Срамните болести, за които не говорим

| от Евелина Бонева |

Никога не съм чувала за човек, болен от диабет, който да се срамува от болестта си. Нито за някой със сърдечно заболяване, който да го крие. Нито за някой, болен от позабравения в момента банален грип, който да изисква от личния си лекар да му впише в болничния лист друга диагноза.

Има обаче една група заболявания и състояния, които са обвити в ореол от токсичен срам. За тях се говори малко, рядко, тихо и с едно наум. Така освен страданието от самата болест, хората страдат и от стигмата, с която са заковани. Но нужно ли е това?

Депресия

Клиничната депресия значително се различава от лошото настроение. Диагнозата се поставя от психиатър и изисква лечение с антидепресанти. Хората с депресия не са нито слаби, нито лигави. Тяхното страдание е голямо и автентично и заслужава разбиране и въздържане от тъпи съвети. Ако в продължение на повече от две седмици сте в непрекъснато потиснато настроение, имате промени в апетита и навиците за сън, губите килограми и не виждате смисъл в живота, е редно да потърсите мнение от психиатър и да започнете психотерапевтична работа. И няма от какво да се срамувате. Това е болест, която се лекува, и в нея няма дори капка повод за срам.

Вижте още:

Имате хемороиди и депресия? Стига бе, мислете позитивно!

Паническо разстройство

Паническото разстройство е изключително често срещан проблем. То се характеризира с внезапни пристъпи на паника, които вървят с телесни реакции вследствие от наводняването на организма с адреналин и кортизол (прилошаване, потни длани, сърцебиене, палпитации, световъртеж, сухота в устата др.) и психични усещания (дереализация, деперсонализация, чувство на ужас и загуба на контрол). Когато атаките се повтарят често, човек може да започне да живее в постоянен страх от тяхната поява и да ограничи социалните си контакти до степен да спре да излиза от дома си. Паническото разстройство също е повод да посетите психиатър. Той може да ви изпише антидепресанти, но може да се лекувате успешно и само с психотерапия, редовен спорт, пълноценен режим на хранене и някои практики като медитация и майндфулнес. Важно е да потърсите помощ и да не се срамувате от състоянието си. Има много, много хора, които се чувстват по същия начин като вас. Освен това паническото разстройство е сред лесно лечимите психични разстройства и може да се излекува напълно.

Повод за криене и срам са и всички останали психични разстройства: генерализирано тревожно разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство, биполярно афективно разстройство, зависимости, шизофрения др. Поради някаква причина хората са склонни да споделят открито и дори удоволствено соматичните си заболявания, но потъват в неистов срам и мълчание по отношение на проблемите с психичното си здраве. Това е лишено от логика и трябва да се промени, тъй като спокойното и открито говорене за трудностите, които срещаме в сферата на собственото си психично пространство, е част от оздравителния процес.

Синдром на раздразненото черво

…и всичко, свързано с черва. Симптомите на синдрома на раздразненото черво са коремни болки, повишено газообразуване, диария, запек, редуване на двете, слуз в изпражненията. Все срамни работи.

Диагнозата на синдрома на раздразнено дебело черво се базира на изключване на други, по-сериозни заболявания на колона. Разработени са група критерии, които се прилагат за СРДЧ и други подобни заболявания, протичащи с нормална структура, но с нарушена функция на червата. Най-важният критерий е наличието на коремна болка и дискомфорт продължаващи поне 12 седмици, като не е задължително тези седмици да са последователни.

Ако имате такива проблеми, не изпадайте в униние и срам, че имате черва и коремът ви се подува, а идете на консултация с гастроентеролог.

Хламидии, гонорея и други ужаси

Полово предаваните болести дори официално си се наричат „срамни“ болести. Но какво толкова срамно има в това, че си правил секс?

Въпреки че безопасният секс, разбира се, е препоръчван от медицинските специалисти, не бива да се приема, че той е надежден начин за намаляване на риска от заразяване с полово предавани болести по време на сексуална активност. Кръвопреливането и преливането на други кръвни продукти, ползването на общи инжекционни игли, неволни наранявания с медицински инструменти и игли сред медицинския персонал, ползването на общи игли за татуировка и раждането са други възможни начини за предаване на болестите включени в тази група.

Ако имате изменения по кожата на половите органи, парене, болка или други оплаквания в интимната област, си запишете час за гинеколог без да се притеснявате.

Да си алчен, жесток и глупав е срамно. Да си болен не е.

 
 


Повече информация Виж всички