанът е направен от капки“, или поне така твърди светотвноизвествната антроположка и приматоложка Джейн Гудъл в „The Book of Hope“ – книга, написана от Дъглас Ейбрамс на базата на продължителна серия от разговори с Джейн. Гудъл е една от жените, чийто отпечатък и оптимизъм повече или по-малко са оставили положителна следа в отношението на цялото човечество към природата. Дамите, за които ще прочетете на следващите редове, също са направили една малка, но съществена революция в областта на избраната от всяка от тях кауза. Тези жени, за които може би никога не сте чували, са живото доказателство, че всеки един от нас може да го направи – да промени света, да промени средата си, да промени живота на хората около себе си, да промени себе си. Към по-добро.

КР Лиу и всеобщият достъп до слухови апарати

Директорът по застъпничество и достъпност в Doppler Labs, КР Лиу работи за промяна на начина, по който хората със слухови увреждания чуват света. „Идеята ми дойде, когато бях на 26 години и седях в колата си пред кабинета на моя аудиолог. Слуховият ми апарат се беше счупил и току-що бях платила 3500 долара, за да го сменя. Задлъжнях, за да го покрия, и обещах, че ще променя това“,разказва тя. В рамките на работата си с Американската асоциация за загуба на слуха, Лиу се превръща в известен защитник на хората с увреден слух и в момента работи в подкрепа на Закона за безрецептурните слухови апарати от 2016 г.

Ясмин Грийн и борбата с тероризма

Преди пет години, докато проучва как технологията може да помогне на „Третия свят“, родената в Иран Ясмин Грийн се озовава в затворническа килия заедно със сомалийски пирати и членове на Ал Кайда. „Осъзнах, че интернет ще бъде в епицентъра на тероризма, преследването и организираната престъпност“, споделя Грийн. След като се завръща жива и здрава в САЩ, където живее със съпруга си, тя се вдъхновява да създаде метода за пренасочване на Jigsaw, който прилага цифрова рекламна технология, за да достига до хора, които потенциално биха могли да подлежат на радикализация, и да ги разубеждава да се присъединят към ISIS – предизвикателство, което изисква постоянство и съпричастност. „Когато интернет се използва злоумишлено, най-засегнати са жените. Жените са по-склонни от мъжете да бъдат атакувани онлайн заради изразяването на своето мнение“, твърди тя.

Дейл Хадън и достъпът до образование

Като основател и главен изпълнителен директор на WomenOne, Дейл Хадън помага на жените и момичетата по света да имат достъп до качествено образование. Носител е на хуманитарната награда на ООН. Хадън изтъква, че когато едно момиче е образовано, е изложено на по-нисък риск от заразяване с HIV и от насилие, което прави света по-здравословно и по-безопасно място за всички. „За дете, родено от майка, която може да чете, има 50% по-голяма вероятност да оцелее след 5-годишна възраст“, ​​разяснява още тя. В момента фокусът на организацията ѝ е върху Нанюки Кения, където изследванията показват, че момичетата са най-застрашени. По време на скорошно пътуване до сирийски бежански лагер, WomenOne създава медийна и лидерска работилница за сирийски момичета бежанци от лагера Заатари. Организацията помага на подрастващите момичета да останат в училище и им предоставя социални, емоционални и академични консултации, здравно образование, и обучение по финансова и дигитална грамотност.

Д-р Кристен Али Еглинтън и гласовете на пострадалите от насилие

Надигането на глас от страна на млади жени, преживели насилие, в различни точки на света, е мисията на д-р Кристен Али Еглинтън. „Работих на терен в територията Юкон, когато млади хора започнаха да ме търсят и да ме молят да им помогна да споделят своя опит с младежи в други общности“, споделя Еглинтън, съосновател и изпълнителен директор на Footage Foundation. „Знаех, че това, което правя, надхвърля изследванията, че има потенциал за комбиниране на емпатия, състрадание и връзка с новите медийни изкуства.“ Тя се фокусира върху силата на разказа, състраданието и връзката в индивидуалното и общностното развитие. „Познаването на собственото ви страдание може да помогне на другите да се чувстват по-малко сами и това е толкова важно, за да се чувствате хора, колкото са храната и подслонът.“

Уайету Муур и репрезентацията на различните култури

Уайету Муур основа One Moore Book, компания за издаване на детски книги, за да предостави културно чувствителни и образователни истории за деца, живеещи в региони с ниско ниво на грамотност и недостатъчно представени култури. Към днешна дата One Moore Book е публикувала 21 заглавия, включващи културно значими истории за деца от Либерия, Гвинея, Хаити и Бразилия, написани и илюстрирани от писатели и художници от всяка съответна страна. Организацията също така е дарила повече от 8000 книги на млади читатели по целия свят. „Разнообразието в платформите за разказване на истории не е прерогатив на коя да е култура или раса“, вярва Муур. „Бих искала да видя и по-разнообразни истории на жени. Истината е първият начин за това. Изискването за вярно и справедливо представяне е революционно.“

Карън Шугар и противодействието на женската бедност

Карън Шугар създава Глобалния фонд за овластяване на жените (WGEF), за да облекчи бедността при жените и да насърчи овластяването им. Организацията предоставя на жените в Северна Уганда достъп до микрокредитни заеми, обучение за бизнес и лидерство, ограмотяване и здравни инициативи. „Никога не бях ходил в Уганда или където и да било в Африка, но бях решена да работя в уязвим регион след конфликти“, споделя Шугар. „Когато дадете малък заем и подкрепа на жена, виждате как цялото семейство може да се измъкне от крайната бедност.“ След като се среща със съоснователя на Urban Decay Венде Зомнир през 2014 г., двамата обединяват усилията си, за да отворят център за жени, където местните жителки могат да посещават семинари, да използват интернет и да получават партньорски консултации с любезното съдействие на програмата за достъп до правосъдие на WGEF, която помага на жените да идентифицират и упражняват своите права в съда по спорове за откраднати земи, домашно насилие и други въпроси.

Лейла Джана и усилията срещу безработицата

Заедно с екипа си в Samasource, Лейла Джана навлиза в общности, които отчаяно се нуждаят от работни места, отговарящи на жизнения стандарт за своите обитатели – навсякъде от най-бедните квартали на Кения и Порт-о-Пренс до Арканзас – и обучава хора да извършват дигитална работа. Нейният екип намира хора, които никога не са използвали компютър, и ги учи да овладеят уменията, от които се нуждаят, за да станат самостоятелни и да поддържат работни места в технологичната индустрия. Към днешна дата Samasource е помогнал на приблизително 51 000 души. „Когато отидох в Гана на 17, за да работя като учител по английски, се оказа невъзможно да пренебрегна факта, че талантите са относително равномерно разпределени, но възможностите за реализация не са“, разказва тя. „Камериерките в Мумбай, готвачите и бавачките в Индия представляват предимно низша класа, състояща се преимуществено от жени, която е лишена дори от най-основните права.“ Когато жените имат достъп до достойна работа, казва тя, е по-малко вероятно те да бъдат малтретирани и е по-вероятно да имат думата по политически и социални въпроси.

Джоуни Балдерстоун и Ребека Макинтайър и хигиенните материали за жени

Джоуни Балдерстоун и Ребека Макинтайър основават организацията с нестопанска цел Distributing Dignity с мисия да разпространяват нови сутиени, превръзки и тампони на жени в нужда. Въпреки че раздаването на храна и палта е обичаен начин да се помогне на нуждаещите се, има други, по-специфични ресурси, до които по-специално жените нямат достъп въпреки постоянната си нужда от тях. „Повечето жени могат да се свържат с това по някакъв начин, тъй като всички имаме поне по една история за това, че сме били някъде и цикълът ни ни е хванал неподготвени“, отбелязва Балдерстоун. Организацията е помогнала за разпространението на 5 200 сутиена и 210 000 хигиенни продукта в 13 щата, помагайки на жени в приемни семейства и приюти за бездомни, ветерани, търсещи убежище от домашно насилие, жени, които се борят с болести, променящи живота и жени, изселени от бедствие. „Сутиенът или кутията с тампони няма да поправят магически каквото и да се случва в живота на тези жени, но това е едно нещо по-малко, за което трябва да се тревожат, докато се възстановяват“, каза Балдерстоун. „Нашето послание е, че те го заслужават.“

*По „Рийдърс Дайджест“.

Вижте още:

Господарка на тялото си: кратка история на контрацепцията


Повече информация Виж всички