На финала на романа за Пипи Дългото чорапче героинята се беше събрала на домашно парти с приятелите си Томи и Аника, май поводът беше Нова година, и ги почерпи с някакви хапове, за които каза „хайде, хапчета чудесни, никога да не поресна“. (При опита на другарите ѝ да я поправят на „порасна“, тя уточни, че предпочита умишлено да казва думата грешно.) Години по-късно, когато пореснах, се замислих, че хаповете, които ти осигуряват усещането за вечна младост по твои собствени правила, са една перфектна метафора за наркотици и зависимости, чрез които се отрича действителността, но и че Астрид Линдгрен надали е имала това предвид. За съжаление, всички „поресваме“. И животът на възрастни ни носи свободи, отговорности, болки в кръста и коленете, възможността да си легнем в пет сутринта по свое желание, както и нежеланието да го правим, след като поне няколко пъти сме изпитали какво се случва на следващия ден с главата ни след такава случка.
Дълго време си мислех, че когато пожелавам по рождени и имени дни на близки, да поумняват без да порастват, съм крайно оригинална и находчива, после се присетих, че звучи малко като заемка на девиза на София (която действително не старее, само въздухът става все по-мръсен, колите и грозното ново строителство – все повече, а жълтите павета – все по-безобразно подредени, но как да е…).
В крайна сметка установих и друго – да пораснеш, че даже и да поостарееш не е нито толкова страшно, нито толкова срамно, колко го изкарват. Само дето е свързано с някои явления и промени в социалния ни живот, и по-специално социалната ни енергия, в комуникацията, изобщо в отношението към света наоколо, с които може би всеки възрастен индивид може да се свърже. Или, както казва „днешната младеж“ – да „релейтне“. Ето някои такива признаци на „старостта“, която идва около 30-те и по-натам:
Казваш „днешната младеж“! Мигът, в който употребиш дума като „младеж“ или „юноша“ за пръв път, всичко е загубено!
Смяташ, че 22:00 часа е твърде късен момент тепърва да си пуснеш филм.
Понякога усещаш факта, че си възрастен, като че ли си се изгубил в супермаркета, само че никой няма да викне майката ти по уредбата. И все още търсиш „по-възрастен“ възрастен, когато стане напечено, само дето вече усещаш, че по-възрастният възрастен се нуждат от помощта ти повече, отколкото ти от неговата.
Детските наказания, тип „ей сега ще направя обратен завой и няма да ходим никъде“, „марш в леглото“, „върви си в стаята и не говори с никого“, започват да звучат като награди.
Искаш да си поканен на парти, не за да отидеш, а за да се чувстваш оценен.
Можеш да правиш, каквото си искаш, но повечето неща просто не ти се правят.
Всеки път, когато стават от леглото или от стол, някаква част от тялото ти казва „пук“.
Възхитен си от идеята, че наближава петък вечер, за да се наспиш.
Знаеш точно колко часа, минути и секунди остават до края на работния ден.
Заменяш двучасовото клюкарстване по телефона с приятели с екзистенциалния ужас да не би някой да ти звънне за нещо, за което би могъл да ти пише.
Ако гледаш „Мечо Пух“ с децата, осъзнаваш за колко много неща е право магаренцето Йори. (И Тигър започва малко да те дразни!)
Като чуеш израза „ти си това, което ядеш“, започваш да се чудиш кога си ял стрес, депресия и болки в кръста.
Съжаляваш за най-голямата грешка в живота си – че не спеше следобед в детската градина.
„Хайде да пием по кафе/да обядваме скоро“ замества „чао, не искам да те виждам“ при неловки социални контакти.
Имаш ясни спомени от времето, когато на тоалетната чиния ти се налагаше да се развличаш да четеш какво пише на гърба на шампоана, вместо да си четеш нещо от смартфона.
Улавяш се, че „един нов филм“ за тебе е всеки филм след 2000-та година.
Един ден се чуваш, сякаш отстрани, да казваш, че нещо си, някога си, „едно време беше по-добре“.
Имаш все повече да ревнеш на публично място, а от ден на ден възрастта ти го прави все по-социално неприемливо.
Вълнуваш се като за предстояща ваканция за някоя сутрин, когато не ти се налага да си навиваш аларма.
Не си твърде ентусиазиран от идеята за нови запознанства и приятели.
Вицът „– Боже, дай ми причина да стана от леглото и да ида на работа! – Беден си, чадо!“ никак, ама никак не ти е смешен.
Дори моментите, когато се разпадаш и истерясваш „на спокойствие“, изискват предварително планиране.
Киселите хора често са ти по-приятни от свръхпозитивните – изглеждат ти по-искрени и по-лесно можеш да разбереш емоцията и нагласата им.
Понякога се преструваш, че все още спиш, за няколко минутки след събуждане, защото не си психически готов да функционираш и да комуникираш с домашните си.
Данъчна декларация. Нямам какво да допълня.
Напитката за възрастни, за която някога мислеше, че е кафето, а после – че е бирата, всъщност се оказва вода.
Осъзнаваш, че да си погледнеш онлайн банкирането, е много по-сериозна причина за страх, отколкото да си отвориш бележника в училище или протокола с оценки в университета.
Тайно се надяваш, че няма да ти вдигнат, когато звъниш на някого по работа.
„Баси тежката седмица“ е нещо, което често си казваш в понеделник.
Като те питат дали практикуваш екстремни спортове, първото, което ти идва наум, е, че съществуваш.
„Релейтваш“ най-много с растението на прозореца си, което или загнива от преполиване, или съхне от липса на хидратация, но така или иначе, и в двата случая, е увесило листа. И знаеш ли, в това няма нищо нередно.
Вижте още:
