Най-щастливата фраза: Напускам работа!

| от Хрис Караиванова |

Преди две години, точно на рождения ми ден, една от големите ми любови от женски пол ми съобщи, че напуска ужасно стресовата си работа и се връща в родния си град. Това е, точка, край. Тя си тръгва и аз трябваше да съм тъжна. Вместо това обаче и двете бяхме щастливи, и отпразнувахме моето остаряване и нейния избор повече от подобаващо. С какви количества алкохол, само историята може да отговори.

Сигурна съм, че в обкръжението ви също има такива хора – които по една или друга причина са си казали „Майната му“, подали са молба за напускане и са се отдали на всякакви занимания. Някои са решили да започнат собствен бизнес, защото им е писнало да правят други хора богати. Други са събрали някакви пари и сега ще ги похарчат за самолетни билети. Ще обиколят света, пък после ще му мислят. Трети ще се отдадат на хобитата си – ще готвят, ще пишат книга или блог, ще участват в маратони. Каквото и да правят, най-важното е, че ще бъдат свободни, дори и за малко. Точно за това, ние страшно много ги харесваме.

Разгледайте фийда си във Facebook и най-вероятно ще видите какво имам предвид. Новини като годеж, сватба, бебе или много сладко малко коте, са особено харесвани по подразбиране. Напоследък обаче в класацията за най-много получени лайкове си проби път и съобщението „Напуснах работа. Обадете се да пием кафе ПО ВСЯКО ВРЕМЕ“. И вие ще ударите един палец на подобно изказване, признайте си. Защото поне за малко кръвта ви ще закипи за този човек, който се е осмелил да разбие оковите на сивото ежедневие, за да прави това, което иска. Ще ударите един палец за свободата.

Свободата, Санчо, свободата. Сигурно сърцето ви е все свито в копнеж по нея, докато ви се налага да работите, за да живеете, защото не сте богати наследници. Усещате го как трепти по възможността ей сега да станете от ужасния въртящ се стол, да се отлепите от гадното си бюро и да кажете на шефа си „Чао, аривидерчи, туто финито, това беше от мен, сбогом“. После да идете да ядете суши и да пиете мимози.

Стоите си на бюрото и си мечтаете разни такива сюжети, и изведнъж забелязвате, че докато дъвчете сандвич, някой наистина е напуснал работа. Статусът му във Facebook прелива от поздравления. Този човек е смел и готин, това е. Не му пука за правилата. Той е като Харисън Форд в „Беглецът“ и като Майкъл Скофийлд в „Бягство от затвора“. И двамата са извън закона, но ние ги харесваме и им симпатизираме, фанатично чакаме веднъж завинаги да избягат.

Харесваме тези свободолюбиви бегълци, защото ни показват какво може да бъде, ако съберем смелост, напуснем работа и отидем да поживеем на някой вечно топъл остров, както винаги сме мечтали. Доказват, че тези мечти, които все витаят из уморената ви от офисни глупости глава, могат и да са реалност.

Все пак, човек трябва да преценява ситуацията, в която се намира, така че, ако кроите планове скоро да изстреляте един „Майната му на всичко, махам се“ статус, обмислете го. Имайте предвид, че много от хората, които прегряват и напускат, са били на високо в някоя офис йерархия и са взели решението на база спестени пари, а не на 3 уискита на гладно. Други пък ще могат да живеят с много по-малко, защото ще си купят къща на село за около 100 лв., след което ще си отглеждат храната сами. Ако вие не сте от хората, които могат да се свиват и ограничават – ами, не я подавайте тази молба все още.

В случай, че вече имате страхотна идея, разработен бизнес план и някакви финанси, вие сте героите на вашите приятели и познати. Ще усетите свободата, която уж все повече имаме, но пък още повече ни липсва. Ще срежете оковите на ненавиждания корпоративен свят и няма да ви се налага да ставате рано. Ще бъдете нещо, което малко хора си позволяват да бъдат – просто щастливи.

Тогава пишете статус във Facebook и чакайте лайковете да завалят. Защото животът е прекалено кратък, за да го затваряме в екселски таблици, нали?

 
 


Повече информация Виж всички