“Приятелите са семейството, което сами си избираме” – дори не помня кога и къде съм чула или прочела тези думи, но от години са се превърнали в моя философия.
Бих добавила и че приятелите са огледало на самите нас. С най-близките си хора може да сме различни като характери, но имаме редица общи черти, което именно ни сближава толкова много.
Особено странни са ми били хората, които нямат истински приятели и любима музика. Винаги вътрешно си задавам въпроса “Как е възможно!?” и съответно се чудя с какъв човек изобщо си имам работа? Без приятели и без вкус в музиката… Каква ще да е тази саморасла личност?
През годините обаче съм се убедила, че и приятелството като всичко останало, изисква работа, усилия и старание. Или казано съвсем кратко – няма как да очакваш да имаш приятели до себе си, ако ги търсиш само тогава, когато имаш нужда от тях… Звучи изключително изтъркано, но е невероятно вярно.
Сега съм в началото на 30-те си години и като се обръщам назад, виждам през колко много изпитания е преминало приятелството ми с едни от най-близките и важни за мен хора. И установявам колко приятели съм загубила завинаги поради редица причини.
В студентските години всичко се развиваше бурно и смело. Не една и две мои приятелки обаче решиха, че гаджетата са по-важни от приятелството. Усетиха се така силно влюбени и толкова убедени, че са намерили Човека, че неусетно или не изключиха всички останали от живота си, за да се посветят изцяло на връзката си.
За жалост (или не) дойде времето, когато въпросните усетиха огромната нужда от приятелска подкрепа, когато така силната и романтична връзка отиде по дяволите.
След студентстването нещата до известна степен се промениха, но и не чак толкова. Някои се омъжиха, други искаха много да минат под венчилото, но не им се получи, някои пренебрегваха отново приятелствата си, само за да разберат пак, че са направили грешка, а други окончателно решиха да скъсат връзки с познатата компания и да се насочат към нова.
Освен че оставя горчив вкус в устата и болезнено петно върху всички общи спомени, в това няма нищо лошо. Все пак в този живот хората се срещат и разделят, без значение дали става дума за интимни или приятелски отношения.
Тези обаче, които останаха след всички перипетии, се превърнаха наистина в семейство и вече не можеш да си представиш живота без тях. Да не им споделиш за най-хубавите или тежки мигове, или да им разкажеш нещо съвсем незначително, което ти се е случило. Радваш се, че ги има и искаш винаги да бъдат до теб, както и ти до тях.
Най-голямо разочарование обаче ми донесоха тези приятели, които с времето се промениха така, че да искат приятелство само за свободното си време. Да пиете заедно кафе или вино, да си бъбрите сладко, но без особен ангажимент, а след края на срещата почти забравят за вас, потопявайки се в ежедневието и разбира се, във връзката си. Те са тези, които въпреки всички досегашни “уроци”, продължават да си мислят, че е достатъчно да имаш партньор до себе си, за да си добре, а приятелите са за свободното време. За виното след работа и обяд в събота, но само ако нямаш планове с твоя човек.
Имах позната, която съвсем спокойно казваше как не приема обаждания и не отговаря на съобщения от приятели след 19ч вечерта. Защото след този час тя има нужда от време за себе си. Честно казано, възхищавам се на непукизма и спокойствието, с които обясняваше това. И колкото да знам и да разбирам, че всеки има нужда от свое лично време и че понякога няма по-хубаво от това да изключиш телефона си, все още не мога да приема принципа ѝ за приятелството. Защото така представено, означава, че то си има работно време, приключващо всеки ден в конкретен час.
По същият начин имах (за жалост, миналото време на глагола се наложи) приятелка, която смяташе за нормално да отговаря на съобщенията ми със седмица-две закъснение. И така месеци наред. Разбира се, оправдание винаги има и като всички оправдания то е излишно и дори нараняващо отсрещния човек.
Поведението говори най-искрено и красноречиво за чувствата, без значение дали става дума за приятели, партньори или който да било друг. Отношението към вас трябва да ви служи като ясна индикация за чувствата и намеренията на отсрещния към вас.
Когато някой не те търси или няма време за теб, значи не му липсваш, а щом не му липсващ, значи не го е грижа за теб. Може би звучи крайно, но е трудната за приемане истина.
Защото истинските сродни души са приятелите и те си заслужава да бъдат винаги до теб. И само когато ги загубиш, ще усетиш колко самотен може да бъде животът.
