Само белината ще спаси света

| от Ема Иванова |


Вчера в кварталния магазин беше спокойно. Всички млади, здрави и икономически активни хора бяха с маски и гумени ръкавици. Те бутаха препълнени колички с хранителни стоки и задължителния пакет от 24/36 ролки тоалетна хартия. През това време една видимо развеселена и доста възрастна баба (без маска и без защитни ръкавици) наблюдаваше активността им с приповдигнат дух – някъде четох, че с напредването на възрастта хората стават по-щастливи. По всичко личи обаче и че поумняват.

Приближих се до рафта с почистващите препарати и взех един евтин сапун за ръце. Бързо го пуснах в количката, за да не ме види някой и да си помисли, че се презапасявам. Не, не, просто в нас няма сапун за ръце. Ама наистина! И има само 2 ролки тоалетна хартия, но точно сега няма да купя! Не искам да се превърна в меме, което да разнасят из социалните медии…

В редовния ми списък за пазаруване, който не подлежи на промяна, въпреки COVID-19, беше вписан и течeн сапун, но подобен артикул нямаше по рафтовете. За сметка на това никой не обръщаше внимание на ОБИКНОВЕНИЯ евтин сапун за ръце от 60 стотинки. При ОБИКНОВЕНИЯ САПУН няма спекула, но нека не давам полезни идеи на търговците. Все пак от карантината остава… Колко ли време остава???

В този момент пред мен се вряза паникьосан мъж на средна възраст, който с лице, свито от тревога, изстреля в лицето ми: КЪДЕ Е БЕЛИНАТА???“

Отговарих спокойно, че нямам представа къде е.

ТУКА ПИШЕ, ЧЕ ИМА БЕЛИНА, НО НЯМА!!!“ – с нарастваща тревога мъжът четеше етикета над празния рафт. Имах чувството, че всеки момент ще получи удар.

„Съжалявам“, промърморих, все едно е моя вината, че някакви хора изкупуват в несвяст най-омразния дезинфектант от моето детство. Аз белина не ползвам – още от детската градина от миризмата й ми се повръща. Явно обаче целокупното население си я обича.

Белината ще спаси света, така да знаете!

Мъжът беше толкова объркан от липсата на белина, че му се наложи да се обади на командния център у дома. От командния центъриздадохакратка заповед и мъжът се втурна отново към рафта. Взе две опаковки препарат за почистване на стъкло, две за почистване на мебели и за всеки случай препарат за чистене на фурна. Веднъж нарамил животоспасителната химия, той с лекотата на загубилите напълно разсъдък просто ме предреди на касата.

Всичко това щеше да ми е напълно достатъчно, за да намразя изобщо ходенето до магазина в ЕПОХАТА НА ПАНДЕМИЯТА. Но съдбата беше решила да продължи изпитанието над моите нерви.

На излизане от супермаркета чух мъж и жена, очевидно съпрузи, да разговарят с пазача пред магазина.

„С жена ми спорехме дали тази криза ще се окаже по-лоша от тази през 1991-92. Аз мисля, че ще е много по-лоша“,компетентно кимаше мъжът. Погледнах го – явно беше по-възрастен от мен. Вярно, аз бях дете през 91-ва, но никога няма да забравя опашките за мляко, които се извиваха още от 3 часа през нощта. В магазините тогава имаше точно три артикула: хляб, мляко и олио. Може би и брашно, но това не е сигурно. Може би и белина! Помня, че ток имаше през два часа за два часа. Топла вода нямаше.

Да, бе, тази криза със сигурност ще е по-лоша от онази!!! Как ли пък не!

Но, както каза психиатърът Владимир Сотиров пред БНТ, обществената лудост води до чудовищен регрес, а супермаркетите са новата психиатрия. Няма как да не съм по-съгласна.

Проблемът е, че на и без това оскотелия български народ му беше блокирано всичко, освен аптеките и хранителните стоки.Понетрябваше да оставят отворени психиатриите.

Защото тепърва ще се започва с паник атаките, с ОКР-то, с тежките депресии на затворените вкъщи.

Да си седиш само у дома е много тежко за психиката. Това е само началото, но аз също вече отчитам своите отклонения: маниакално подреждане, прекаляване с новините, истерично сърфиране из нета в търсене на ОЩЕ НОВИНИ ЗА АПОКАЛИПСИСА, неистови тревоги за близките и за финансите, а от днес ме удари и депресията.

Според психолозите максималният брой седмици, в които човешкото същество може да пребивава с намалени контакти у дома, е 12. Това е и едно от оправданията на Великобритания да не толерира „на толкова ранен етап“ седенето в къщи. Според британското правителство 35 починали са „твърде ранен етап“ от епидемията. Коментарите оставям на вас.

И все пак няма как да не се запитам как ще се отрази седенето вкъщи на и без това тежката обществена лудост, обхванала страната. Ясно е, че домашното насилие предстои да ескалира в тревожни размери… Но нищо.

Важното е подът да бъде добре измит. С белина.