Преди няколко дни от Министерството на здравеопазването предупредиха родителите да не пропускат имунизациите срещу морбили на децата, особено след активното увеличаване случайте на дребна шарка в съседна Гърция през последните месеци.
Няма основание за изпадане в паника и обявяване на епидемия, но ваксините са важни и не бива в никакъв случай да се пропускат, особено в семейства на пътуващи зад граница родители.
Първата имунизация се прави на 13-месечна възраст, а реимунизацията е в 12-тата година на детето.
Главният здравен инспектор д-р Ангел Кунчев споделя пред „Хоризонт до обед“, че не е голям проблем,ако детето не е имунизирано на 12-годишна възраст поради медицински проблем, но е задължително това да стане, когато здравословното му състояние позволява.
„Общо взето, през първата имунизация са преминали между 88 и 96% от децата в различните райони у нас при препоръчителен стандарт от над 95%. По-нисък е обхватът при реимунизацията.“ казва д-р Кунчев, с което напомня на родители и лични лекари да не пропускат ваксината.
Какво точно е морбили?
Морбили или както я знаем „дребна шарка“, е силно заразно и остро протичащо инфекциозно заболяване, причинено от морбили вирус. Характеризира с висока температура, хрема, кашлица, зачервяване на очите и разпространяващ се по цялото тяло кожен обрив. Вирусната инфекция при морбили засяга предимно дихателната система и е потенциално сериозно заболяване.
Вирусът-причинител се числи към рода на парамиксовируси.
Как се заразяваме?
Вирусът на морбили е силно заразен, затова лесно се предава от човек на човек. Най-често това се случва по въздушно-капков път чрезневидими с просто око частици, които се отделят от носа, гърлото и устата на болен. Заразяването с вируса може да стане и при директен контакт с носен или гърлен секрет от заразен човек или при контакт с предмети, заразени с морбили.
Морбили е едно от най-силно заразните инфекциозни заболявания. Епидемии от морбили се наблюдават на всеки 2-3 години в части на света, където не съществуват ефективни програми за ваксинация срещу болестта. Малки, локализирани взривове от морбили се регистрират в годините между епидемиите. Епидемични взривове от морбили все още избухват в развити страни, заради немарливост от страна на родители, неимунизирали децата си.
Инкубационен период
От първия контакт с вируса до появата на симптомите на болестта при морбили е 7 до 14 дни.Болният от морбили е заразен и потенциално опасен и може да предава вируса от 1 до 2 дни преди появата на първите симптоми и до пълното изчезване на обрива.
От морбили боледуват предимно деца, но възрастните също са застрашени.Всеки неимунизираниндивид е изложен на риск от заболяване от морбили, като също излага околните на опасност.
За щастие, срещу морбили съществува естествен имунитет. Например – кърмачета, родени от майка, прекарала морбили, имат пасивен имунитет, който трае до края на първата година от живота им. След правилно проведена имунизация и преболедуване от морбилисе развива доживотен имунитет срещу вируса на болестта.
При бременни жени при заболяване от морбили няма данни за риск от увреждане на плода, но се увеличава опасността от спонтанен аборт или преждевременно раждане.
Лечение
При лечението на морбили селекуват се оплакванията, а не причинителя на заболяването. Към момента на медицината не е известно лекарствено средство,лекуващо едновременноморбили и унищожаващо вируса.
Болните трябва да ограничат максимално контактите си с други хора. Бактериалните усложнения на морбили – инфекция на средното ухо (отит) и пневмония, се лекуват с антибиотици.
Задължително е назначаване на лечение от страна на лекар, който най-добре може да диагностицира болестта и даназначи подходящите лекарствени препарати.
Препоръчва сережим на покой, особено привисока температура, както и прием на много течности – до 4 литра на ден.
Тъй като боледуващите от морбили са предимно деца, трябва да се избягва прилагането на лекарства, съдържащи аспирин, поради риска от развитие на опасното състояние, наречено синдром на Рей.
Отново лекар може да препоръча различни лосиони и мехлеми за облекчаване на сърбежа след появата на характерните за дребната шарка пъпки. Особено важно е те да не се разчесват, тъй като лесно стават рани, от които остават дълбоки доживотни белези.
