Да си първокласник - всички помним това трепетно усещане.
Помним желанието, радостта и очакванията, с които поемаме по нов път, към нови неща.
Децата стискат твърде силно грижливо приготвените букети, родителите скришом бършат по някоя сълза, учителите и директорите вадят универсалните усмивки "за пред хората", като за първи ден.
Утре ще е друго. В други ден - още по-друго.
Спомням си първия учебен ден на сина ми - огромното му желание, огромният букет, който ме накара да купим за учителката, огромната усмивка, с която ми махна от вратата на старото ни квартално училище...
Само три месеца по-късно от всичко това нямаше и помен, а аз се чудех как, по дяволите, ще завършим изобщо.
Мантрата, че "всичко идва от семейството" не е съвсем вярна и всеки родител го знае, но кой знае защо се оставяме да бъдем хулени и обвинявани в името на идеята "детето да се изучи".
Моето дете израсна в дом с огромна библиотека, в който се чете непрекъснато.
Имаше собствена библиотека още на 4 г., от момента, в който се научи да чете.
Беше любопитен и искрено искаше да знае и успее - като всяко дете, което тръгва с желание на училище и губи желанието си още в началото на първата година.
И съм абсолютно сигурна, че грешката не е "в моя телевизор".
Освен децата, разочарование очаква и родителите - вместо децата им да прекарват време в научаване на полезни и важни неща, те биват "дисциплинирани", универсализирани, карани да зазубрят и повтарят шаблони, накрая им се предлагат и задължителни "добродетели и религия".
Резултатът - в 17 училища средният успех през 2025 г. на задължителния държавен зрелостен изпит по български език и литература е "Слаб 2,00".
В над 200 училища в страната оценката е под "Среден 3,00".
"Мит е, че слабите училища се намират само в малки и отдалечени населени места. Анализът показва, че училища с резултат под "Среден 3,00" има във всяка една област и във всякакви населени места - в села, в малки и големи градове, включително и в София", отбелязват от Института за пазарна икономика, откъдето изнесоха данните.
Едва 8,7 % от учениците могат да различат факт от мнение, което показва дефицит в критичното мислене.
45% от учениците са пропускали занятия, а 65% от тях закъсняват редовно.
71 % от 15-годишните ученици у нас очакват да завършат висше образование, но 53 % от тях нямат минимални познания по математика, 52.9 % — по четене и 48 % — по природни науки, според доклад на Европейската комисия за 2024 г.
Простата истина е, че и децата, и родителите виждат с очите си и оценяват системата, недостатъците ѝ и липсата на реална полза от обучението си.
Може би част от проблема е в очакванията - децата искат да продължат да са център на внимание, както у дома, искат да бъдат оценявани постиженията и усилията им, а не зазубреното от учебника и възможностите на родителите им, искат да има някакъв реален положителен резултат от времето, прекарано в училище.
Родителите пък искат сигурна, подкрепяща и наистина обучаваща съвременна среда, а не отчитане на дейност и постоянни критики, че не обръщат внимание на децата си.
Оказва се, че след толкова години живот в условията на демокрация все още не сме достигнали до момента, в който тези желания могат да бъдат удовлетворени на практика.
"Училищата се събарят на главите им, от нас искат да ги занимаваме с безполезен и остарял материал, а ти питаш защо не искат да идват...", ми каза една учителка.
Има и такива учители, които се опитват да внесат глътка свеж въздух и наистина да променят нещата, но все още са твърде малко.
Децата имат инстинктивно желание за откриване и изследване.
Как да не се загуби това инстинктивно желание би трябвало да е основният въпрос, който да занимава хората, отговарящи за образованието у нас.
Над 55 000 първокласници ще прекрачат прага на училищата в страната днес, 15 септември.
Какво ги очаква, дали догодина ще тръгнат към класните стаи с отвращение, или с желание - това зависи от хората и условията, които ще ги посрещнат там.
И от очакваните реформи, които ще донесат очакваната полза от процеса на обучение. Евентуално. Някога.
Накрая просто трябва да пожелая късмет и успех на всички първокласници, търпение на родителите им и въображение на учителите. И нека всеки получи желаното!
