Ура! Извънредното положение отпадна, КПП-тата вече са в историята (засега!), а хотели, семейни къщи и ресторанти постепенно отварят, спазвайки мерките за ограничение. Още по-голяма радост доставя фактът, че времето става все по-хубаво и лятото чука на вратата. След месеци стоене вкъщи, всички сме зажаднели за пътуване, за свеж въздух, за природни гледки и приятни изживявания.
Време е за разходка на въздух – може би все още без преспиване, но с по-сериозно раздвижване. Едновременно с планирането на маршрута за уикенда, софиянци се сблъскват и с друг проблем: коя дестинация да изберат, че да не се налага среща със стотици други хора?
Ето един не толкова популярен, но изпитан списък с места около София, подходящи за родители с деца, които обичат разходките и движението.
За онези, които искат по-тежки преходи: оставяме неописани планинските склонове на Витоша. А за онези, които не искат да ходят, а предпочитат пикниците – около столицата е пълно с ливади и паркове, в които могат да се отпуснат. Следните дестинации обаче не са точно такива.
Екопътека „Поглед към девет планини“
Започваме с тази екопътека, защото това е дестинация, която трябва да се посети именно през април или май, докато цъфтят люляците. Насочваме се към района на Перник, област Краище. Селото, от където започва маршруът, е Сирищник. Това е и родното село на бившия президент Георги Първанов, който със сигурност е и най-известната личност от този край.В центъра на селото има паметник, построен в чест на загиналите български войници, родени там – техните имена обаче тънат в забвение.
Център на село Сирищник /Снимка:Ема Иванова
Оттук се насочваме към връх Сирищнишка рудина – най-високият в Рудина планина – 1172,1 метра. От малкия паркинг пред селската църква „Света Неделя“ излизаме от селото към гората и следваме маркировката на екопътеката. От гробището асфалтът свръшва и хващаме стръмна пътека, която ще ни отведе до параклиса „Свети Николай Летни“. Тук има кът за отдих и място за барбекю. Следвайки екопътеката ще се озовем по дървени стълби с парапети. Денивелацията е доста голяма, но пък на много места са обособени пейки и места за почивка. От най-високата точка тук при ясно време наистина се разкрива гледка към 9 планини – откъдето и името на екопътеката. Уханието на люляците ще ви накара да се почувствате на седмото небе.
Поглед към 9 планини / Снимка:Ема Иванова
Тази разходка е предназначена за по-големи деца, които имат желание да ходят. Носете си вода, а може би и сандвичи. Целият маршрут е около 3 км и при бавно ходене можете да изминете половината за около час и трийсет минути.
Разходка до Кремиковския манастир
Старата църква в Кремиковския манастир /Снимка:Ема Иванова
Кремиковският манастир е лесна за достигане и сравнително популярна дестинация, особено за хора с деца. До самия манастир може да се стигне и с кола, но ако искате да походите, по-добре паркирайте в подножието на планината, в самия край на село Кремиковци, където е обособен паркинг. Манастирът е женски и е известен с това, че в кухнята към него монахините сервират страхотни домашни гозби. Те се стараят никого да не оставят гладен и жаден, особено по празници. Нищо от храната не се продава, но пък благодарните туристи са призовани да оставят своето дарение за манастира в специална касичка.
В двора на манастира се гледат пуяци, зайци, има котки и кученца. От монтираните около църкавата пейки пък се разкрива гледка към широкото Софийско поле.
Маршрутът е лесен и може изобщо да не включва много ходене, което го прави подходящ и за по-малки деца.
Екопътека „Лозенска планина“ до Лозенски манастир
Това е пътеката, която минава през най-високия връх в Лозенска планина – Половрак (1182метра). Тази малко известна софийска планина е най-приятна за посещение през пролетта и лятото, когато буковите гори са най-свежи и прохладни.
Снимка:Ема Иванова
Пътеката започва от края на село Долни Лозен, от учебния център на БЧК. Точно тук е поставена и маркировката. Следвайте я и не след дълго ще стигнете до Лозенския манастир „Свети Спас“, откъдето се вижда част от Софийско поле. Ако желаете да продължите до вр. Половрак, може и да се наложи да използвате GPS, за да не се отклоните по някоя друга пътека, особено след върха. Възможно е на децата да им дойде повече ходенето, ако извървите цялата екопътека. Имайте предид и че тя няма да ви изведе до там, откъдето сте тръгнали, а доста по-надолу – чак на язовир Пасарел.
Екопътеката над Локорско
Това е лично моята любима дестинация. Локорско е село в Софийското поле и подобно на Кремиковци, опира в Стара планина. То е сравнително близо до столицата – на около 15 километра. А екопътеката над селото е любима на екстремните байкъри. По всяко време на годината – включително през зимата, тук спират коли с натоварени маунтин байкове. Червените скали и стръмните пътечки са страхотно предизвикателство за всеки собственик на планинско колело.
Изключително интересен частен дом в Локорско, построен на пътя, където излиза екопътеката /Снимка: Ема Иванова
Към екопътеката се излиза от площадчето, което се намира зад кметството. Тук може да паркирате. Вдясно започва пътечка, която се вие около селската река. Още в самото начало ще минете покрай не много високи водопадчета – може би около 6-7 на брой. Можете да поседнете, но районът не е много подходящ за пикник – по-скоро за разходка с редовни почивки. Пътеката е изключително разнообразна: освен водопади, включва и катерене по уникални червени на цвят скали, горски пътеки, две ловни хижи, поляни, широк път, панорамна гледка към селото. Краят на пътеката ни връща обратно в село Локорско и ни отвежда покраймалката църквичка„Свети Николай“. С бавно ходене целият маршрут може да отнеме до 4 часа.
Паметник на площада в Локорско / Снимка:Ема Иванова
Разходка-преход до Какалянския манастир
Какалянският манастир „Св. Архангел Михаил“ се намира в подножието на Плана планина, на около 4 км от центъра на село Кокаляне и на 6 км от село Железница. До него може да се стигне по два начина: по къс и по дълъг път. Късият начин е да се отбие колата в паркинга вдясно на главния път София-Самоков. Тук е устието на река Егиля. Оттук има указателна табела, като до манастира са около 40-50 мин (не повече от 2 км) стръмен път. Това е добре да се има предвид, когато се тръгва с деца.
Кокалянски манастир /Снимка:Ема Иванова
Другият – по-дълъг, но много по-приятен, маршрут, започва от центъра на село Кокаляне. Ако сте с лице към кметството и магазина, хващате пътя вляво и вървите само по него. Той излиза от селото и продължава под формата на по-тясна пътека. Когато стигнете поляните, ще видите как някой е отцепил терена по пътя към манастира, за да строи къща (!). Добрината на този човек все пак е стигнала, за да напише заобиколни табели, които да ви изведат отново на пътя за Кокалянския манастир. Следва преход през широколистни гори. Горският път се движи почти успоредно със Самоковско шосе и отново ще ви изведе към паркинга над река Егиля.
Пътеката към Кокалянския манастир /Снимка:Ема Иванова
Това е чудесен летен маршрут, който се минава за около 3 часа. Ако искате повече ходене, можете да продължите по пътеката над манастира, а ако сте истински туристи, можете да последвате и табелата за село Железница.
